На 25 януари 2024 г. имен ден празнуват Гаро, Григор, Григорена, Григорий, Гриша и производните им.
Григорий Богослов
Отечеството на свети Григорий Богослов бил град Назианз, във Втора или Южна Кападокия, по името на който той се нарича Назианзин. Родителите му били благородни и почтени люде. Баща му също се казвал Григорий, а майка му – Нона. Но баща му по-рано бил невярващ, тъй като произхождал от невярващи родители: от баща езичник и майка иудейка. Във вярата си той следвал и двамата, придържайки се както към езическата заблуда, така и към иудейското неверие. В това и се състои така нареченото ипсистарийско лъжеучение. А майката на свети Григорий – блажената Нона, произхождала от християнски родители и сама била благочестива християнка. От ранно детство тя била възпитана в благочестие и по най-съвършен начин била научена на страх Божий, който е начало на всяка премъдрост. А по Божие определение тя била съединена с брачен съюз с невярващ мъж, за да доведе и него в светата вяра: „защото неповярвал мъж“, по словото на апостола, „бива осветен чрез вярващата жена“ (1Кор.7:14). Така се и случило. Нона, като убеждавала постоянно мъжа си с богомъдри слова и като се молела за него на Бога с цялото си усърдие, с Божия помощ го довела в християнската вяра. […]
Праведен живот
След приемането на свето Кръщение той започнал праведен и богоугоден живот, подобаващ на истински и съвършен християнин. Живеейки в честно съпружество с такъв мъж, блажената Нона желаела да стане майка на младенец от мъжки пол. Когато след това родила младенец от мъжки пол, тя го нарекла на името на баща му Григорий, както й било предвъзвестено в сънното видение. Тя възнесла голяма благодарност на Бога и поверила роденото дете на Неговия промисъл. С пълно усърдие принесла в дар на Бога това, което получила от Него по молитвите си. Но не кръстили детето веднага. Детето било възпитавано съгласно християнските обичаи. Когато достигнало училищна възраст, веднага започнали да го учат на книгите. Възраствайки на години, Григорий възраствал и по разум. В съответствие с името си той бил разсъдителен, бодър духом, усърден в учението и превъзхождал по ум връстниците си. Даже детските години не били препятствие за него да разбира това, на което се поучават достигналите съвършена възраст и разум. Още в детството той проявявал поведение, каквото е свойствено за старците. Не обичал детските игри, празните забавления и зрелищата от всякакъв вид, а се упражнявал в по-добри неща и прекарвал времето си в учение, а не в суета. Когато достигнал юношеска възраст, благочестивата му майка го учела на благочестие с многото си майчини наставления. Тя му разкрила, че той е плод на нейните молитви, че тя с усърдни молитви го е изпросила от Бога и още преди зачеването му го е обрекла на служение Богу. Добрият юноша слагал в сърцето си думите на майка си и се просвещавал с душата си във вяра, надежда и любов към Христа, истинния Бог. Повече от всичко той възлюбил целомъдрието на душата и чистотата на тялото и си поставил като закон внимателно да съхранява девството си до самата си кончина.
Синове
След раждането на свети Григорий блажената Нона родила и друг син, на име Кесарий, и дъщеря Горгония. Тя ги възпитала в благочестие и в книжно учение. Междувременно блаженият Григорий, желаейки да се усъвършенства в ораторско красноречие, в школска мъдрост и във всяка светска елинска наука, се отправил отначало към Кесария Палестинска, която по това време се славела с училища и с ученост. Там той имал за учител ритора Теспесий. След това отишъл в Александрия като събирал съкровища на мъдростта при много мъже и обогатявал ума си. След това пожелал да се отправи към Атина. Свети Григорий извършил благополучно по-нататъшното пътешествие по море и пристигнал в Атина. Там, изучавайки светските науки, той бил предмет на удивление за всички, поради необичайната острота на ума си и целомъдрения си живот. След известно време в Атина пристигнал и свети Василий, за да се усъвършенства в светската мъдрост. Те двамата станали искрени приятели и съжители. Един бил у тях домът, една – храната, един – духът, една – мъдростта, един – нравът – също като при едноутробни братя. И двамата станали бележити и уважавани в Атина, понеже за кратко време те надминали учителите си; сами бидейки ученици, те станали учители за учителите си.
