„Събираме много врагове“, се оплака този вторник премиерът Кирил Петков при посещение на пострадалия от наводнение град Трявна. Изреди факторите, подмолно работещи за разпад на коалицията: „Мафията, сивият сектор, чиито интереси са засегнати; свързаните с газовите договори, които също губят позиции; Руската държава, която също иска да види друг кабинет в България“.
Премиерът обаче премълча аргумент № 1 на лидера на „Има такъв народ“ (ИТН) Слави Трифонов. На 8 юни (сряда) обяви: „От днес изтеглям министрите на „Има такъв народ“ и слагам край на тази коалиция и на тази агония“. Фолклидерът го изрече в специално изявление по партийната телевизия „Седем осми“ часове след като министрите му напуснаха демонстративно правителствено заседание.
Разривът обаче настъпил не толкоз „заради неизпълнени искания за отпускане на средства“, обясниха коментатори, а за съвсем друго. Кое е то? Трифонов го каза ясно: „Причините, поради които тази коалиция не работи и ние нямаме място в нея, са две: Македония и фактът, че в държавата вече няма пари“.
Първото едва ли е вярно. Но второто?! Случайно ли посочи Северна Македония на първо място? „Причината – аргументира се той – е особената външна политика на премиера, която К. Петков се опитва да води спрямо Скопие в нарушение решението на парламента от септември 2020 г.“.
Мнозина се питат: Това „патриотична игра“ ли е, доколкото социологическите сондажи сочат ИТН на ръба на падането под 4% при следващи избори?! Или Трифонов наистина има основание да „бие тревога“! Косвено намекна, че Петков неглижирал Меморандума за отношенията между България и Северна Македония относно присъединяването й към Евросъюза. Именно въз основа на него София наложи вето на Скопие. А то трябва да се препотвърди или пък свали в Брюксел в края на този месец от българското правителство…
Три условия, които Скопие трябва да приеме, включва меморандумът:
1. „Македонски език“ и „македонска нация“ не съществуват до 2 август 1944 г. Тяхното създаване е част от цялостното изграждане на отделна идентичност, изградена на небългарска основа.
2. Официалният език, използван в Република Северна Македония, може да бъде смятан единствено за писмена регионална норма на българския език.
3. След Втората световна война югославският комунистически лидер Йосип Броз Тито прибягна до налагане на нова идентичност, този път „македонска“, в тогавашната Социалистическа република Македония.
Днес, две години по-късно, София добави четвърто условие за снемане на ветото: Скопие да промени Конституцията си –
ДА ПРИЗНАЕ БЪЛГАРИТЕ ЗА ДЪРЖАВНОТВОРЕН ЕТНОС,
а не „малцинство“, както невежествено се изрази премиерът Петков.
В Преамбюла на северномакедонската конституция поименно са посочени седем държавнотворни етноси: „Граганите на Република Северна Македонија, македонскиот народ, дел од албанскиот народ, турскиот народ, влашкиот народ, српскиот народ, ромскиот народ, бошњачкиот народ и другите, преземајки ја одговорноста за сегашноста и иднината на нивната татковина, свесни и благодарни на своите предци за жртвите и посветеноста во нивните заложби и борба за создавање самостојна и суверена држава Северна Македонија и одговорни пред идните генерации…“.
Слави Трифонов изтъкна довод, който негови депутати, особено външният министър Теодора Генчовска, многократно изтъкваха: премиерът води друга външна политика, различна от тази МВнР, на парламента, както и на политиката, декларирана на Консултативния съвет при президента.
Поне три факта доказват валидността на това обвинение.
ПЪРВИ ФАКТ. Наличие на втора, провеждана на тъмно външна политика, косвено призна на 30 май т.г. президентът Стево Пендаровски. В интервю за TV предаване „Утрински брифинг“ Пендаровски „изплю камъчето“: „Българският премиер Кирил Петков е САМОТЕН ПЕРСОНАЖ в политическата сцена на България. Петков се опитва с всичко, което прави, да смекчи националистическото крило в България“.
