Казвам се Иво Станоев (53 г.) и съм роден и израснал в Благоевград. Завърших Средно музикално училище „Любомир Пипков“ – София, специалност „Кларнет“. През 1991 г. напуснах Музикалната академия в София и се завърнах в Благоевград, където работих като репортер за местни печатни издания. В средата на 90-те години заедно с приятелката ми създадохме първата в града фирма за доставки по домовете – фирма „Мариана“. През 2001 година заминахме за Корея, където рaботихме като учители по английски. По време на 6-годишния ни престой в Сеул, Корея, започнах усилено да чета западна и източна философия. През 2007-а се преместихме в Гуангджоу, Китай, където вниманието и интересът ми все повече се насочиха към китайската философия. През 2016 година се завърнахме в Благоевград, където живеем и работим в момента.
Сигурен съм, че след време ще има много и най-разнообразни мнения за това какво точно е била тази Ковид пандемия. Убеден съм, че след години много от нас, „тези, които преживяхме Ковид-а“, ще разправяме на младите, които само ще са чували за Ковид, колко е било страшно (и съм готов да се обзаложа, че тези, които най-малко са пострадали от него, най-много ще се оплакват). Определения, които ще се въртят най-масово, предполагам ще са от сорта на: „Световна чума“, „Невиждано бедствие“, „Екзистенциална заплаха“ и прочие. Други ще лепнат етикети от сорта на: „Световен заговор“, „Опит за чипиране на хората“, „Зъл план на фармацевтичните гиганти (и Бил Гейтс, разбира се)“ и т.н. Ще има и такива (вероятно не толкова много), които ще кажат: „Сериозна епидемия, която обаче бе прекалено раздухана от политици и медии“. На мен обаче по въпроса за това как бихме нарекли тази Ковид-19 пандемия напоследък все повече ми се върти в главата едно малко по-друго определение, а именно: „Една Пропусната Възможност“. Дори бих го позасилил малко: „Една Страхотна Пропусната Възможност“. И ако се чудите дали имам предвид пропуснатата възможност да бъдат спасени повече от починалите заради Ковид, или пък пропуснатите възможности по-бързо да произведем по-качествени ваксини срещу Ковид, или да измислим по-ефективни начини масово да контролираме, за да го предпазваме (за негово добро, разбира се) народонаселението, ще трябва да кажа: НЕ, нямам това предвид.
Мислите, които ме спохождат напоследък, са за пропуснатата страхотна възможност да се започне истински дебат за това колко е важно хората да водят по-прост, по-естествен и най-вече по-здравословен начин на живот. Да се хранят правилно, да поддържат нормално телесно тегло, да са физически активни и да поддържат душевен баланс. Изненадах ли ви? Ако се съди по начина, по който вече повече от година и половина се отразява Ковид пандемията, би трябвало да сте много изненадани. Защото никой (и като казвам „никой“, нямам предвид „никой“, а „ама наистина пък никой“) от политиците, експертите… не е казал и две думи по тази тема. От всички страни единственото, което ни се набива постоянно, е „не излизайте навън“, „слагайте намордниците, пардон маските“, „не ходете в парка“ (помните ли тая простотия от миналата зима?), „дезинфекцирайте се постоянно“, „учениците да си стоят у дома“, „слагайте първа ваксина, после пък втора ваксина, хайде сега първи бустер, ред е за трета игла и т.н., и т.н.). И всичко това гарнирано в новинарските емисии с колкото неточна, още повече идиотска нелепица за това как днес еди-колко си човека „загубиха битката с Ковид“. И през цялото това време никой (нали помните, че в случая това „никой“ всъщност означава „АМА НАИСТИНА ПЪК НИКОЙ“) не обелва и дума за това колко е важно хората да поддържат тялото и духа си в добра форма. Да живеят и се хранят здравословно, да спортуват и прекарват повече време на открито вместо у дома, да се наспиват добре и да се грижат за душевното си здраве. Никой политик или лекар не се нае да заяви ясно, гръмогласно и категорично, че най-добрата ни защита срещу Ковид конкретно и срещу болестите по принцип е нашето здраво тяло и собствената ни имунна система. И в такъв кризисен момент на пандемия (да, няма спор, че Ковид е сериозен проблем, но аз имам проблем със сбърканата, по мое мнение, стратегия за реакция и борба с вируса) ми се струва логично правителства, експерти и медии да положат допълнителни усилия да обясняват и убеждават хората колко е важен естественият имунитет. А всички ние от своя страна да направим всичко, което е по силите ни да подсилим у себе си този естествен имунитет. Разбира се, тук не говоря за най-уязвимите групи – възрастните и хората с хронични допълнителни заболявания. Естествено, за тях трябва да се положат специални грижи, но това трябва да са целенасочени, фокусирани именно върху уязвимите грижи. А не да се налагат еднотипни универсални мерки без оглед на характеристиките на вируса и как той засяга отделни групи хора.
