Защо в двора на черквата „Въведение Богородично” в Благоевград е издигнат паметник на Хаджи Константин (Коте) Чорбаджигошев?
Част от хората, които ми задават този въпрос, не знаят нищо за тази личност, а други питат какъв е неговият принос за града и за храма?
Настоящият материал има за цел да отговори на този въпрос, както и да възстанови спомена за народния будител и дарител на църквата Хаджи Константин (Коте) Чорбаджигошев.
ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ ХАДЖИ КОНСТАНТИН (КОТЕ) ЧОРБАДЖИГОШЕВ Е РАБОТИЛ ЗА СЪЗДАВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКОВНО-УЧИЛИЩНА ОБЩИНА В ГОРНА ДЖУМАЯ
Будителят е искал модерно за времето си училище, в което да работят високообразовани учители, борил се е за независимост на българската църква и за освобождението на „жална“ Македония.
Данните за живота и делото му се предават от поколение на поколение в рода му. Голяма част от документалния фонд за него и фамилията му се съхранява в Регионалния исторически музей на Благоевград. За неговите основни деятелности е писано в няколко книги, в различни периоди, като на първо място следва да се спомене книгата на съвременника му Арсени Костенцев, който е бил учител в училището на Горна Джумая. Друг подобен източник е книгата на Васил Шарков, издадена през 1930 г. “ Град Горна Джумая – минало и днес“; Енциклопедия „Пирински край“, издадена 1995 год.; „Надежди и разочарования в историята“- сборник в памет на проф. Милчо Лалков.
Хаджи Константин (Коте) Чорбаджигошев е роден през 1821 год. в с. Бистрица, местност Парангалица. На четири годишна възраст заедно с баща му Хаджи Георги Чорбаджигошев се заселват в Горна Джумая, търсейки спасение от върлуващата чумна епидемия. Баща му Хаджи Георги заедно с няколко други новозаселили се в Горна Джумая граждани създават квартал Вароша.
Останал единствено дете на Хаджи Георги, Коте е пътувал с баща си навсякъде, като едва на шест години стига до Йерусалим и става хаджия. Баща му се е занимавал с търговия на животни и често е пътувал до Венеция. Коте Чорбаджигошев усвоява търговските умения на баща си и продължава успешно да развива неговите търговски отношения.
По време на Възраждането Хаджи Коте заедно с други будни граждани на Горна Джумая подемат инициативата за построяване на църква и ново училище в града. През периода 1840-1844 г. е съградена черквата „Въведение Богородично“. Едновременно са поставени основите и на истинско, уредено училище, което разполага със самостоятелна сграда. През 1857 г. е основан общ граждански фонд за издръжка на училището.
Изключително интересен е надписът в тефтера на общия училищен фонд. Точно пред имената на дарителите е поставен следният текст: „Понеже въздигането и опропастяването на един народ зависи от небесната посланица – науката, затуй и ние долуподписаните, възбудени от народно чувство, решаваме да запишем доброволните си подаръци в тоя тефтер, като считаме това да стане пред Св. клир и съгражданите“. Сред големите дарители е и Хаджи Коте, който е бил и активен член на църковно-училищната община.
БЛАГОДАРЕНИЕ НА ХАДЖИ КОТЕ В ГОРНА ДЖУМАЯ ПРИСТИГАТ АРСЕНИ КОСТЕНЦЕВ И КОСТАДИН БОСИЛКОВ,
които стават учители в горноджумайското училище през есента на 1872 година. Двамата налагат дълбоки реформи в методите на обучение, а също и създават неделно вечерно училище за разпространение на грамотността между еснафите и чираците в града.
Известен е също така и фактът, че още преди създаването на Българската епархия през 1870 г. по поръчение на българската община в Горна Джумая Хаджи Коте е подбрал трима будни младежи от селата Тросково, Докатичево и Лешко и ги е завел в Цариград при патриарха, за да бъдат ръкоположени за свещеници и които след съграждането на черквата „Въведение Богородично” стават свещенослужители в нея.
През 1875 година Хаджи Коте участва и при създаването на общ революционен комитет за Джумая и Рила, със седалище в с. Рила. Този комитет извършва усилена дейност по подготовката на въстание, което обаче не избухва.
На 12.02.1878 година, когато руските войски влизат в Горна Джумая, Хаджи Коте заедно с други горноджумайски първенци организират цялото градско население, начело със свещениците, учителите и учениците, и тържествено ги посрещнат с благодарствен молебен в двора на черквата „Въведение Богородично“.
През май 1878 година областният губернатор Алабин и проф.Марин Дринов пристигат в Горна Джумая, за да пристъпят към организирането на местна власт в града. Първо е избран окръжен съдебен съвет. За председател на този съвет е бил определен учителят Васил Разсолков, а за негови членове населението избира Арсени Костенцев и заслужилия гражданин на Горна Джумая Хаджи Коте.
След изтеглянето на руските войски от Горна Джумая градът е бил откъснат от Самоковската епархия и от Рилския манастир, които остават в Княжество България. Църковно-училищната община се заема с трудната задача да се противопоставя на гръцкия владика в Мелник и гръцкото влияние върху българската църква. Горна Джумая е предадена обратно на Османската империя по силата на Берлинския договор. Коте Чорбаджигошев остава в града и продължава да се занимава с революционна дейност. По време на Горноджумайското въстание през 1902 година е арестуван от турците и затворен в Сяр, където е изтезаван.
