Смята се, че светът е обхванат от пандемия. Но не става въпрос за някакво заболяване или нов вирусен щам, а за едно състояние, което засяга вътрешния ни свят – самотата.
Според все повече изследвания самотата е вредна и за физическото ни здраве, като дори увеличава риска от по-ранна смърт. Затова, екип учени от Калифорнийския университет, Сан Диего, начело с невропсихиатъра Дилип Жест, решили да проверят кога сме най-самотни в хода на живота си.
За целта те анализирали резултатите от тестове за оценка на психичното здраве на 340 жители на Сан Диего, на възраст между 27 и 101 години. Това били обикновени хора, без явни причини да се чувстват по-самотни от останалите хора.
Изследователите установили, че има три периода в живота ни, когато по различни причини се чувстваме най-самотни.
Първо самотата ни застига, когато наближим тридесетата си година. Учените се опитват да обяснят това с важните житейски избори, които се налага да правим на този етап от живота си. Тази възраст се характеризира с непрестанно сравняване с другите, с чувството, че не се справяме толкова добре, колкото тях, и със самообвинения.
Следващият пик на самота е по време на т.нар. криза на средната възраст – в средата на 50-те ни години. Тогава започват и първите осезаеми признаци на остаряването, първите болежки и по-ясното осъзнаваме, че сме смъртни.
Най-разбираем е последният период на самота – към края на 80-те години. Тогава повечето ни приятели, а вероятно и съпрузи, вече са си отишли от този свят. Физическото ни състояние е силно влошено и силите ни напускат, появява се деменцията, а разликата между нашия начин на мислене и този на следващите поколения е твърде голяма, за да се чувстваме разбрани.
Екипът на Жест установил още нещо любопитно. Колкото по-мъдър е човек, толкова по-малко самотен се чувства. А „мъдростта“ се състои в способност да изпитваме емпатия, съчувствие, контрол над емоциите, осъзнатост. Тези качества осигуряват на човека стабилни добри отношения с останалите хора и предотвратяват самотата.
