Негово Величество Абдула II, Крал на Хашемитско Кралство Йордания, говори вчера пред Европейския парламент.
В този изключително опасен момент за света, Йордания е център на стабилност и Негово Величество Кралят е гарант за мирното бъдеще на региона на Близкия изток, за запазването на мултирелигиозната идентичност и съвместно съжителство на представителите на християнството, исляма и юдеизма.
Ето какво заяви в обръщението си Негово Величество Абдула II:
В името на Бог, Състрадателния, Милостивия
Госпожо председател,
Уважаеми членове,
Ваши Превъзходителства,
Благодаря Ви на всички. За мен е чест, както винаги, да се обърна към Европейския парламент.
Приятели:
Преди пет години стоях на тази трибуна и говорих за спешната необходимост от намиране на политически решения на конфликтите, за възстановяване на доверието в глобалната справедливост и за подпомагане на хората, особено на младите хора, да намерят надежда и възможности.
Оттогава множество политически, технологични и икономически катаклизми поставиха на изпитание нашата международна общност. Глобална пандемия, нови заплахи за сигурността, безпрецедентно технологично ускорение, необуздана, свръхзаредена дезинформация, бушуваща война в Украйна, жестока война срещу Газа и сега атаките срещу Иран, които заплашват с опасна ескалация на напрежението в моя регион и извън него.
Преживяваме вълна след вълна от разрушения, без прекъсване.
Не е чудно, че светът ни се чувства необвързан – сякаш е загубил моралната си тежест. Правилата се разпадат; истината се променя с всеки изминал час, омразата и разделението процъфтяват, а умереността и универсалните ценности губят почва пред идеологически крайности.
В хаоса рискуваме да забравим кои сме и за какво се борим. Но именно в тези исторически моменти трябва да се пренасочим към ценностите си.
Защото, когато светът губи моралните си ориентири, ние губим и споделеното си чувство за правилно и грешно – за това кое е справедливо и кое е жестоко. И когато това се случи, конфликтът никога не е далеч.
Историята ни учи, че войните рядко са само за територия. Те са битки за мирогледи – за това кои идеи и идеали ще оформят нашето бъдеще.
Европа разбира това.
След Втората световна война тя направи избор: да възстанови не само градовете си, но и основополагащите си стълбове. Хората в Европа бяха решени да оставят миналото в миналото и да изградят нова ера на мир. Те избраха човешкото достойнство пред господството, ценностите пред отмъщението, закона пред мощта, сътрудничеството пред конфликта.
След войната Европа осъзна, че истинската сигурност не се крие в силата на армиите, а в силата на споделените ценности и че мирът, наложен със сила или страх, никога няма да е траен.
По същия начин вие избрахте да признаете, че това, което имате общо, е много по-голямо от това, което ви разделя.
Днес, така трябва да е и с нашата глобална общност.
Знаем, че споровете и различията са човешка реалност, че предизвикателствата, пред които сме изправени, ще стават само по-сложни и че смущенията са отличителен белег на нашата епоха.
Важно е как се справяме с тях и ценностите, към които се придържаме.
В цялата арабска и европейска история уважението, отговорността, добрата воля и добросъвестността са ръководили сътрудничеството, което е довело до нашето взаимно благо. И те могат да ръководят и нашия отговор на днешните предизвикателства.
Говорейки от тази трибуна и от много други през последните две десетилетия, се стремях да хвърля светлина върху ценностите, които споделяме – много от които са вкоренени в различните ни вероизповедания – ислям, християнство и юдаизъм.
Ценностите на състраданието, справедливостта и равенството. Моралните учения, предадени ни през поколенията, ни призовават да обичаме ближните си, да защитаваме децата и невинните, да помагаме на бедните и ранените, да се грижим за Божията земя и други.
В Йордания, нашата твърда вяра в тези общи ценности, основани на нашата история и наследство, движи нашите национални принципи на толерантност и взаимно уважение.
Горди сме, че сме дом на мястото на кръщението на Исус Христос, мир нему, във Витания отвъд река Йордан.
Нашата мюсюлманска страна е дом на историческа християнска общност и всички наши граждани споделят изграждането на нашата нация.
Същият призив за добра воля стои зад Хашемитското попечителство на мюсюлманските и християнските свети места в Йерусалим, чиято историческа и мултирелигиозна идентичност сме се заклели да защитим от нападения.
