30 март 2005 година. На този ден заглъхва един от най-големите гласове на България. Отива си певец, станал абсолютна звезда не само у нас, но постигнал международна слава, при това в годините на социализма. Към 19.00 часа пред къщата му в столичния квартал „Княжево“ започват да прииждат безброй негови почитатели – майки и бащи, внуци, баби и дядовци. Под звуците на неговите хитове, които звучат от къщата, хората палят свещи пред оградата и поднасят цветя.
За Емил Димитров сякаш е казано всичко. Той е сред най-големите имена в българската музика, определян с всевъзможни суперлативи – „Крал на песента“, „българският Хулио Иглесиас“, „Жилбер Беко от София“, „Франк Синатра на Изтока“. Прославя се и като композитор и е всепризнат за най-продавания български изпълнител с 65 милиона копия от албумите си в света. В репертоара си има над 400 композиции, 280 от които са авторски, над 30 албума и множество отличия.
Артистичното момче от Плевен започва кариерата си през 1960 година, още преди да навърши 20. Тогава тъкмо е влязъл във ВИТИЗ в класа на Желчо Мандаджиев. Същата година дебютира като певец на концерт, воден от Коста Цонев. Изпълнява авторската си песен „Арлекино“, акомпанирайки си на акордеон. Залата онемява, аплодисментите дълго не стихват. Това е началото на блестящата му кариера, която преминава и през куп перипетии заради идеологическата цензура, която гледа на него с подозрение. Той се облича екстравагантно, носи ризи с жабо и широки ръкави, обувки на високи платформи. Подобна дързост тогава не е допустима, защото се смята за вредно западно влияние. При това не пее ангажирани песни, а все страда или ликува от любовта.
Макар да се готви за актьор, Емил Димитров решава, че неговото призвание е музиката. Окуражава го певицата Мария Косева, която първа в началото на 60-те години забелязва таланта му и го кани в своите концерти. Печели първите си награди на международни фестивали, става все по-популярен, а и вратите на света се отварят за него. Заваляват покани за изяви от куп страни, най-вече от Съветския съюз и Франция. През 1968 г. заедно с френския изпълнител Енрико Масиас пее на стадион „Динамо“ в Москва пред 90 000 души, а още на следващата година „Балкантон“ издава 850 000 плочи от първия му рецитал в СССР. По това време стартира и блестящата му кариера във Франция. Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за издаване на негови песни през 70-те години. Самият той бързо се вписва в парижката артистична бохема – запознава се с Шарл Азнавур и Далида, в чиято къща дори гостува. През 1972 г. заедно с Богдана Карадочева, оркестър „Балкантон“, Димитър Ганев, танцовото дуо Албена и Владимир Парисови и сестри Кушлеви изнасят десетки концерти в Париж под името „Шоу Бюлгар“ в театър „Л‘Еуропеен“ с изключителен успех. В онзи период пее на една сцена с изпълнители като Джани Моранди, „Рики е Повери“, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Прави съвместен концерт с Жилбер Беко на фестивала в Остенде, Белгия, пише в bgart.bg Ивет Савова.
Славата му във Франция е толкова голяма, че в страната на петлите като че ли е по-известен, отколкото у нас. Някои от плочите му, издадени там, стават платинени благодарение на гигантските продажби. През 1971 г. е първият българин, приет за член на Съюза на френските композитори, но не и на българския. В него не го приемат, защото няма музикално образование.
Успехът му се дължи не само на таланта му, но и на топлия му глас и на емоционалните му изпълнения. Освен това се проявява като новатор – дръзва да включи фолклорни мотиви в популярната музика, а най-ярките примери за това са песните „На брега на тихата Марица“ и „Старите огнища“. Албумът му „Танцувай с Емил“ пък е с хардрок звучене. Но песента, с която най-често е свързван до днес, е „Моя страна“. Текстът претърпява няколко трансформации заради цензорите, които подозират, че Димитров всъщност възпява невъзвращенците. Невероятният хит продължава да звучи често и до днес и дори се смята за неофициален химн на страната ни.
