
Слава Солачка е родена в Благоевград, завършва местната Езикова гимназия, а през последните 18 г. живее в САЩ. Омъжена е и има три деца. Тя е дъщеря на най-успешния благоевградски треньор по спортна гимнастика Любчо Солачки. Наскоро заедно със съпруга си се прибраха обратно в България, където са решили да останат за постоянно.
– Г-жо Солачка, защо решихте да се върнете в България след 18 г. в САЩ?
– Беше неволно, но много добро решение на съдбата. Ковид, локдаун… В родината си е най-добре.
– Какви промени виждате тук?
– Много нови неща има навсякъде. Но всичко си е някак, каквото го помня отпреди. За съжаление нещата, които преди бяха проблемни, са си същите – политика, корупция, бюрокрация.
– Как приемат завръщането децата и близките?
– Много радостни и развълнувани бяха.
– Намерихте ли вече подходяща работа в България?
– Не, не съм търсила все още. Мисля, че ще изчакам да премине тежестта от пандемията, но определено ми е в списъка със задачи.
– В памет на Вашия баща Любчо Солачки в зала „Скаптопара“ ежегодно се провежда международен турнир за подрастващи от едноименния местен клуб, чийто председател е братовчед Ви Антон Гръчки. Видяхте ли се вече с него, как реагира той на новината, че оставате?
– И той като всички се радва, роднини сме все пак. Много ме подкрепя и ми помага.
– В профила Ви в социалната мрежа пише, че живеете в Лас Вегас. Каква е ситуацията там в момента?
– (Смее се). Ще го редактирам да отбелязва, че живея в Благоевград. Иначе още има малък застой там. Лас Вегас е една от най-популярните туристически дестинации в САЩ и ще отнеме малко повече време да „живне“.
– В края на месеца се навършват 20 г. от кончината на Л. Солачки. Бихте ли разказали нещо интересно за него?
– Всичко около него е интересно. Той беше голям бохем. Много държеше на родината. Имаше предложения да стане треньор в други държави, ала винаги отказваше. Предпочиташе да работи в България и в Благоевград. Даде път към голямата гимнастика на много състезатели, които направиха първи стъпки в „Пирин“. Обичаше спорта, а приятелите и семейството бяха свети неща за него. Тежи ми, че не съм била тук да продължа каузата му. Но никога не е късно да направя нещо по въпроса. Много се радвам, че братовчед ми Антон продължи по неговия път и клубът по спортна гимнастика носи името на баща ми. Клубът привлича и възпитава много талантливи деца и юноши, дава им възможности да се развиват професионално. Много се радвам на всички възпитаници на татко, които са имали възможността да го опознаят добре и са запазили нещо от него, което им помага да се развиват в живота.
Благоевградският специалист с подрастващи гимнас-
тици от школата на „Пирин“Заедно с бившия шеф на родния футбол
Ив. Славков-Батето
Разговаря ИВАН ДЕЛЧЕВ