Самият Петков скри, че на 18 януари се среща освен с премиера Ковачевски и с Пендаровски. За нея българските медии и МВнР научават от скопските медии. Публикуваха и снимка. На 8 юни в предаването „Лице в лице“ по bTV на въпрос на водещата Цв. Ризова „има ли две външни политики и дали външният министър на К. Петков е Весела Чернева, премиерът нервно изтърси: „Темата „Северна Македония“ е повод да се издигат националистически тези“.
ВТОРИ ФАКТ. Лидерът на ИТН нападна К. Петков с думите, че си има друг външен министър, който се казва Весела Чернева (съветник на премиера по външната политика – бел. ред.). Обвини го, че е обещал на различни лидери от Европа да вдигне ветото пред Северна Македония и прави всичко възможно това да се случи. „По този начин – заключи Трифонов – К. Петков грубо, безпардонно и едностранно нарушава подписаното коалиционно споразумение. Македония е важна част от нашата история и нашата душа и никой няма право да взема еднолични решения против волята на българския народ. Това се нарича най-простичко национално предателство“.
Разбира се, Даниел Лорер, министър на странното Министерство на иновациите и растежа, отрече: „Темата „Северна Македония“ е фалшива новина“.
ТРЕТИ ФАКТ. На 9 юни последва нов, силен „шамар“ от ИТН. Депутатът Станислав Балабанов огласи „хвърчащ документ“, доказващ, че през април в „глава премиерска“ узряло решение как точно да свали ветото, в изпълнение на до ден-днешен неизвестен по съдържание ангажимент, поет пред външни фактори (Вашингтон и Брюксел).
Как избухна скандалът? Буквално на следващия ден в 18.02 часа в TV предаването Балабанов рязко вдига градуса на напрежението, показвайки компрометираща бележка. В нея Петков „начертал“ графика: първо – сваляме ветото и чак след това Скопие почва да изпълнява обещанията към София. В пет точки ги изписва в горната част на бележката: 1) Териториални претенции; 2) Архиви отварят (до 3 г.). 3) Претенции за малцинство (признаване на българите в конституцията); 4) История и 5) Табелки (поставени върху български паметници и артефакти).
Първо – обяснил К. Петков на Ст. Балабанов – вдигаме ветото и тогава изпълняваме останалите условия. „Така изглежда България, която щеше да бъде продадена, ако ние не бяхме взели тези решения вчера“, заяви патриотично възмутеният депутат. Тази бележка премиерът собственоръчно надраскал пред Балабанов. Всичко това става във влака по време на визитата на българската делегация в Украйна. Бележката е бланка с лого на Министерския съвет. Тези си идеи премиерът представял при срещи с дипломати и европейски политици, твърди депутатът от ИТН.
Очаквано, премиерът отрече тези твърдения. Не реагира на готовността на депутата да се подложи на детектор на лъжата, означаващо косвена покана и към него.
По-интересна е долната част на скандалната бележка. Там премиерът ясно очертава абсциса (хоризонтална координата). Изобразява темпорална (времева) линия с кръгчета (стъпки) за решаване на гореизписаните точки. Над първото кръгче четем ВЕТО. Т.е., обяснява Балабанов, първо пускаме Скопие, а сетне се надяваме, че няма да ни преметнат. Над второто кръгче пише КОНСТИТУЦИЯ. Това е исканата от София конституционна промяна, признаваща българско малцинство. Следват седем кръгчета, символизиращи дадените обещания. А в десния край на времевата абсциса с латински букви (ЕU) е отбелязан мечтаният за Скопие финал – Европейски съюз.
Графологът Ал. Атанасов: „Има прилики между бележката за ветото над РСМ и отказа от канадско гражданство на Петков. Графологичен разбор може даима тежест в съда. Тук са отразени много признаци, които могат да служат за идентификационно проучване. Под признаци разбираме отклонения от правописните правила. Можем да кажем, че лицето има развъртян писмено-двигателен табиет на латиница и на кирилица. Сравнение на почерка на бележката с този на подписа на премиера от формалния документ за отвод от канадско поданство демонстрира, че прилики има“.
