КАКВО СА ПОСТИТЕ?
Постите са благоприятни периоди и възможност за всеки, който иска да бъде по-добър, скромен, смирен, здрав, чист и духовно осъзнат. Чрез следването на коледните пости човек може да пречисти сърцето си и да се облагороди духовно.
Ако погледнем календара, постите заемат повече от половината година – около 200 дни. Постът и молитвата са неизменна част от живота на всички святи личности, които са помогнали за нравственото и духовното израстване на обществото като цяло. Чрез постите ние съзнателно се лишаваме от някои житейски удобства с цел пречистване на тялото отвън и отвътре, засилване на волята и силата на духа си и освобождаване на място за култивиране на духовни ценности. По този начин човек възвръща своите здраве, устойчивост, осъзнатост, радост и щастие.
КОГА И ЗАЩО ДА ПОСТИМ?
В българската православна традиция има четири основни пости – Коледни, Богородични, Великденски и Петрови, а по-стриктните християни постят и всяка седмица, особено в сряда и петък, а понякога и в понеделник.
Всяка година от 15 ноември започват коледните пости, които продължават до 24 декември включително – Бъдни вечер. Стриктното спазване на пълноценно и разнообразно растително хранене през този период гарантира значително подобрение на нашето здраве, самочувствие и работоспособност. Постите не се свеждат само до въздържание от храна или вода. Преди всичко това е период, през който човек трябва да се въздържа от всякакви видове умствени и телесни страсти, нечисти мисли и думи, завист, злоба, алчност и похот във всичките им разновидности.
Източноправославната църква препоръчва специален хранителен режим за пречистване на духа и тялото. Това не е гладуване, а ограничение в консумацията на редица храни, чрез което се поставя на изпитание тялото, за да може да бъде достигнато извисяване на духа.
От съвременна гледна точка постите са един растително ориентиран хранителен режим, който, ако бъде умело построен, не създава особени проблеми и дефицитни състояния за организма. По правило през този период не се консумират животински храни като месо, яйца, мляко, сирене и други млечни продукти, но в определени дни от седмицата се допуска консумация на риба. В понеделник, сряда и петък от диетата се изключват също и рибата, растителните мазнини и виното. Храненето е основано на растителни храни – плодове, зеленчуци, варива, ядки, семена, а в определени дни се включва олио и зехтин. С една дума, се препоръчва консумация само на храни, родени от самата земя.
Целта на постите е пречистване на духа, но хранителният режим по време на пости напълно съответства на съвременните разбирания за диета, която детоксикира и пречиства тялото – растителна храна, богата на витамини, минерали и баластни вещества, растителен белтък, ниско съдържание на общи мазнини с пълно изключване на животинските мазнини, изключване на алкохола и обилно приемане на вода.
Въпреки ограниченията по време на пости, при правилен подбор и разнообразие те могат да се превърнат в истинско здравословно преживяване за организма.
Диетата по време на пости облекчава стреса, подобрява работоспособността, стимулира имунитета, освежава кожата, подобрява състоянието на ставите и намалява артритните оплаквания. Наред с ползата проблем може да създаде самата смяна на обичайното хранене, което се съпътства от постоянен глад, главоболие, раздразнителност, депресия и други неособено приятни субективни оплаквания. Основна причина за тези проблеми е ниската кръвна захар (хипогликемия) вследствие на неправилен подбор на храни, недостатъчен прием на течности и неадекватен хранителен режим.
ПОСТИГАНЕ НА ХАРМОНИЯ МЕЖДУ ДУШАТА, УМА И ТЯЛОТО
Много хора днес постят, а причините им са различни. Едни го правят, за да пречистят и презаредят тялото си, други – за да прояснят ума си, а трети – за да се освободят от нечисти мисли и желания и да се извисят духовно. Всъщност, когато пости, човек неминуемо постига всичко това в една или друга степен.
