КНСБ настоява през следващите 18 месеца минималната работна заплата да достигне 800 лв., а средната за страната 1700 лв, като според синдиката това са напълно постижими цели. Това се посочва в позиция на Изпълнителния комитет на КНСБ във връзка с обществено-политическата ситуация.
В основата на гражданското недоволство КНСБ открива наслагвани с години проблеми, които през последните месеци са се изострили допълнително заради кризата, породена от пандемията с COVID-19.
В позицията се посочва, че гневът на хората, че очакванията за ръст и достигане на средноевропейските нива на доходи не се оправдават, е разбираем и справедлив. Те искат достоен живот и сигурно бъдеще в своята родина, а не в чужбина, заявяват от КНСБ.
Независимо от двуцифрените ръстове на работните заплати, които постигнахме през последните години, фактите и числата говорят, че доходите в България остават най-ниски в ЕС, отбелязват от синдикалната организация.
От КНСБ посочват, че неравенствата в доходите се задълбочават, като намаляващ брой лица концентрират все повече от общия национален доход. През 2000 г. най-богатите са притежавали 3 млрд. лв., а сега разполагат вече с 23,2 млрд. лв. от общия доход в икономиката ни, допълват от синдиката.
„Обезлюдяването на цели региони в страната и миграцията към големите градове поражда огромни териториални диспропорции и предизвиква нови социални, екологични, демографски и икономически проблеми“, се посочва в позицията.
От КНСБ отбелязват, че през последните дни сме свидетели на обществено-политическо напрежение, съпроводено с граждански протести в София и в някои от останалите градове на страната.
„КНСБ представлява интересите и нагласите на 300 000 синдикални членове, а вътрешната демокрация е основен принцип при формулиране на нашите позиции, които са отстоявани в редица индустриални акции“, допълват от КНСБ.
„Конфедерацията винаги е заставала и ще застава зад всеки стремеж и борба за достоен труд, по-високи доходи и работни заплати. Подкрепяме всеки, който протестира за това. Подкрепяме справедливото социално недоволство, всички усилия за по-добър живот и европейско развитие на страната“, заявяват от синдиката.
От КНСБ припомнят, че свободата на словото, правото на сдружаване и на протести са в основата на демокрацията.
„Ето защо, настояваме за мирно протичане на протестите и недопускане на каквито е да форми на насилие. Апелираме всички опити за провокация и нагнетяване на напрежение да бъдат пресичани в зародиш и да се спазват най-добрите демократични практики“, заявяват о КНСБ.
Според синдиката несправедливата приватизация в годините на прехода е дала огромни предимства на отбран елит и е обрекла на мизерия мнозинството от българския народ.
„Протичащите сега процеси на преразпределяне на собствеността са белязани от корупция и задкулисни сделки, които пораждат взривоопасно обществено недоволство от наглото поведение и чувството за недосегаемост“, допълват от КНСБ.
От Конфедерацията посочват, че данъчната ни система продължава да е изключително несправедлива. Плоският данък е задълбочил неравенствата и от „стимул“ се е превърнал в спирачка на пазарната конкуренция и растежа, смятат от КНСБ. Според Конфедерацията това допълнително е натоварило и без това бедния български гражданин.
„Хората очакват промяна в данъчната система, която да води към по-справедливо облагане и повишаване на разполагаемите средства за ниско и среднодоходните домакинства“, допълват от синдиката.
КНСБ застава зад своите дългогодишни искания за промени в Конституцията, които да прогласят основни социално-икономическите права на гражданите, като определя за най-важни от тях: конституционно гарантирано право на колективно трудово договаряне; конституционна забрана на детския труд; правото на трудещите се граждани на закрила срещу безработица; както и право на гражданите на индивидуална и колективна жалба пред Конституционния съд.
КНСБ настоява още час по-скоро да започне изпълнението на подписаното на 17 юни Национално тристранно споразумение между социалните партньори, обхващащо ключови въпроси, като: енергийната сигурност, гарантирането на надеждни доставки на ток за всеки гражданин и фирма; предизвикателствата пред енергетиката, индустрията, транспорта и селското стопанство; доходите и работни заплати в бюджетните сфери и частния сектор; мерки, свързани с демографската криза, социалната защита, пазара на труда и бизнес средата. Забавянето на тези решения носи огромни рискове и непредвидими последици, се посочва в позицията.
„Независимо какъв ще бъде изходът от настоящата политическа и институционална криза, очертаните проблеми и приоритети следва да бъдат в дневния ред и управленската визия на всяко българско правителство – сега и в следващите години“, заявяват от КНСБ.