През 1999 г. здравето му се влошава след прекаран инсулт. Тогава държавата преминава през първите години на прехода и никой не се интересува от култура. Когато се разболява, малцина се интересуват от него. Единствената, която помага за лечението му, е неговата вечна съперница Лили Иванова. Тя помага Емил Димитров да бъде преместен за лечение в Правителствена болница.
През 2002 г. Йорданка Христова организира концерт бенефис, в който най-популярните изпълнители изпълняват част от песните на Емил Димитров. Той се появява на сцената, но в инвалидна количка. Това е последната му среща с публиката. Три години по-късно, на 30 март, си отива. А след себе си оставя безброй истински, вечни хитове.
Синът на Факира Мити губи всичките си близки приживе
Артистичният път на Емил Димитров сякаш е предопределен. Ражда се на 23 декември 1940 г. в Плевен в семейството на небезизвестния Факира Мити и Мадам Сизи. Факира Мити е сред големите имена в българското илюзионно изкуство, а Мадам Сизи, или Анастастия, както е истинското й име, е неговата муза и асистентка. Майка му е френска възпитаничка, макар мнозина да твърдят, че няма връзка със страната на Виктор Юго, а е родом от Плевен и се казва Сийка.
„Cизи yчacтвaшe в нaй-извecтнитe ceaнcи на Факира Мити пo xипнoзa и тeлeпaтия, a cъщo и в eдин мнoгo cлoжeн нoмep – ĸaтo Xapи Xyдини ycпявaшe, зaтвopeнa в caндъĸ и зaвъpзaнa c вepиги, дa ce ocвoбoди и дa излeзe. Te бяxa винaги зaeднo – и в paбoтaтa, и в живoтa“, разказва братът на Мити – Мирослав.
Семейството има двама синове – Юлиан и Емил, които растат, заобиколени от артисти и илюзионисти. Юлиан поема по пътя на родителите си, а Емил се увлича по рисуването и класическата музика. От дете започва да композира и да свири на акордеон, а родителите му твърдо го подкрепят в увлечението му. Баща му му купува първия акордеон и го записва на уроци при частен учител.
Брат му Юлиан гради успешна кариера на илюзионист заедно със съпругата си Пепа, която е негова асистентка. Животът им се обръща с краката нагоре, когато в средата на 80-те години на миналия век Юлиан е диагностициран с рак. След втората операция братът на Емил Димитров си отива от този свят.
Майка му не може да преживее трагедията и няколко месеца по-късно умира. На 5 юли 1989 година свършват земните дни и на Факира Мити.
Емил Димитров остава без всичките си близки, точно когато задухва вятърът на промяната. Старите звезди са позабравени, на сцената излизат нови герои. Предстоят тежки дни и за него.
Цензурата едва не спира „Моя страна“ и „Ако си дал“
Въпреки че е сред най-големите знаменитости, Емил Димитров винаги е бил в сложни отношения с властта. Независимо че се радва на всенародната любов, идеологическите цензори следят под лупа творчеството му и едва не забраняват две от най-обичаните му песни „Моя страна“ и „Ако си дал“.
Първата се ражда само за една нощ през 1970 г. във Франция. Вдъхновението е появата на сина му на бял свят. Затова и в нея пее „Там под родното небе чака моето дете да се върна“. Певецът създава композицията, а текстът е на неговия мениджър и интимен приятел Васил Андреев. Първоначалното заглавие е „Песен за моята страна“. Във Франция много я харесват, но настояват за различно послание. Френски текстописец я адаптира за местния пазар и така се появява френскоезичната версия „Моника“. Под това име тя влиза във френската плоча на певеца L’amour c’est toi, от която са продадени 500 хиляди копия в Германия и над 100 хиляди в Белгия. Това е и българската песен, изпълнена на най-много езици – твърди се, че са поне 36.