СЛЕД ОСВОБОЖДАВАНЕТО МУ ОТ ЗАТВОРА, НА ВРЪЩАНЕ КЪМ ГОРНА ДЖУМАЯ, УМИРА БЛИЗО ДО С. ЛЕВУНОВО, А ГРОБЪТ МУ Е НЕИЗВЕСТЕН.
В книгата „Град Горна Джумая – минало и днес“ на Васил Шарков, издадена 1930 г., четем: „Заслужил българин от тази епоха е Хаджи Коте Чорбаджигошев, душата на българската църковна община през 70-те години, па и после.
Умрял е в с. Левуново, връщайки се от затвора през 1903 година като странник, без помен и гроб. Синовете му тръгват да го търсят, но не го намират.
Неговият син Георги Константинов е бил дълго време училищен настоятел, продължавайки делото на баща си“.
Хаджи Коте е бил женен за Евгения, една от трите дъщери на Крум Мискет, който също е варошлия. Евгения и Коте имат три деца: Георги, Олга и Станислав (Славе).
Най-големият син Георги е имал от първия си брак с Елена трима синове: Перикъл, Константин и Никола. Първата съпруга на Георги умира много млада. Разболява се тежко, след като се е опитала да избяга при съпруга си с трите си деца от Горна Джумая (тогава все още част от Османската империя) в Дупница (част от Княжество България). Когато умира Елена, Перикъл е на пет години, Константин е на три години, а Никола е на една година. За да помогне на брат си в отглеждането на трите невръстни деца дъщерята на Коте – Олга, осиновява най-малкия син на Георги – Никола. Георги се жени втори път за Елисавета (Сетка). С нея имат две деца – Цветанка и Василчо, които умират от туберкулоза още като деца.
От синовете на Георги деца имат само Константин и Никола.
Константин има двама синове – Огнян и Георги, а Никола има две дъщери – Олга и Цветанка. Олга е осиновена от Перикъл и съпругата му, които не са имали свои деца.
НАЙ-МАЛКИЯТ СИН НА ХАДЖИ КОТЕ Е СТАНИСЛАВ (СЛАВЕ), КОЙТО Е БИЛ ИЗВЕСТЕН ТЮТЮНЕВ ЕКСПЕРТ И Е ТЪРГУВАЛ С ТЮТЮНИ ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ.
Славе е имал четири деца: Румен, Евгения, Константин и Веска, чиито деца са: Станислав и Елена (деца на Румен); Михаела (дъщеря на Константин) и Слави (син на Веска).
По чия идея е направен паметникът и какво трябва да знаем за авторите?
Инициативата за издигане на паметник на Хаджи Коте е на църковното настоятелство на църквата „Въведение Богородично“.
В началото на 2016 година отец Андон Шавулев и отец Петър Стефанов се свързват със семейството на Огнян Константинов Георгиев (праправнук на Хаджи Коте), за да ги уведомят, че църковното настоятелство е взело решение да бъде издигнат паметник на Хаджи Коте в двора на църквата „Въведение Богородично“. Така благодарение на тях се създава възможност да бъде възроден споменът за един достоен човек, отдал живота си за запазване на българския дух в Горна Джумая.
Автори на паметника са архитект Станислав Константинов (праправнук на Хаджи Коте Чорбаджигошев) и известния творец, скулпторът Георги Чапкънов (Чапа).
Паметникът е реализиран със средства на църковното настоятелство и дарение от наследниците на Хаджи Коте Чорбаджигошев.
На 21.04.2019 год. (Цветница) Неврокопският митрополит Серафим извърши тържествено благославяне на паметника в двора на църквата „Въведение Богородично“.
Така издигането на този паметник става акт на поклонение пред духа на всички възрожденски българи, които с делата си в едни изключително трудни времена са допринесли за запазването на българщината в Горна Джумая.
Примерът на Хаджи Коте е следван от представители на следващите поколения. Синът му Георги Константинов, който остава да живее в Горна Джумая, е бил дългогодишен председател на училищното настоятелство и е един от инициаторите и дарителите на средства за изграждането на околийската гимназия в Горна Джумая, а впоследствие и на Солунската гимназия.
Единият от синовете на Георги Константинов – д-р Константин Георгиев, от своя страна, заедно с Йорданка Димитрова, видна акушерка в Горна Джумая, и Ефимия Попаврамова, издействат от Министерство на просветата откриването на земеделско училище в града, на издръжката на Женското македонско благотворително дружество.
Разбирането, че образованието може да издигне нивото на самосъзнанието, е била водеща и при праправнука на Хаджи Коте, Огнян Георгиев, който като депутат в Седмото велико народно събрание става един от инициаторите за създаването на Американския университет в Благоевград.
Споменът за будителя Хаджи Коте беше възроден с издигнатия в негова чест паметник. Както каза Отец Андон Шавулев: ”Това да му е и гробът, да намери покой душата му!”.
Юлия Караджова