За огромна част от населението, по различни данни около 60-70%, Ковид не е никак или е много малко опасен. Други го карат по-сериозно и дори за някои се налага да влязат в болница. Да, стига се и до фатален изход, но според различни статистики и в различни държави смъртността е около и под ПОЛОВИН процент. Да, да, знам, в България данните от т.нар информационен портал сочат смъртност от 4%. Но при такова сериозно разминаване на данните за смъртност от един и същи вирус мисля е резонно човек да се запита дали а) нашата статистика е точна, и б) дали пък голяма част от вината за тази висока смъртност у нас не се крие в причини, различни от самия вирус? И не, причината не е в ниските нива на ваксинация. Най-ниски нива на ваксинация (по-ниски и от България) са в Африка, а там смъртността е много по-ниска от тази в суперваксерите в Европа и Америка. Това обаче е цяла друга тема, която няма да обсъждаме тук.
Искам отново да се върна на главната си теза – колко е нужно да се говори и разяснява изключителната важност на здравословния начин на живот. Вече смедве години в пандемията и има направени редица изследвания, които категорично показват, че има ясно изразена връзка между наднорменото тегло, обездвижаването, високото кръвно налягане (често следствие на наднормено тегло), психологическия стрес и значително повишен риск от усложнения при евентуално заразяване с Ковид-19. В смисъл, че е по-вероятно болеста да премине по-тежко, да се наложи влизане в интензивно отделение (ИО) и дори да се стигне до фатален край. И за да не бъда обвинен, че съм поредният голословен антиваксър, бих искал да цитирам три такива клинични изследвания. Всички те са от други държави, но лично аз не съм видял родни изследвания в тази насока. Със сигурност няма нищо на т.нар. „Единен информационен портал – Ковид-19“. Това, което следва, са нещата, които аз съм извадил и превел от тези изследвания, като съм се старал да съм максимално точен и безпристрастен. Сложил съм линкове и към трите изследвания за тези, които искат да се запознаят с материалите в цялата им пълнота.
Първото изследване е проведено в САЩ и е публикувано в British Journal of Medicine през октомври 2021 г. Нарича се „Физическата неактивност е свързана с повишен риск от тежко протичане на Ковид-19: изследване сред 48 440 възрастни“ – Physical inactivity is associated with a higher risk for severe Covid-19 outcomes: a study in 48 440 adult patients.
Изследване на 48 440 пациенти с диагноза Ковид, проведено в периода 1 януари 2020 до 21 октомври 2020. За всички тях е имало данни за физическата им активност в продължение на двете предходни години: 2018-2020. Целта – да се сравнят нивата на хоспитализация, постъпване в интензивно отделение (ИО) и смъртност сред пациенти с Ковид-19, които са били:
1. Постоянно физически НЕактивни (0-10 минути физическа активност на седмица).
2. Имали са някаква физическа активност (11-149 мин./седмица).
3. Постоянно физически активни (повече от 150 мин. физическа активност на седмица).
Резултати:
Пациентите от първата група (постоянно неактивните) имат 126% по-голям риск от хоспитализация, 73% по-висок риск от постъпване в интензивно отделение и 149% повишен риск от смърт от Ковид, сравнено с пациентите от 3-а група (постоянно физически активни), според горните критерии.
Хората в 1-а група (постоянно неактивни) също така имат повишен риск от 20% (хоспитализация), 10% (интензивно отделение) и 32% (смърт), срaвнено с пациентите, които са имали „някаква физическа активност“ (по горните стандарти).
Заключението на специалистите, извършили изследването, е:
„Постоянното спазване на указанията за физическа активност е СИЛНО СВЪРЗАНО с намаляване на риска от тежки последствия за заразените с Ковид. Препоръчваме усилията за ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ И НАСЪРЧАВАНЕ НА ФИЗИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ да бъдат ПРИОРИТЕТ ЗА ЗДРАВНИТЕ ОРГАНИ и да бъдат включени в рутинното медицинско обслужване“.
Следващото изследване идва от Швеция. Казва се: „Връзка между кардиореспираторен фитнес и начин на живот и тежък Ковид-19 при 279 455 възрастни: проучване Случай – Контрола“ – Cardiorespiratory fitness and lifestyle on severe Covid-19 risk in 279,455 adults: a case control study. Публикувано е в International Journal of Behavioral Nutrition and Physical Activity на 19.10.2021 г.
