Стотици любители на специалитетите, домашната кухня и интересните рецепти с кестени от района на Подгорието се изсипаха в събота на Празника на кестена в петричкото село Коларово. Събитието се организира за осма поредна година от дирекцията на Природен парк „Беласица“ със съдействието на ЮЗДП, кметствата и читалищата на селата от Подгорието, община Петрич. Интересът към празника, който придобива размерите на мащабен фестивал, с участие не само на групи от всяко от околните села, но и на хижи, училища, младежки организации, клубове и къщи за гости, непрекъснато расте и завчера специално за събитието пристигнаха много гости от пенсионерски клубове от цяла България. Събитието не пропуснаха и политиците от Петричкия регион, сред които и депутати.
Единствената шатра, в която изложените вкусотии не се продаваха, а се подаряваха, бе тази на Вили Спасова от с. Коларово. Лъчезарната дама бе решила да излезе от щампата и представи кестенови специалитети от Челе ди Булгерия в Италия.
„Това място е известно като българския град в Италия. От няколко години на площада там по инициатива на българи се пресъздават битките на българските ханове“, разказа Вили и призна, че любовта й към Италия е от отдавна и за нея тя е една голяма приказка. Участва в празника на кестена от 4 г. и всяка година избира различна тема, като започнала с „Носталгия по Прага”. Като секретар на читалище „Леонардо да Винчи” в с. Беласица се старала винаги да показва кулинарни специалитети от различни по националност кухни.
„Много пътуваме и обичаме да дегустираме кухнята на другите народи, това е един от начините за сплотяване на хората от различните нации“, обяснява Вили Спасова. За фестивала тя приготвила два кестенови кекса.
„Единият е типичен тоскански и се казва кастаначо, известен е в Италия като сладкото на бедните“, разказва Вили и дава рецептата:
„Прави се много лесно и рецептата е много семпла, нужни са кестеново брашно, вода, подсладител, който може да е сладко или мед, и семена за поръсване. Всичко се забърква и се пече без набухватели. Изпеченият сладкиш е
тънък и има особен вкус, много е енергиен заради кестена, който, както е известно, е една от най- енергийните храни“.
Дамата призна, че на българския пазар много трудно намира кестеново брашно, но най-често си го набавя от Италия, където го има в изобилие. Друга интересна тематична гозба в шатрата й бе супата. „Тя е от кестеново брашно с печурки, топено сирене и масло. Накрая се добавят малко мащерка и сол. Тази супа е предпочитана за зимата, затопля, релаксира и ни дава нужната енергия“, рекламира я Вили Спасова и показва още вкусотии на щанда си.
„Можете да опитате т.нар. тречина, това е вид прясно сирене, което се заплита като плитка (треча на италиански е плитка). Яде се в рамките на седмица след приготвянето й. Кестенът е бил една от основните храни на бедните в Италия през вековете, можели са да го съхранят много лесно и за дълго време, като го заровят в земята, и така да имат храна през цялата зима. Особено в Северна Италия кестенът е бил основен заместител на брашното“, обяснява отличната кулинарка, докато добавя към специалитетите на масата си вид лазаня с патладжан и домати, който веднага привлича любопитството на публиката.
На щанда на с. Самуилово централно място е отредено на сърмички с бучиниш, бутино, или както го наричан някъде – винобой. Жените обясняват, че това е храст, който расте навсякъде в региона, има големи листа, които се ползват за сърми, тъмносините му плодове са на гроздове, а семената му също са полезни. Майсторката на сърмичките е Павлина Христова:
„Също като лозовите листа, и тези на бутиното се бланшират, слага се по малко от предварително приготвената оризова плънка и се завиват на стегнати малки пакетчета“, показва Павлина вкусните хапки с големина не повече от 2-3 см. Жените на щанда допълват, че тези сърмички задължително присъстват на коледната трапеза в домовете им.