Година по-късно песента прозвучава и на български, но е посрещната с неодобрение от властта. Те съзират тайни послания и асоциации с т.нар. „невъзвращенци”. Затова забраняват парчето. „Обвиниха авторите й, че е писана за български емигранти в чужбина, въпреки фразата „ще се върна“. Аз я дадох на фестивала за забавна песен „Златният Орфей“, но смениха регламента и не можах да взема награда“, разказва приживе Емил. Тогава известният поет Павел Матев, който е близък до Живков, му предлага да редактира текста, за да стане по-приемлив за цензурата. Така най-после се ражда „Моя страна“.
„Мои бели коне“ по текст на Иля Велчев, също преминава през куп перипетии. Тя е спряна от специална цензурна комисия в Националното радио, оглавявана от поета Орлин Орлинов, защото звучала белогвардейски. Трудна е съдбата и на „Ако си дал“ по едноименното стихотворение също на Иля Велчев. Случва се, след като бащата на поета – Борис Велчев, който е член на Политбюро, изпада в немилост през 1977 г. Песента е забранена, а Иля Велчев е привикан в милицията да дава обяснения. Да, но на сватбата на Владимир Живков с Маруся Мирчевска Емил е поканен да пее със „Синьо-белите“ и изведнъж запява именно „Ако си дал“. Дали нарочно, или не, я изпълнява и на бис. Твърди се, че накрая самият Живков става прав, за да я аплодира.
Основна фигура в живота на Емил Димитров играе Васил Андреев. Той не просто пише текстове за някои от песните му, но помага талантливото момче от Плевен да се превърне в истинска звезда. Андреев става първият български продуцент, или както се казва в онези години – импресарио. До него е постоянно и го напътства преди всяка стъпка. Още тогава се заговаря, че имат интимни отношения, независимо че и двамата са женени с деца. „Не съм му само кум. Емил ми е като син, брат, сестра, че даже и… съпруга”, признава текстописецът. Някои смятат, че Андреев е оказвал зловредно влияние върху певеца, други го определят като сив кардинал.
Сексуалността на Емил Димитров е тема, която тайно се коментира в годините на социализма, когато властта гледа с лошо око на хора с различна ориентация. Организират се дори няколко процеса срещу интелектуалци, подозирани, че са хомосексуалисти, а Емил Димитров едва успява да се измъкне от присъда. Твърди се, че през годините е имал интимни връзки с различни мъже, някои от които далеч под неговото ниво. В онези години подобни теми е невъзможно да бъдат дискутирани, самият Емил избягва деликатно темата, но за никого няма съмнение, че през живота си той предпочита мъже.
Два пъти се жени за втората си съпруга Мариета
Независимо от твърденията за различната му сексуалност Емил се жени два пъти – първо за певицата Грета Ганчева, а след това за Мариета Гьошева, която е майка и на сина им, кръстен също Емил. С Мариета дори два пъти се женят.
Тя е родена в Кричим, следва икономика във Варна, а след това международни отношения в София. Твърди се, че преди да се запознае с Емил, има кратка афера с певеца Борис Гуджунов. Запознават се в Пловдив, по това време Емил Димитров е на върха на славата, а по него въздишат всички момичета. Мариета е невероятна красавица, мнозина я мислят за манекенка. На първата им среща певецът я кани на вечеря в Унгарския ресторант в столицата, но до първата им целувка минава повече от месец. Докато вечерят, в ресторанта влиза цветарка, а Емил купува цялата табла с червени рози, за да я подари на бъдещата си съпруга. Мариета се разплаква. Подобен жест никой дотогава не е правил за нея.
Тя започва да го придружава на турнетата и дори става конферансие. Емил започва да я представя за своя годеница, макар тя да твърди, че не иска да се обвързва след един провален брак. На рождения й ден, 14 октомври, певецът иска ръката й от баща й. Пищната сватба е на 17 ноември 1968 г. в най-хубавия тогава хотел „Балкан“. Водеща е Анахид Тачева, а медиите се надпреварват да отразяват тържеството. През 1970 г. се ражда и синът им Емил.