ПОСТИТЕ СА ВАЖНА ЧАСТ ОТ ВСИЧКИ РЕЛИГИИ
В християнската традиция откриваме корените на постите още по времето на Моисей, който чрез пост и молитва се подготвил да получи Божия завет. След това Иисус повторил подвига му, като прекарал 40 дни и нощи в пустинята, където бил изкушаван от Сатаната, но чрез пълен пост и непрекъсната молитва успял да го пребори. Пророк Илия след дълъг и строг пост достигнал голяма душевна чистота и обич към Бога, за което бил удостоен да види Божията слава.
Но най-известният постник в християнството е Св. Йоан Кръстител, който е водил изключително аскетичен живот. Носел е само груби одежди от камилска вълна, хранил се е с див мед и плодове и непрестанно се е молил.
Учителят Петър Дънов също много често е съветвал да се пости, за да бъде човек чист и здрав тялом и духом.
Макар че асоциираме най-често постите с християнските традиции, те са характерни за всички духовни учения. Постът, или въздържанието от определени неща, се среща още от най-древни времена във Ведическата култура. В едно от основните ведически писания – Шримад Бхагаватам, се казва, че човек трябва да прави определени отречения (да пости), чрез които да се пречисти и да постигне духовно съвършенство. По този начин той ще живее живот, изпълнен с истинско щастие, независимо от материалните обстоятелства. Там също така се говори за различни личности и мъдреци, които са се подлагали на пости и са живели съвършен живот.
Юдеите пък спазват пълен пост няколко дни в годината, отричайки се от храна, вода, миене, ресане и къпане. Правят го в знак на покаяние за извършените грехове и като начин да се презаредят духовно.
При правоверните мюсюлмани спазването на пост е просто задължително. През месеца Рамадан те се въздържат напълно от храна, вода и други напитки, алкохол, тютюнопушене, благовония, къпане и всякакъв вид телесни наслади през светлата част на денонощието. С това целят да се пречистят от нежеланите негативи в себе си, да развият добри качества като търпение, дисциплина, безкористност, вяра, любов и отдаденост към Бог.
Будистите също се подлагат на пост, който винаги е придружен с медитация, при това сред тях има и такива, лишаващи се от храна и социални дейности за 18, 36, а понякога дори за 72 дни. По този начин, според тях, се пречиства тялото, увеличава се силата и яснотата на ума, генерира се вътрешна мъдрост и хармония.
ТЕЛЕСЕН, УМСТВЕН И ДУХОВЕН ПОСТ – ИСТИНСКА ХАРМОНИЯ
Както стана вече дума по-горе, постите имат и един по-конкретен аспект – подобряването на физическото здраве. Обикновено, когато човек пости, се ограничава приемът на определени храни и вещества, които влияят неблагоприятно върху организма ни – месо, яйца, риба, млечни продукти, концентрирани мазнини, алкохол, цигари, кафе и други интоксиканти. Разбира се, това се отразява изключително благоприятно на организма и в един момент човек получава прилив на енергия, умът му се избистря и успокоява, функциите на отделните органи и системи се нормализират, настроението се подобрява и т.н. Определено става ясно, че следването на постите води до хармонично функциониране на тялото.
Но постите не се свеждат само до телесни въздържания. Учителят Петър Дънов казва, че пост е „да не окалваш езика си с нечисти думи, да не окалваш ума си с лоши мисли, да не окалваш сърцето си с лоши чувства и волята си с лоши постъпки“. Тук той акцентира върху това, че нечистите мисли, чувства, думи и постъпки замърсяват нашия ум и съзнание и това определено създава дисбаланс. Затова по време на пост човек трябва да бъде осъзнат – да наблюдава какво се случва в ума и сърцето му и да контролира думите и постъпките си. Несъмнено това е път, който води към истинска вътрешна хармония и спокойствие.
Всъщност най-важният аспект на постите е духовният. Следвайки единствено телесен пост, човек няма особено да допринесе за духовното си развитие. Ако чрез въздържането от храна иска да постигне материална облага или превъзходство, това ще доведе до деградация и духовен упадък.