Напоследък медиите изтъкват наглед резонен аргумент: защо трябва точно сега да пуснем Скопие? Покрай войната срещу Украйна Кремъл може по някакъв начин да се намеси в Западните Балкани. Аргумент плосък. Не членството в Евросъюза гарантира срещу руска агресия, а това в НАТО. Гаранцията е в член 5 на Договора, изискващ военна и пр. помощ в защита териториалната цялост на страните членки. След като като на 18.01.2018 г. гръцкият парламент ратифицира Преспанския договор със Скопие (17 юни 2018 г.), на 8 февруари с.г. Атина одобри протокола за прием на Северна Македония в НАТО.
Сериозен и тревожен проблем на външната ни политика се оказа шокиращото
НЕВЕЖЕСТВО НА ВЧЕРАШНИ И ДНЕШНИ УПРАВЛЯВАЩИ
по темата „Македония“. Вижда се по гафовете на нашенски държавници.
Колкото и да са различни помежду си експремиерът Борисов и К. Петков, по едно си приличат: не познават и не се опитват да навлязат в сложната материя на македонския въпрос. А той е ключов в балканската ни политика. Напр. лидерът на ГЕРБ направи нелепо сравнение между Гоце Делчев и комуниста Че Гевара. В Пловдив, откривайки икономическия форум (юни 2019 г.), изтърси: „Гоце Делчев е герой, вложил всичко за свободата на Македония. По същия начин Че Гевара, аржентинец, се бие за Куба и загива в трета страна“.
Ернесто Гевара (14.06.1928-9.10.1967), известен с псевдонима Че, е вторият (след Фидел Кастро) лидер на Кубинската революция (1958-59 г.). След завземане на властта в Куба (1.01.1959 г.) заема важни постове в правителството на Куба – министър на промишлеността, президент на Националната банка, дипломат. През 1965 година се отказва от кубинско гражданство, напуска държавните постове и в пълна секретност заминава за Африка (Конго), а след това се прехвърля в Боливия. В тази разположена в центъра на Латинска Америка страна Че планира партизанска война (gerila) с надежда за мащабна социална революция, която да установи марксистки режими в региона, подвластен на доктрината „Монро“. Две години по-късно при специална военна операция на боливийската армия и спецагенти на ЦРУ е ликвидиран.
Тази и подобни „изцепки“ поставят въпроса: Кои и какви са съветниците? Медиите така и не разбраха кой съветва Борисов по историко-културни въпроси. Колкото до комплицирания македонски въпрос, известният учен-архивист Цочо Билярски сочи само един-единствен държавник (Тодор Живков), притежаващ поразителна компетентност по въпроса. Изтъква причината: съветват го най-големите български историци: акад. Николай Тодоров, проф. Александър Фол, проф. Васил Гюзелев, проф. Николай Генчев, проф. Илчо Димитров, ст.н.с. Костадин Палешутски.
Но кой да каже на Борисов, че разликата между двамата революционери е фундаментална?! Гоце Делчев е НАЦИОНАЛЕН революционер, борещ се за автономна Македония в рамките на бъдеща Балканска федерация. Че Гевара е СОЦИАЛЕН такъв, борещ се за установяване на социалистически строй и ликвидиране неоколониалната зависимост на Латинска Америка от американския империализъм.
Но кой очакваше, че премиерът Петков, възпитаник на Харвард, престижната „люпилня“ на US елит,
СЕ ОКАЗА ИСТОРИЧЕСКИ ДИЛЕТАНТ?!
С хъс нагази в неведома за него тема: характера на политическия режим в Царство България през Втората световна война (1941-1945 г.). Лековато даде оценка, тотално разминаваща се с изводите на нашата и европейска историческа наука. Така, без да се усети, обслужи македонистката теза за т.нар. „българска фашистка окупация“ на Македония. Ключова мантра на Скопие, перманентно подхранваща „езика на омразата“ към България. Мантра, 77 години тровеща отношенията между двете страни; мантра, йезуитски подклаждана от Белград и еничарската върхушка в Скопие.