Всъщност, нашият ангажимент е отражение на обещание към народа на Йерусалим, дадено преди много векове – Пактът на Омар нарежда на мюсюлманите да уважават и защитават църквите в града и да не нараняват свещеник, нито да убиват дете, жена или възрастен.
Хиляда години по-късно Женевските конвенции направиха тези принципи универсални.
Последните събития ги поставиха под въпрос. Но ние трябва да гарантираме, че тези ценности и принципи ще издържат проверката на времето и смутовете.
Приятели мои,
Когато бях за последен път в тази зала, споделих убеждението си, че: „Винаги има по-добра версия на нас зад всеки ъгъл.“
Преди осемдесет години вие завихрете този ъгъл, избрахте по-добра Европа и, за дълго време, изборите, които направихте, помогнаха за оформянето на по-стабилен, принципен свят.
Днес този свят е в морален упадък. Срамна версия на нашата човечност се разгръща пред очите ни в реално време, а нашите глобални ценности се разпадат с шокираща скорост, с опустошителни последици.
Никъде това не е по-ясно отколкото в Газа, място, където светът е стоял на безброй ъгли, всеки от които е възможност да стане нещо по-добро, и отново и отново не е успявал да го направи.
Спомнете си 2023 г. – първите израелски атаки и набези срещу болница в Газа предизвикаха глобален шок и възмущение. Оттогава Световната здравна организация е документирала близо 700 атаки срещу здравните заведения в Газа.
Как е възможно това, което се смяташе за зверство само преди 20 месеца, сега да е толкова обичайно, че едва се регистрира?
Коя версия на нашата човечност позволява немислимото да стане рутина? Позволява оръжейно използване на глад срещу деца? Нормализира нападенията срещу здравни работници, журналисти и цивилни, търсещи убежище в лагери?
Двадесет месеца. Това би трябвало да ни тревожи всички. Но не и да ни изненадва. Защото, когато нашата глобална общност не успее да преодолее пропастта между принцип и действие, когато ценностите не се практикуват, те стават перформативни, абстрактни и годни за консумация.
Намираме се на друг определящ кръстопът в нашата история, който изисква избор – власт или принцип, върховенство на закона или върховенство на силата, упадък или обновление.
Защото това е заложено на карта за всички.
Не става въпрос само за Газа. И не е просто още един политически момент. Това е борба за това кои сме ние като глобална общност и кои ще станем.
Тази година вероятно ще бъде време на ключови решения за целия ни свят. Лидерството на Европа ще бъде жизненоважно при избора на правилния курс. И можете да разчитате на Йордания като ваш верен партньор.
Има две основни области за действие. Първо, подкрепата за развитието, защото процъфтяващият Близък изток създава възможности, които са от полза за всички нас. Но както сме виждали многократно, тази реалност е двупосочна. Когато надеждата намалява, последствията се разпространяват през границите.
Второ, силни, координирани действия за гарантиране на глобалната сигурност.
Взаимната ни сигурност няма да бъде гарантирана, докато нашата глобална общност не действа не само за да сложи край на тригодишната война в Украйна, но и на най-дългата и разрушителна точка в света – осемдесетгодишния палестино-израелски конфликт.
Защото, приятели мои, палестинците, както всички хора, заслужават правото на свобода, суверенитет и, да, държавност.
Това, което се случва днес в Газа, противоречи на международното право, моралните стандарти и нашите общи ценности. И сме свидетели на прегрешение след прегрешение на Западния бряг, като ситуацията се влошава с всеки изминал ден.
Ако нашата глобална общност не успее да действа решително, ние ставаме съучастници в пренаписването на това какво означава да си човек. Защото, ако израелските булдозери продължат незаконно да разрушават палестински домове, маслинови горички и инфраструктура, те също ще изравнят предпазните ограждения, които определят моралното поведение. А сега, с разширяването на офанзивата на Израел, включваща Иран, не се знае къде ще свършат границите на това бойно поле. Това, приятели мои, е заплаха за хората навсякъде.
В крайна сметка този конфликт трябва да приключи. И единственото жизнеспособно решение е такова, основано на справедлив мир, международно право и взаимно признаване.
Приятели мои,
Пътят към по-доброто ни аз не може да бъде прокаран само от технологичен напредък, научни пробиви или политически триумфи. Той се кова от изборите, които правим всеки ден, като индивиди и като лидери.
Пътят към мира е извървян преди. Може да бъде отново, ако имаме смелостта да го изберем и волята да го извървим заедно. Благодаря.
