Военнослужещите доказаха изключителната си подготовка на терен в борба с пожарите, казва в интервю за armymedia.bg командирът на Трето бригадно командване – Благоевград полковник Кирил Спаневиков.
– Г-н полковник, какво видяхте в близост с пожарите?
– Над село Илинденци, където бе разгърнат оперативният щаб за гасене на пожарите в Пирин, видях гледка, която няма да забравя. Над селата Плоски и Илинденци изгоря боров масив, който граничи с парк „Пирин”. Пожарът съвсем малко беше успял да прехвърли границата към „Пирин”, благодарение на усилията на хората. Там, освен военнослужещи, бяха събрани колеги от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГД ПБЗН), ловците също бяха много всеотдайни. Пожарът е започнал над село Илинденци от масиви с лозя, с жита и треви. Пътят до Кариерите над село Илинденци е проходим и с лек автомобил. Но огънят навлезе в гора, където няма път за специализирана техника. Гасенето на следващия пожар ставаше само с личен състав и хеликоптери от авиобазата в Крумово.
– Подготовката в поделението през годината сега влиза ли в употреба при реален пожар?
– Подготовката на ФOППБ-овете (Формирования за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия – при пожар, при зимни условия, при наводнение), е съобразена с програмата за подготовка на формированията от видовете въоръжени сили. От съществено значение се оказва физическата натренираност на личния състав, особено в труднодостъпните местности. Над селата Илинденци и Плоски се налагаше да се оставят автомобилите и военнослужещите да се придвижват около 2 часа до мястото на пожара. Когато стигнат до там, температурата на въздуха започва да се повишава. Това предизвиква активно горене на тлеещите останки в по-ниската част на дърветата. Огънят се движеше предимно низов. Потушавахме го, като изграждахме просеки. Така отнемаме възможността да тръгне по върховете на дърветата. Дървета не се режат, а по земята се правят просеки, като се премахва тревата, докато остане до скала. Така пожарът не може да премине към следващата територия. Но течението на въздуха започна да се променя. Час, час и половина духа в една посока и скоростта му е малка, в след това сменя посоката и увеличава скоростта. Това е изпитание за личния състав.
Ръководител на оперативния щаб бе директорът на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” (РД ПБЗН) комисар Валентин Василев. Той ръководи екипите на терен. Нощем се осъществяваха облитания и обходи с дежурните сили и средства. Те остават в района на пожара, за да се знае къде да бъдат съсредоточени усилията за следващия ден. Сутрин се правят разчети на групите, които излизат в местата за пожарогасене. Преди да навлязат хеликоптерите, активно се използват дронове за наблюдение къде има активен огън или тлеещи огнища. Тази информация дава основание на комисар Василев да разпределя хората равномерно, в зависимост от необходимостта по райони.
– Организацията прилича на тази като при бойни действия?
– Точно така. Директорът на РД ПБЗН разпределя нашия личен състав, включително от държавните горски стопанства на Струмяни и Сандански. Има участници от всички горски стопанства на област Благоевград и немалко доброволци. Задачите се разпределят от колегите от службата „Пожарна безопасност и защита на населението“. Комуникацията помежду ни е много надеждна, защото посоката на вятъра и атмосферните условия бързо се променят.
– Военната подготовка – тактики, стратегии, помага ли това прегрупиране да е по-бързо и по-добре координирано?
– Военнослужещите, които гасят пожара, не са дезориентирани, независимо че не познават района в детайли. Подготовката по военна топография, която сме придобили на тактическите учения за работа в местността, ни дава възможност да направим реална оценка за това каква ще е следващата ситуация в пожара. Да предвидим посоката на вятъра, височината, на която се намираме, какъв е теренът. Дали е скалист, почва, дали има прекалено много храсти или само дървета. Така се предвиждат изненадите. Когато вятърът рязко промени посоката при висока скорост и дойдоха хеликоптерите, за да пускат вода, част от колегите от горското стопанство загубиха ориентация в каква посока може да се развие пожарът. И се наложи наш военнослужещ да каже, че трябва да се оттеглим, тъй като започва активно горене. Изнесохме се и след около 5-6 минути на мястото, където гореше низов пожар, пламнаха върховете на дърветата. Но хората се бяха изнесли на безопасно разстояние.
