Снежни приказки с блещукащи приказни светлини, празнична обстановка и аромати на коледни ястия – тази картина от пощенска картичка се пресъздава ежегодно в градовете на България през декември. Тази година обаче повечето коледни базари бяха отменени, което означава, че 2021 г. ще бъде година без много градски празнично настроение.
Но дори преди пандемията, коледните базари в България бяха на кръстопът – въпреки нарастващата им популярност и икономическа значимост. Нарастващите разходи, опасенията относно автентичността и проблемите с безопасността изглеждаше, че ще променят начина, по който преживяваме тези пазари.
Тук ще разгледаме отблизо издигането на коледните базари до техния настоящ статут на глобални културни стоки. Тяхната адаптивност към исторически и социален контекст, както и способността им да включват различни културни значения, са позволили на коледните базари да процъфтяват през вековете. Сега обаче коледните базари ще трябва да продължат да се адаптират – в отговор не само на пандемията от COVID-19, но и на опасенията относно разходите, безопасността и автентичността.
Коледни базари в миналото
Коледните базари са регистрирани за първи път в средновековна Германия. Те отбелязвали предколедния сезон и осигурявали пространство, в които изчезвали строгите социални йерархии. Селяните и фермерите можели да купуват ботуши, домакински принадлежности и оборудване, докато висшето общество можело да вземе ръчно изработени бижута, играчки, перуки или предмети от дърво.
До 19-ти век обаче възходът на универсалните магазини направил пазарите по-малко печеливши. Те се превърнал в скандални забавни панаири и изпаднали в лоша слава.
През целия 20-ти век последователни германски правителства се опитват да съживят коледните базари.
Зимна икономика
Сега коледните базари имат значителен принос за зимната икономика на България. Те привличат посетители извън града, създават временни работни места и увеличават продажбите за местни магазини и кафенета. През последните 35 години те са нараснали по брой, размер и продължителност.
В София тази година имаше няколко пазара, при който Немския коледен базар бе най-посещавания. Трябва обаче да се има в предвид че на входа се изисква зелен сертификат за да бъдете допуснати, което доведе до по-малък брой посетители от миналогодишни години.
А за онези които нямат зелен сертификат, винаги има други опции – те могат да се възползват иновативни но поддържащи традиционните ценности онлайн опции. Например вече може да разгледате различни и интересни български коледни произведения и продукции с билла брошура.
Въпреки това, редица фактори означават, че – дори преди пандемията – пазарите са били готови за промяна. Посетителите критикуваха липсата им на автентичност, оплаквайки се от масово произвежданите коледни украси и подаръци, както и от панаирните атракции, доминиращи на пазарите.
Търговците на коледния базар оспорват все по-недостъпните такси за представяне. Динамиката между търговците вътре и извън пазара също породи напрежение с общинските съвети. Създадените допълнителни затруднения за организаторите и градските съвети, които вече очакват, че обменните курсове, регулациите за внос и износ и административните тежести ще се отразят негативно върху участието на оператори и търговци от Европейския съюз.
Тази година COVID-19 означава, че коледните базари в германски формат до голяма степен ще отсъстват от празничния календар в по-малките градове. Някои коледни базари, които представят местни занаятчии и занаяти, се преместиха онлайн.
Нови виртуални пазари се появиха като платформи за занаятчии, подкрепящи малкия бизнес по време на ограниченията на COVID-19. Хората също могат да се забавляват с тематични партита за коледен пазар у дома или чрез Zoom с приятели и семейство. Тези адаптации ще осигурят известно усещане за празнично настроение. Те обаче няма да бъдат публично и социално споделеното преживяване, което е част от коледните базари от самото им създаване.