Въпреки че са заедно повече от 20 години, през 90-те изненадващо се развеждат. Близките им твърдят, че много хора тогава се намесват в отношенията им и ги настройват един срещу друг.
Пак изненадващо, 10 години по-късно Емил и Мариета се събират отново. И не просто заживяват заедно, а вдигат повторна сватба, на която кумува Богдана Карадочева. Тогава Емил вече е прекарал инсулт, от който донякъде се е възстановил. Щастието не продължава дълго. Няколко месеца по-късно Мариета си отива едва на 55 години от усложнения от тежък диабет.
„Тя му се беше посветила. Нямаше личен живот, имаше неговия живот – как ще изглежда, как ще е облечен, дали се е наспал, уморен ли е – не е ли уморен. Като ангел пазител! До всеки известен и велик мъж има една жена, която е още по-велика, но тя остава в сянка. Без нея той нямаше да може да се оправи“, разказва синът им Емил Димитров. Днес наследникът на фамилията пази паметта на семейството и е дал одобрение за игрален филм на баща му, който ще бъде продуциран от Иван Христов и Андрей Арнаудов, постигнали огромен успех с продукцията си за Гунди.
Емил Димитров: Лили Иванова искаше да се оженим и да станем фабрика за пари
Животът на Емил Димитров е низ от възходи и падения. Интервюто, което публикуваме, е компилация от два мои разговора с големия изпълнител. Единият преди, а другият след инсулта му. В първия въодушевено разказваше различни истории в компанията на най-добрата си приятелка – чашата с водка, а във втория вече говорът му беше сериозно засегнат.
– Господин Димитров, създали сте много хитове. Как се ражда една Ваша песен?
– Сякаш онзи отгоре ме удря по дясното рамо и ми казва: „Пиши това!“.
– Кой е най-големият връх и кое е най-голямото Ви падение?
– На сцената не съм имал никога падение. Само съм се оттеглял, за да си заредя батериите. Но в живота си въобще не съм имал връх. Просто не ми вървеше. Това обаче не ме интересува. Аз си гледам музиката.
– Все пак – тежко ли е да се падне от професионалния връх?
– Свикнал съм, защото съм Козирог. Съдбата на хората с тази зодия е такава. Издигат се, падат, после пак тръгват нагоре.
– А какво пречеше да се задържите на музикалния Еверест?
– Знаете, че сам си пиша песните, и това не се харесваше на композиторите. Заради песента „Моя страна, моя България“ дори смениха регламента на „Златния Орфей“.
– Обиден ли сте?
– Не. Имах един колега в телевизията, който казваше: „Простакът е непобедим!“. Мен ме спаси това, че никога не си вирнах носа. Човек трябва да е скромен и да доказва с песните си колко струва.
– Няма спор, че Вие сте една от най-големите ни звезди.
– Никога не съм се чувствал звезда. Много мразя тази дума – аз не съм звезда, аз съм константа. Стоя си на положението. Може да има под мене, над мене, но аз съм си на моето място. Просто вярвам в себе си. Длъжен бях да направя тази така наречена сватба с публиката, за да повярва на това, което пея.
– Къде си държите наградите?
– За мен миналото няма значение.
– Не се ли връщате в спомените си към времето, когато залите бяха препълнени заради Вас?
– Ще ви разкажа една интересна история. През 60-те години гостувахме с Лили Иванова в Белград и тя ми предложи да се оженим. Каза: „Емиле, ако сме заедно, ставаме фабрика за пари“. Само че тогава моя съпруга беше Грета Ганчева. А и от Концертна дирекция ни забраняваха с Лили да пеем заедно, тъй като и тя, и аз пълнехме зали. Така че ни разделиха номенклатурно.
– Много се говори за Вашата хомосексуалност. Непрекъснато се вадят разни истории.