– Как са оборудвани? Имате ли достатъчно пръскачки, инструменти? Дрехи, които да ги предпазват?
– Облечени сме със стар образец камуфлажно облекло, предния образец. Всеки от нашето формирование има индивидуална 16-литрова пръскачка, която носи на гърба си за потушаването на огнищата с активно горене. С нея отиват до мястото на пожара. Създават се резервни групи от доброволците, които носят вода с туби. Като свърши водата в пръскачките, пълнят се на място в близост около тях. Използваме лопати, мотики, за да може тревата между скалите и камъните да бъде изрязана, за да не се разширява огнището.
– Миналата година имаше ли активни пожари тук?
– Имаше точно в отпускарския сезон през август. Първо на Славянка, след това се запали Малешевска планина, а накрая Рила. И участвахме 36 дни в потушаването на всичките тези пожари.
– Значи сте натрупали вече рутина?
– Опит в координацията между различните структури се натрупа. За потушаване на пожарите служителите от ГД ПБЗН имат един критерий. Критерият на служителите от горските стопанства е по-различен. Подпомагаме тези структури, но виждаме и недостатъците, какво трябва да се направи в конкретното огнище, за да не се възобнови огънят след ден или два.
– Когато водите подготовки за действия при пожари в поделението, идва ли консултант от пожарникарите?
– Използваме колегите от Пожарна безопасност чисто теоретично – как и какво включва гасенето на пожар. Как се въздейства върху конкретния пожар в зависимост дали е в гора, дали е в сграда или горят гориво-смазочни материали. Съобразно характера на пожара, теоретично ни показват как можем да му въздействаме.
– Има ли изявили се военнослужещи в акциите по гасенето?
– Имахме случай, когато за кратко време пожарът от низов започна да става върхов, промени силата и интензитета си. И тогава ръководителят на нашето формирование лейтенант Михаил Велков издаде указание веднага да бъде изведен личният състав на безопасно място. Изведохме и колегите от „Пожарна безопасност и защита на населението”. Изчакахме на безопасно място, докато утихне вятърът.
– Как хората издържат на физическото натоварване?
– Подготовката в Трето бригадно командване е на ниво. Няма военнослужещ, който физически да не може да издържи. Звъни ми директорът на Горското стопанство в Сандански инж. Симеон Ефремов и ме пита как може жените военнослужещи да бъдат толкова активни при погасяването на пожара, без да се притесняват, че са рамо до рамо с колегите от горските стопанства и от пожарната. Останал изумен от това, което е видял.
– Какви са причините за тези пожари?
– Една част са човешка безотговорност. Огънят над село Илинденци започва от тревните площи и лозовите масиви. Областният управител сподели, че на международния далекопровод България – Гърция се е получила искра, а сервитутната зона под него не е била достатъчно почистена. Служителите от ГД ПБЗН поискали да бъде изключено напрежението за един час, за да потушат пожара, но се оказало невъзможно. И пожарът се разраснал. Картината е ужасна. С дрон отвисоко като гледаш, виждаш черно-кафяви петна в планината. Ще е необходимо голямо залесяване, за да може гората да се възстанови.
– Като цяло как оценявате работата на военнослужещите?
– Работиха със самообладание и хладнокръвие, смелост и знание. И вярвам, че ще успеем да се справим с различните предизвикателства на днешния ден и на утрешния ден. Всички са психически устойчиви в критични ситуации. Вижда се отговорността към колегата вдясно от теб, вляво от теб – не тръгваш да напускаш ситуацията самостоятелно, всичко при нас става заедно. И с разрешение. Няма как да оставим военнослужещ някъде да бедства, пък останалите да стоят встрани. Екипната работа доминира.