Най-пресен пример бе откриването на културния център „Иван Михайлов“ в Битоля, дето премиерът Петков, вицепрезидентът Йотова, външният министър Генчовска и български депутати бяха освиркани и наречени „бугарски фашисти“. От най-високо ниво президентът Пендаровски „хвърли съчки“ в огъня на омразата: „За съжаление вчера в Битоля беше направен опит един доказан сътрудник на хитлеристкия нацистки режим да бъде представен като мост за сближаване между двете държави. Убеден съм, че нито македонският, нито българският народ смятат, че личността и делото на Иван Михайлов може да имат принос в тази посока“. Последвалият палеж на Културния център бе очаквана провокация…
В какво сгафи премиерът? На 18 януари в Скопие, след среща със македонския премиер Ковачевски, К. Петков буквално потвърди македонистката теза за „бугарскиот фашистички режим“. Връщайки се в София, я препотвърди в парламента: „Тези работни групи [в историческата комисия] ще обсъдят и част от историята, в която е имало фашистки режим в цяла Европа, и как това е повлияло на територията на Република Северна Македония. Не бива да се говори за българи фашисти, а за фашистки режим. Престъпленията на фашистките режими не трябва да се приписват на цели държави и народи, тъй като такива режими е имало из цяла Европа и те не могат да са представителни за една нация“.
Твърдението – „такива режими е имало из цяла Европа“ – бе не само невярно, но и алогично. По „логиката“ на премиера излиза, че фашистки режими има и в страните, жертви на Хитлер: Австрия и Чехословакия (1938 г.), Полша (1939 г.), Франция (1940 г.), Югославия и Гърция (1941 г.) и др.
Историческата наука на Запад и у нас отдавна е доказала: само четири държави имат фашистки системи: Третият райх на Хитлер, Италия на Мусолини, режимът на Хорти (Унгария) и този на маршал Антонеску (Румъния). Режимът на цар Борис ІІІ ни най-малко не се вписва в тази схема. Той е авторитарен, а не монархо-фашистки режим. Българските войски са посрещнати във Вардарска Македония април 1941 г. като освободители. При първото посещение на Борис ІІІ в Скопие царят е посрещнат възторжено от народа.
Така горецитираното определение на К. Петков, плод на историческо невежество, роди парадокс. Премиерът Петков се оказа задочен „внук“ на националния предател Георги Димитров, който през 1948 г. на Петия конгрес на БРП (к) дефинира режима на Борис ІІІ като фашистки.
Има ли премиерът Петков съветник, експерт по исторически въпроси, и кой е той, не знаем. Но от два месеца знаем: тази функция изпълнява Весела Чернева, съветник по външна политика на премиера. А съветникът е длъжен да следи и селектира за премиера най-важното от информационния поток, в конкретния случай идещ от Скопие.
Ето факт, доказващ, че при премиера не постъпва или съзнателно се прикрива информация. При изначалния вакуум на исторически и др. знания се стига до погрешни решения, непоправими компромиси и отстъпление от националния интерес.
Пресен пример. Казахме, през януари в Скопие и в София премиерът Петков определи режима на цар Борис ІІІ като фашистки. През февруари шефът на македонската част на смесената българо-македонска историческа комисия проф. Драги Георгиев задочно опроверга казаното от българския премиер.
На 6 февруари в интервю на Драги Георгиев пред македонската редакция на радио „Свободна Европа” призна: „България не може да бъде определяна като класическа фашистка държава, както можем да кажем за тогавашната фашистка Италия или нацистка Германия. Според мен терминът, който може да се използва тук, който трябва да бъде дискутиран, отново не можем да го наложим с нашето решение… България не е фашистка държава, не само според мен, но и според голям брой учени на Запад. В България няма фашистко управление. В страната съществува авторитарен режим на цар Борис III, който преустановява работата на парламента, но в България няма фашистки режим. Условно казано, в страната има фашистки движения, които имат фашистки идеи, но те не са част от българската държава, те не са част от управленските органи“.
Същото твърдят и нашите учени. Но тази истина до ден-днешен премиерът не знае, защото външнополитическият му съветник не си е „свършил работата“.