Духовният пост се изразява в две неща: първото е спазването на Божиите закони, а второто е молитвата. Спазването на Божиите закони е най-голямото отречение, тъй като човек съзнателно се отказва от всички видове действия, които са били за него правилни, и започва да живее по Божията воля, която е по-висша от човешката. Тъй като Бог е съвършен, съответно и законите, които той е оставил, са съвършени. Живот, който следва Божията воля, също става съвършен, и само чрез такъв живот човек може да бъде в пълна хармония със себе си и с останалите живи същества.
Постите навсякъде са приемани като универсално средство за постигане на хармония между душата, ума и тялото. Те са идеален начин човек да подобри качеството си на живот, като постигне добро здраве, спокоен ум и по-висока духовност.
ПОСТЕНЕТО – ЗДРАВОСЛОВНАТА ПАУЗА
Постенето има многовековна традиция. В този дълъг период от време са се появили много различни видове пост. Има пост със сок, слуз, мътеница или суроватка… Този списък може да се продължи. Днес се отличават най-вече пост за здрави хора и пост за оздравяване. Последният служи за подпомагане на възстановяването след заболяване и трябва да се извършва само под лекарско наблюдение.
Постът не е нещо необичайно. Ако се погледне към историята на човека, настоящата ситуация, в която се намираме, е нова. Постоянна доставка на храна за задоволяване на глада има относително скоро. Всъщност човешкото тяло може да се справи с постене по-добре, отколкото с непрекъснатото преяждане. Това се вижда и при все по-нарастващия брой на хора с наднормено тегло.
ЗА КОГО Е ПОЛЕЗЕН ПОСТЪТ?
Човешкото тяло може да се справи добре с пости. Това означава, че всеки здрав възрастен човек може да пости. Не се препоръчва за болни хора, деца, юноши, бременни и кърмещи жени. Тези хора са или по-слаби, или се нуждаят от хранителните вещества, така че не трябва да постят.
И хора, които са с тегло под нормата или са страдали от хранително разстройство, не трябва да постят. В последния случай гладуването може да предизвика рецидив в хранителното разстройство.
КАКВО СЕ СЛУЧВА В ТЯЛОТО?
След ограничаване на приема на храна черният дроб започва след около един ден да метаболизира мастните резерви на организма и да ги преобразува в енергия. За тази цел трябва в рамките на 24 часа да не се консумират повече от 500 ккал. Постенето не е пълно гладуване. Това не би било добре, защото след това тялото ще започне да разгражда мускулите. С малко количество калории и упражнения може да се противодейства на това.
СЪВЕТИ ЗА ЗДРАВОСЛОВЕН ПОСТ, КОЙТО НЕ ВРЕДИ НА ЗДРАВЕТО
Църковните пости изискват пълно въздържание от месо и животински продукти. Но идеята е пречистване не само на тялото, но и на душата. Затова е добре по време на пост да се въздържате още от светски събития, от сексуална активност и като цяло да се придържате към смиреност.
Всички останали видове пости в различните религии и философии имат същия смисъл – духовно и телесно пречистване.
Но възможно ли е по време на пост храната, която поемаме, да не ни носи очакваните ползи и напротив – да ни навреди? Изобщо режимът, който спазваме, да се окаже силно нездравословен?
Да, напълно възможно е. Затова спазвайте изброените долу съвети за полезен пост, за да излезете по-здрави и наистина пречистени от поста, който спазвате.
НЕ ПРЕКАЛЯВАЙТЕ С БЯЛОТО БРАШНО
Продуктите от бяло брашно не са полезни по принцип. Поради ограничението в храненето по време на пост, което не изключва пшеничени продукти, много хора прекаляват с тестените изделия. Ограничете се в това отношение – по-добре избирайте пълнозърнести продукти, които са много по-полезни. Или такива, направени от заместители на пшениченото брашно – спелта, оризово брашно, елда и т.н.