Изследването има за цел да провери дали и как фактори, свързани с начина на живот (акцент е поставен на кардиореспираторния фитнес), имат отношение към Ковид-19. Също така дали тези фактори могат да намалят рисковете, които затлъстяване и високо кръвно имат за тежки последици от Ковид.
Пациенти с по-тежко прекаран Ковид имат значително по-нисък кардиореспираторен фитнес (това е максималното количество кислород в милилитри, което тялото ни може да усвои за минута на килограм телесно тегло – VO2 Max. Може би помните как като деца ни караха да духаме в една тръба, за да измерят обема на дробовете ни. Свързано е с доброто състояние на сърцето/белите дробове и е директно свързано с физическата ни активност). Също така пациентите, прекарали тежко Ковид, са били с по-висок BMI (по-дебели), имали са повече съпътстващи заболявания и в по-честите случаи са били редовни пушачи.
Анализите показали, че има забележим спад на риска от Ковид усложнения за всеки увеличен милилитър в данните за VO2 max – максималното количество кислород в милилитри, което може да се усвои за минута на килограм телесно тегло (което се постига с повече физическа активност) и двойно по-голям риск за тези с най-нисък VO2 max (по-малко от 32 мл/кг/мин.), сравнено с тези с най-високия (повече от 46 мл/кг/мин).
Наднорменото тегло също има много важно значение. Според данните от това изследване хората с наднормено тегло (BMI 25-30) имат двойно по-голям риск от тежък Ковид, сравнено с хора с нормално тегло ( BMI 19-25). Тези пък със затлъстяване (BMI над 30) вече имат тройно по-висок риск. По-уширената талия (над 88см за жени и над 102 см за мъже) също носи повишен риск, който за много големи талии може да стигне до двойно по-голям от нормалната талия.
В доклада също така четем: „Главните резултати на това изследване включват силна асоциация на няколко риска, свързани с начина на живот, вкл. кардиореспираторен фитнес, наднормено тегло/затлъстяване, стрес и високо кръвно налягане с много тежко протичане на Ковид-19. Сред пациентите, прекарали тежко Ковид, тези с по-тежката форма (смърт спрямо интензивно отделение (ИО) или хоспитализация; и ИО спрямо хоспитализация) са с по-ниски нива на кардиореспираторен фитнес. Сравнителният анализ показва, че повишен кардиореспираторен фитнес (по-голяма физическа активност) намалява някои от рисковете, свързани с наднормено тегло и високо кръвно.
Заключение:
По-висок кардиореспираторен фитнес (повече физическа активност б.а.) намалява рисковете, свързани с наднорменото тегло и високото кръвно налягане. Това подчертава важността да се поддържа и увеличава кардиореспираторният фитнес на населението (демек да се повиши физическата активност), за да се засили устойчивостта на хората срещу усложнения от Ковид, особено при тези в рискови групи.
Третото изследване е от Англия: „Lifestyle risk factors, inflammatory mechanisms, and COVID-19 hospitalization: A community-based cohort study of 387,109 adults in UK“ и е публикувано в медицинския журнал „Brain, Behavior, and Immunity“ в броя от юли 2020.
Първото мащабно изследване на населението за свързани с начина на живот (пушене, физическа НЕактивност, затлъстяване и прекалена употреба на алкохол) рискове от Ковид-19. Изследвани са данните на 387 109 мъже и жени. Тази информация е сравнена с данните на 760 пациенти, чийто Ковид е бил достатъчно сериозен, за да се наложи да влязат в болница в периода 16 март-26 април 2020 г. Резултатите от проучването показват увеличение на риска от сериозно протичане на Ковид инфекцията при наличие на следните фактори: физическата НЕактивност – 32% повишен риск; пушене – 42% повишен риск; затлъстяване (BMI над 30) – 205% повишен риск. Любопитно за нас, българите, може би ще е заявлението на авторите на изследването, че не са открили пряка връзка между прекалената употреба на алкохол и повишен риск от усложнения при Ковид. Урааа.. и Наздраве! Изследването завършва със следното изречение:
„ВЪЗПРИЕМАНЕТО НА НЯКОИ ПРОСТИ ПРОМЕНИ В ПОСОКА ПО-ЗДРАВОСЛОВЕН НАЧИН НА ЖИВОТ МОЖЕ ДА НАМАЛИ РИСКА ОТ СЕРИОЗНИ УСЛОЖНЕНИЯ ПРИ ИНФЕКЦИЯ С КОВИД“.