Наскоро от външния министър Генчовска научихме, че паралелно на нея съществува виртуално нелегална,
ВТОРА ВЪНШНА МИНИСТЪРКА В СЯНКА – Весела Чернева. На 12 юни шефът на парламента Никола Минчев се обърка в нескопосан опит да отрече: „За Северна Македония няма различни политики в коалицията, но се използва темата, за да се създава изкуствено напрежение. Весела Чернева е външнополитически съветник на премиера. Има качествата за външен министър, но не е обсъждана за конкретна кандидатура за смяната на Теодора Генчовска“.
Тази паралелна „външна министърка“ старателно избягва контакти с медии. И не заради гузна съвест! Завършила политология – дисциплина далеч от истинската наука; обслужваща идеологически цели. За да се уверим, че Чернева е лаик по македонския въпрос, достатъчно е да изпишем в Гугъл „всички статии на Весела Чернева“. Оказва се, че тя е автор само на една публикация, посветена на Северна Македония. И то в политологичен план, свързан с проведения там референдум (септ. 2018 г.), който не подкрепи гръцко-македонския (Преспански) договор.
Но тъй като нейното име се спряга за приемница на подалата оставка Т. Генчовска, се налага преглед на специализациите, през които е „минала“, както и развоя на кариерата й. Преглед, ясно подсказващ: тя е подкован кадър на Сорос. Известен с неговата антиевропейска и неолиберална с троцкистки привкус концепция за социално управление, подчинено на основната цел на глобализма – разрушаване на европейските нации.
„Похвално житие“ за В. Чернева на Елизабет Дафинова (публикация отпреди 12 години на сайта на Съюза на българските журналисти) разкрива кариерата й. „Oт февруари 2010 г. новините от МВнР звучат с гласа на 36-годишната Весела Чернева, тръгнала от в. „Демокрация“. Поканата на външния министър Николай Младенов я заварва като директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика – длъжност, която тя заема от 2008 г. МВнР не е terra incognita за нея, тъй като е работила в това ведомство няколко години по-рано. В зората на промените у нас Весела Чернева следва политология в СУ „Св. Климент Охридски“. В средата на трети курс обаче заминава за Германия, където се дипломира като магистър по политически науки в Рейнския университет „Фридрих Вилхелмс“ в Бон. Тя е една от първите стипендиантки от България на фондация „Конрад Аденауер“. През 1998 г. Весела пише магистърската си работа за българо-германските отношения. Чернева не крие гордостта си, че е имала късмета да бъде аспирант при проф. Ханс-Петер Шварц, който е едно от големите имена в германската политология. Българката е единствената чужденка в магистърския му курс.
В Бундестага тя работи в екипа на зам. шефа на групата за приятелство с България от страна на християндемократите Улрих Шмалц. Председател на тази група тогава е небезизвестният у нас германски депутат Гернот Ерлер. Чернева си спомня, че тогава той се опитвал всячески да убеди СДС да влезе в коалиция със социалистическата партия на Жан Виденов в края на 1996 г.“.
Само запознати с термина „полит-инженерингов проект“ са наясно: задкулисният автор на това предложение е еврейският мегаспекулант и неотроцкист Дж. Сорос. Именно той през 90-те години на ХХ век създава в Източна и Централна Европа мрежа от неправителствени организации, скрити зад лицемерния гриф „Отворено общество“.
Тогавашният лидер на СДС Иван Костов обаче не послушал съвета на немския агент на Сорос. Защото, отбелязва Е. Дафинова, „това щеше да бъде груба политическа грешка“. Чернева обаче премълчава, че съветът на Ерлер към Костов е предаден именно от нея…
През октомври 1998 г. Чернева „започва работа като референт за Германия в МВнР, чийто ръководител по това време е Надежда Михайлова. На този пост е 2 години. През това време успява да изкара и 4-месечен стаж в германското Външно. Тогава става и секретар на българо-баварската комисия“.