ЗАБРАВЕТЕ ЗА БЯЛАТА ЗАХАР
Друг риск за постещите е прекаляването със сладкиши, съдържащи рафинирана захар. Тя всъщност е един от най-вредните продукти в съвременния свят. Постите също означават да ограничите задоволяването на капризите си. А гладът за бяла захар е истински каприз. Всъщност, ако имате нужда от нещо сладко, може да хапвате мед, плодове или здравословни сладкиши, направени с кафява захар, подсладители.
УВЕЛИЧЕТЕ ЗЕЛЕНОЛИСТНИТЕ ЗЕЛЕНЧУЦИ
Ограниченията при поста водят до натрупването на някои дефицити в хранителните вещества. Най-честият недостиг, с който рискуваме да се сдобием, е дефицит на желязо, витамини от групата В, калций и магнезий. Зеленолистните зеленчуци обаче могат да набавят добро количество желязо, витамин В, витамин К, С и др., както и минерали. Спанакът, копривата, марулята, лападът, киселецът, левурда са чудесен избор на зеленини за консумация. Хапвайте още зеле, брюкселско зеле и броколи.
БОБОВИ ХРАНИ И ВАРИВА
Добре е менюто ви да изобилства от бобови храни, освен ако нямате някаква непоносимост към тях или заболявания, за които са противопоказни. Фасул, леща, грах, соя, нахут, фъстъци – всички са много вкусни и полезни. По съдържание на протеини бобовите храни се доближават най-много до месото, затова по време на пост са чудесен негов заместител. Съдържат още витамини от В групата, имат високо съдържание на фибри и множество минерали. Имат нисък гликемичен индекс, малко калории и не съдържат глутен.
Вижте още вкусни предложения за постна яхния. Ако сте фенове на сладкото и не можете без него, вариантите за постни сладкиши са много и има по нещо за всеки вкус.
ХРАНЕНЕ ПО ВРЕМЕ НА КОЛЕДНИТЕ ПОСТИ
С малко повече фантазия може да превърнете коледните пости в разнообразвен и здравословен хранителен режим. Следните идеи само насочват мисълта към правилен избор, съответствуващ на християнската традиция.
Салати, подходящи за всякакъв вид хранене, както и за консумация между храненията: нарязано червено салатно цвекло, грах и лук със зелена подправка; краставици и домати със зелени подправки; нарязани домати с лук; нарязани ябълки, целина и ядки или стафиди; настърган морков, стафиди и сладка царевица; суров карфиол, копър и тиквени семки; нарязано авокадо с домати и лук.
БЪРЗИ ЗАКУСКИ:
Домати, стръкчета целина, суров морков, нарязана червена и жълта чушка.
Бадеми, лешници, тиквени и слънчогледови семки, банан или суров морков с шепа ядки и семена
ОБЯД:
Зеленчукова супа (без бобови храни), печен небелен картоф с вегетариански сос, зеленчуково гювече, зеленчукови рулца (задушени зеленчуци, загънати в палачинка, без мляко и яйца); кафяв ориз със зеленчуково къри, пържен ориз с лук, гъби и грах; печен зраял фасул, смесен с гъби и лук.
ВЕЧЕРИ/ДЕСЕРТИ:
Всички видове плодове, сурови, пасирани, с ядки или слънчогледово/тиквено семе; оризов пудинг с нарязан банан или круша; банан с нарязани фурми и смокини.
Превръщането на постите в едно елементарно гладуване не изпълнява духовната традиция, тъй като човек може да стане раздразнителен, нетърпелив и да изпадне в лошо настроение и гняв. Влизането и излизане от този режим трябва да става постепенно, обмислено и разумно, като се съобразява с индивидуалните хранителни навици и предпочитания. Всеки сам определя какво количество храна трябва да приема и да спазва такъв, който съответства на собствения му стил на живот. С малко въображение и използвайки горните идеи, може да се спазва не само периодът на пости, но и да създадете един особено здравословен режим, който да се превърне в стил на живот.