– Това е една реклама. За почти всеки известен певец се говори, че е такъв. Много мразя мъжете, защото те са по-коварни от жените. Мога обаче да призная, че имам бисексуални наклонности. Дали ще се получи връзка, зависи от партньора и от неговата душевност. Сложно е да се обясни.
– Самотен ли сте?
– Може би най-самотният самотник, но хич не ми пука, защото хората ме обичат и ме търсят.
– След инсулта, който преживяхте, вече няма как да пеете. Мъчно ли Ви е за сцената?
– Не, пял съм много, но ми е мъчно за младите. Те не знаят какво да изпълняват. Не подбират текстовете. Всичко може да се пее, но трябва да е с мярка.
– Скъсахте ли с музиката?
– Не. Продължавам да пиша песни. След инсулта създадох няколко. Те не са предназначени за конкретни изпълнители. Ще ги дам на тези, които ги пожелаят.
– Вярно ли е, че можете да гадаете бъдещето?
– Да, аз съм медиум. Когато ме питат: „Вярваш ли в Бога?“, отговарям, че всеки носи Бога в себе си. Ако той не вярва в себе си, не вярва и в Бога. Всеки си носи кръста.
– Страхувате ли се от смъртта?
– Въобще не мисля. Може сега да умра, да получа удар, да падне полилеят на главата ми, но не мисля за това. Имам даже една песен – „Само един живот не е достатъчен“.
– Колко струва Емил Димитров?
– Навремето в бар „Родина“ струваше по 30 лева на вечер. Сега не знам. Като умра, сигурно ще струвам много.
За Грета Ганчева той е най-великият любовник
Певицата и актриса Грета Ганчева е първата жена на голямата звезда Емил Димитров. Началото на тяхната любов е през 1964 година. Тогава Грета пътува с актьорите Георги Калоянчев, Георги Парцалев и Стоянка Мутафова по турнета в страната. Един ден от Концертна дирекция й казват, че трябва да замине за Съветския съюз заедно с Емил Димитров и народната певица Гюрга Пинджурова.
„Всичко при нас се разви постепенно – разказва Грета Ганчева. – Когато той пееше, аз винаги стоях зад кулисите и се вълнувах, а и си поплаквах. Бях изумена от начина, по който го приемаше публиката. Хората плащаха вечери в ресторанти, само и само за да сме в тяхната компания. Така някъде към десетия ден от турнето в Съветския съюз той се влюби в мен и аз в него. И още след първата вечер, когато бяхме заедно, той ми казваше – „жена ми“, а аз – „мъжът ми“.
Връщайки се в България, вече всички знаят за любовта им. Дори ректорът на ВИТИЗ по онова време моли Грета да направи така, че Емил да завърши театралната академия. Тя обаче не настоява, а и няма как да го накара насила.
Ганчева още съжалява, че с Емил не са направили истинско семейство. Просто били захласнати от успеха и въобще нямали усещане за семеен живот. Така минала година, която прекарали в хотели и автобуси. Актрисата твърди, че забременяла, но направила аборт в Съветския съюз по време на едно от турнетата им. Раздялата била болезнена за двамата.
„Разделихме се със сълзи на очите – разкрива Грета Ганчева. – Голямата любов си каза своето. Много го ревнувах и виждах, че нещата не могат да продължат така. А Емил излезе много честен, дори след развода ми върна парите, които му дадох назаем, за да купи вилата. Две години преживявах раздялата си с него.“
Двамата запазват приятелски отношения до края. Грета редовно се чува с него, докато е в болницата. Преди да почине, си казват, че се обичат.
„За него се говори какво ли не. Но докато бяхме женени, аз не съм си и помисляла, че може да ходи по мъже. Бях толкова млада и даже не знаех, че е възможно да съществува подобно нещо. Но едно ще ви кажа – Емил беше велик любовник! Най-великият!“, твърди първата му жена.
През 2007 година Грета Ганчева издава и книга, която озаглавява „Моята любов Емил“.