И изведнъж иде неочакван лупинг… Ел. Дафинова: „Противно на очакванията, че с такава подготовка ще се озове в посолството ни в Берлин, тя потегля към мисията ни във Вашингтон като политически секретар. Пребиваването й там съвпада с първия посланически мандат на Елена Поптодорова. Тогава страната ни е кандидат за членство в НАТО и като младши дипломат в САЩ Весела е принудена да потъне в дебрите на военнополитическата тематика. Тя научава важни неща, като например, че съвсем не е достатъчно да общува само с колеги от Държавния департамент, за да убеди американците в своята кауза. Налага й се да контактува с различни представители на Белия дом, на Сената, на Пентагона, на неправителствения сектор. Американската политика се оказва много по-многопластова от европейската“.
Горните факти показват развитие на експерт, обслужващ глобалистичните цели на Задкулисието. Експерт, пратен за съветник на премиера Петков, за да формулира външната политика на България в угода на Вашингтон. Политолог плюс спецподготовка. Досещаме се каква… Това че съветникът на премиера няма нищо общо с изискваната научна експертиза по македонския въпрос и други балкански въпроси, няма значение. И защо да има! Тя просто обслужва външни, не национални цели. Ето защо при всички посещения на премиера в Скопие, в Брюксел и Вашингтон двамата се „движат в пакет“. На тези секретни срещи, далеч от медии, не присъства, както е по процедура, представител на Външно министерство. За тях министър Генчовска ще научава от външни източници.
Гореописаното категорично доказва наличието на втора външна политика. Нарушава една задължителна многолетна традиция, характерна за всяка държава. Боян Чуков, български експерт по борба с тероризма, бивш дипломат и външнополитически съветник: „На срещите на премиера задължително се изготвят паметни бележки. В тях се описват проведените разговори и се отбелязват всички най-важни договорки, изявления и поети ангажименти от двете страни“.
Б. Чуков разкрива технологията на информационно обслужване, нарушена от настоящия премиер. „Ако срещата на премиера е в чужбина, то паметната бележка се изготвя от нашия посланик или дипломат от българското посолство. По този начин се изпраща необходимата информация за проведената среща до българското държавно ръководство, което е задължено императивно да следи в детайли двустранните отношения на София с всички чужди партньори. Липсата на паметни бележки от срещите на Кирил Петков и неговите съветници с чужди партньори би трябвало силно да разтревожи всички българи. Този подход и работа на Министерския съвет взривява българската държавност и нанася непоправими щети на българските национални интереси. Възниква логичният въпрос: Какво крие Кирил Петков и от кого?“.
Горните факти разкриват порочен дефект как се „прави“ външна политика у нас. Резултатът е плачевен. Ето защо България няма две външни политики, а изобщо няма такава! Традиционният лаицизъм, безгръбначност и нихилистично безхаберие към качеството на кадровия потенциал на българската дипломация доведе до отстъпление по всички параметри на скопската дипломация. Най-страшният недъг на българската дипломация е нейната „овча пасивност“, интелектуален мързел, неумение навреме и убедително да информира европейските ни партньори в какво точно се изразяват фундаменталните отлики между София и Скопие.
В този смисъл един факт вдъхва оптимизъм. Но не по инициатива на Външно министерство, нито пък на премиерския кабинет, а на евродепутата от ВМРО Ангел Джамбазки. В началото на юни екип от учени (историци и лингвисти) по македонската тема посетиха Европарламента в Страсбург.
Ето какво казва ръководителят на групата проф. Николай Овчаров. „За по-малко от три седмици
СЕ ФОРМИРА НАЦИОНАЛНИЯ КРЪГ „ЗА МАКЕДОНИЯ“ –
основан да брани българските интереси от попълзновенията към нашата история и култура. Получихме подкрепа от по-голямата част от българските евродепутати. Рядко съм чувствал толкова отговорна задача, като при представянето на българската позиция по въпроса за отношенията ни с Република Северна Македония в Европейския парламент в Страсбург. Заедно с другите говорители на националния кръг „За Македония” професорите Пламен Павлов, Ана Кочева и Спас Ташев трябваше да защитим, и най-вече да обясним, българските позиции. Зад нас стоеше цялата българска наука в лицето на Българската академия на науките, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” и други представителни институции.
