Кръст сред буренясала полянка над Якоруда отприщи детски спомени за свещена скала, слонски стъпки, енергийно поле и мистериозен лък, защитаващ града

Местните недоумяват защо от десетилетия никой не говори за любопитното запуснато място, където бабите им правели курбан

Кръст сред нищото – така изглежда днес забоден леко накриво насред буренясала полянка над Якоруда християнски символ с надпис „Св. Константин и Елена“. Снимка на кръста, публикувана в социална мрежа, породи много детски спомени сред якорудчани, част от които с нотка мистика, и роди идеята за бъдещо развитие на това място като туристическа атракция.

От Германия треньорът Светослав Похлупков се върна в спомените си години назад:

„Мястото се казва Св. Константин и Елена. Идвали са на това място със сигурност. Мисля, че църква е била изградена – имаше някакви основи на параклис… Като малки си говорехме за т.нар. „Свещена скала“, недалеч от мястото, на която има отпечатъци на двамата – голяма и малка стъпка, стъпки на различни животни, включително и на слон. Аз много често като дете я посещавах и смятах, че стъпките са образувани от водата, която като ручей тече от горе. Като ми обясняваха, че са действителни стъпки, го отдавах на фантазиите на хората. Повече от 40 години не съм стъпвал на скалата и не знам състоянието на стъпките, а трябваше да ги снимам, ако стоят все още. Говореше се също така, че от скалата се е вдигал свещен лък, който защитавал хората… но тогава бяхме деца по на 10 годинки и кой каквото чул… Интересно, но през следващите години, в които живях в Якоруда, никога не чух някой да говори за скалата, стъпките и кръста. Като имам предвид, че във Верона всеки ходи да посещава къщата на Ромео и Жулиета, която де факто няма нищо общо с тях, ето едно перо на якорудчанина – да се направи тук туристическа дестинация и атракция по пособие на Верона, с това изключение, че тук има някаква истина…

Силвия Попадиина си спомни, че това е място със силно енергийно поле и преди много години с нейната нане носили вода от там, понеже била най-чистата в Якоруда.

Нейни съграждани разказаха, че през 17-и век помаци и християни съградили тук параклис в знак на християнската си принадлежност.

Екатерина Амова пък обясни, че навремето дядо й Ванчо Треската се грижел за това място. Направил първо дървен кръст, след това – циментов, който също бил счупен. Няма яснота кой е направил сегашния кръст. Тук всяка година се правел курбан на 21 май, но много отдавна хората спрели да се събират и вече никой не се качва до това място, което иначе всички якорудчани по спомени наричат „свято“.

Според зародилата се идея с помощта на общината жителите на общината биха могли да съберат пари, за да се изгради на първо време един малък храм, който да подслони самотния кръст, след което с няколко пейки и маси мястото може да се социализира и да върне старата си мистична слава.

ВАНЯ СИМЕОНОВА