Това са само част от данните, показващи пряка връзка между наднорменото тегло и тежкото протичане на Ковид. „Националната здравна служба на Обединеното кралство отбеляза, че почти две трети от тежко болните от COVID-19 са с наднормено тегло, а според председателя на асоциацията на специалистите в отделения за интензивно лечение в Холандия Додрик Гомерс от това страдат около 80 процента от болните от коронавирус, постъпващи в интензивно лечение“ – пише на сайта на Нова още на 31 март 2020 г.
„80% от приетите в болница пациенти с Ковид страдат от затлъстяване или наднормено тегло“, казва пред Дойче Веле Ладислав Душек, ръководител на чешкия Национален институт за здравна информация и статистика. Отделно има изследване, което показва, че хора с тлъстини в коремната област реагират по-слабо на ваксините и изработват по слаба защита. Същото изследване показва, че 90 дни след втората доза на ваксината нивата на антителата при тези хора падат драстично и са почти на нивата от първата доза.
И тук се връщам отново на моята си тема: ЗАЩО НИКОЙ, АМА ПЪК НИКОЙ политик, медик или експерт не говорят за това колко е важно да живеем по-здравословно? Нали всеки живот бил важен, не спират да повтарят те. Ами ако е така, не си ли струва да се окуражат хората да предприемат действия, които биха могли да намалят риска от усложнения от Ковид с 30, 70 или 170 процента? И тук става въпрос за прости действия, действия, които зависят изцяло от нас и могат да бъдат приложени веднага. Освен това са напълно и абсолютно безвредни и никой не може да има съмнения за евентуални бъдещи нежелани последствия. Напротив, бъдещите резултати са гарантирано добри – ще сме по-елегантни, по-жизнени и по-здрави. Защо не се използва този уникален момент, в който хората отделят значително по-голямо внимание на въпросите, свързани със здравето, за да бъде постоянно повтаряно и потретяно, че най-доброто нещо, което всеки един от нас има в борбата си с болестите, е неговото собствено здраво тяло?! Защо тези изследвани, за които току-що стана въпрос, и многото други като тях не се коментират от политиците и по основните медии?
Защо не излезе един министър или кмет и не обяви инициатива за масови физически мероприятия? Ходене в парка, кросове, упражнения на спортни площадки или пък спортни игри – футбол, баскетбол, тенис, каквото ти хрумне. Защо вместо идиотските тестове на учениците не се въведат повече часове по физкултура и не се засили ролята на физическата активност в училищата? В Китай например в два от най-важните им тестове след 6-и, 9-и клас има раздел „физическа подготовка“. Полагат изпит с тичане, скок от място, хвърляне на медицинска топка и други. И ако не успееш да покриеш нормата, получаваш по-малко точки към общия ти резултат, който е решаващ за това в колко добро училище/университет ще можеш да учиш. Хе, масови упражнения – тъпо, ще каже някой. Може би, но със сигурност не е по-тъпо от това да си нахлузваш мръсния парцал (носещ незаслужено името „маска“) всеки път, когато влизаш в магазина, а като излезеш, да го напъхаш в джоба си – до следващия път и така две-три седмици, докато не си смени цвета. Не е по-тъпо и от идиотската организация „влизай оттук – излизай оттам“ на градските пазари на открито. Или пък от идиотщината, наречена „Зелен сертификат“, който освен че намирисва здраво на противоконституционност, е и абсолютно безсмислен заради абсурдите около дефинирането и прилагането му. Единственият реален резултат от него е съсипване на ресторантския бизнес (което за съжаление се приема с нескрито злорадство от огромна част от българите). Със сигурност не е по-тъпо от това насила да правиш децата си по-зле образовани, като ги принуждаваш вече за 4-и учебен срок да вземат част от уроците си „онлайн“, демек да НЕ учат.
Накрая само да уточня, че не смятам политици и медии за единствените виновни. Нашата лична отговорност да се информираме и да предприемаме адекватни действия също е от изключителна важност. Руският философ Николай Бердяев е казал: „Лесно е да си роб, трудно е да си свободен“. Свободата изисква поемане на лична отговорност за собствените действия и е по-изискваща и по-трудна от сляпото подчинение и изпълнение на указанията на властимащите. Но пък е по-сладка. И именно чрез избора, който правим, когато попаднем в тежки и критични моменти, се вижда колко наистина струваме като отделни личости и като общество. На нас всички сега ни предстои да направим избор като хора и като нация. Да си пожелаем успех!
ИВО СТАНОЕВ