Въпросът с нашата визита в Страсбург се разви мълниеносно. За по-малко от три седмици се формира националният кръг „За Македония”. Това е неправителствена организация, основана, за да брани българските интереси от попълзновенията на РСМ към нашата история и култура. Още при създаването й получихме подкрепа от по-голямата част от българските евродепутати и именно по тяхна покана се отправихме към единия от двата центъра на Европейския парламент.
На 6 юни вече летяхме за Франкфурт, откъдето поехме за столицата на Елзас, Страсбург. Първа бе срещата с хората, които пряко водят диалога със Западните Балкани. В залата бяха двадесетина евродепутати, а онлайн гледаха още над 300. Проф. Ана Кочева изнесе блестяща презентация на английски език, в която постави историческите и езикови въпроси. Ние с проф. Пламен Павлов допълнихме историческата картина, която недвусмислено свидетелства в полза на българските аргументи. Разбира се, никой не отрича днешната македонска идентичност, но е вън от всякакво съмнение, че до 1944 г. нашата история е обща, а езикът – български. Спас Ташев изнесе покъртителни данни за нарушаването на правата на определящите се като българи хора в днешна Република Северна Македония.
Нашите тези бяха приети добре, а минути по-късно вече бяхме в зала, където присъстваха почти всички български евродепутати. „Почти”, защото на фона на практически пълните групи на ГЕРБ-СДС, ВМРО, ДБ и ДПС блестеше отсъствието на представителите на БСП. И то при положение че председателят на партията г-жа Корнелия Нинова ясно е обявила „червените” линии за влизането на РСМ в ЕС. Но все пак срещата бе много плодотворна и се оформи идея за изпращане на делегация от евродепутати от различни страни в Северна Македония, които да проучат сигналите за драстично нарушаване правата на българите там.
Кулминация бе нашето участие в срещата на Групата на европейските консерватори и реформатори, на която присъстваха над 70 евродепутати, т.е. 1/10 от парламента. Там също изнесохме презентация на английски език, а в антрактите имахме среща с редица важни представители на институцията, сред които и председателят на Европейската народна партия г-н Манфред Вебер. Раздадохме и над 200 книги на английски език, издания на Българската академия на науките, в които се разказва истината за Северна Македония“.
Колко важно е да се следи информационният и научен поток в Скопие. Там, макар бавно и мъчително, настават промени. Появяват се учени и политици, като бившия премиер Любчо Георгиевски, журналисти (Владимир Перев), смело изричащи истини, погребани под „гирата“ на македонистки табута.
Македонското електронно издание „Република“ писа: „В социалните мрежи се разпространява видео на историка професор Драги Георгиев, шеф на македонската част на Смесената комисия по исторически и образователни въпроси с Република България. Във видеото историкът твърди, че при създаването и изграждането на нацията македонската историография си е служила с фалшификати. „В Македония историографията е била във функция на изграждане на нацията… Това е факт, нацията ни е изградена така и не бива да се страхуваме от това. Нашата нация е изградена. Имаме в миналото, когато е построена тази нация, [неща] които не кореспондират с академичната наука. Някои въпроси бяха или оставени настрана, или селективно избрани. И документи… Имаше и фалшификати, и това трябва да се каже. Вместо „българин“ някои историци са писали „македонец“, писали са така, защото са смятали, че това е във функция…“, казва Георгиев.
И у нас, подобно на Северна Македония, „истинският разказ“ за миналото ни тепърва започва. Защото греховете на българската държава към българите в Егейска и Вардарска Македония са огромни. Грехове, равни на национално предателство. Колко прав е проф. Н. Овчаров: „Впрочем нашата „атака” към Страсбург имаше и друг замисъл. Националният кръг „За Македония” е твърдо решен да оказва натиск върху българското правителство и политиците от различните партии. Защото отстъплението от подписания между РБ и РСМ договор и приетата от Народното събрание Рамкова спогодба би означавало предателство на българските интереси. Което би наредило днешните управляващи до хора, изменили на българската кауза, какъвто е болшевикът Георги Димитров, подписал унизителния договор с Югославия в Блед през 1947 година“.
Дали пък това „нареждане“ до споменатия национален предател не е факт? Нека читателят сам прецени…
НИКОЛА СТОЯНОВ