Сред шатрите с най-грижливо опаковани деликатеси, със и без кестени, бе този на учениците от Професионалната гимназия по икономика и туризъм в Петрич. Гимназистите разпродаваха всичко с благотворителна цел, а средствата събраха в кутия за дарения за 17-годишната си съученичка Йоана, която се бори с тежко онкологично заболяване и има нужда от подкрепа.
„Със съучениците ми тази година приготвихме кавърма с пилешко месо, зеленчуци и кестени. Тя е сервирана в купичка от тесто с капаче“, показва оригиналната презентация Николай Тупаров.
Единадесетокласничката Габриела Стефанова бе приготвила за изложението базар специалитета си, с който спечелила 2-ро място на Националното състезание за най-добър млад готвач, проведено от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация на 26-27 септември във Варна. „Темата ни беше българска етно гурме кухня”, конкурсът беше на 2 етапа и още в първия, въпреки че ми беше много трудно, успях да се класирам втора“, разказа за състезанието Габриела. Във Варна тя приготвила овчарска салата, бански чомлек и баница с тиква, които презентирала по оригинален начин.
За втория етап получила черна кутия, в която имало пилешко филе, спанак, сушени домати и моцарела. „От тях направих роле, този път изобщо не ми беше трудно и дори ми остана свободно време от 2-та част за готвене да си изчистя работното място и да изчакам награждаването. Бях спокойна и смятам, че това повлия на представянето ми. Същото роле, впечатлило журито, съм направила и сега за празника в Коларово”, показа момичето. Наградата от училището за отличното представяне на Габриела е включването й в 2-седмична практика в Римини, Италия, през април догодина. Тогава тя заедно с още 14 свои съученици ще се обучават в тънкостите на италианската кухня и ще покажат на връстници наши специалитети. Практиката е в рамките на проект, спечелен от ПГИТ – Петрич, по който първата група тийнейджъри заминава за Римини на 20 октомври.
Темата с кестените гимназистите бяха развили в няколко ястия, сред които мъфини с кестенова паста. Тя се прави, като към сварените кестени се прибавя сметана, разбива се и с пош се вкарва във вече готовото кексче, обясниха младите готвачи.
Неизменно вече 8-ма година щанд на празника в с. Коларово редят Рукие Изирова, собственичка на къща за гости в с. Беласица, и дъщеря й.
„Радостно е, че това събитие се случва тук, защото се запознаваме с много хора, показваме им планината и традиционните ястия в района. Тази година се постарахме щандът ни да е различен, макар че количеството е по-малко. Всички продукти, които сме използвали, са местно производство. Дъщеря ми е приготвила баклави с кестени, предлагаме пилаф с кестени, телешко с кестени, а аз съм направила телешки кюфтенца, домашна лютеница и яйчена салата с козя извара“, показва гозбите на масата Рукие Изирова и с усмивка заключава, че понякога човек може да се наяде и само с очите.
За втора година в коларовския парад на кестена се включва Розали Гюзова, която заедно със съпруга си от декември 2017 г. за срок от 10 г. стопанисват хижа „Беласица”.
„Представяме част от гозбите, които могат да се опитат в хижата – печено бобче, баница със сирене, баница с праз, сладко от горски ягоди и от боровинки, а специално за празника на кестена имаме варени кестени и приготвих две кремчета – кестенов мус и крем от тиква и кестени, които много се харесват на хората. Да не забравя и кестеновото брауни, правя го за втора година, макар че е много трудоемко, защото за него предварително правя пюре от варени кестени“, признава младата дама. Тя разкри, че приготвянето на кестеновите мусове и сладкиши й отнема цял ден, но резултатът наистина си заслужава!
„В хижата имаме всичко, от което се нуждаем – интернет, телевизия, нищо не ни липсва“, откровени са младите хижари и коментират, че ако повече млади хора започнат да се занимават с хижарство, ще се даде нов тласък на туризма.
„Струва ми се, че като тази година толкова много народ на празника досега не е имало!“. Констатацията е на Лидия Самарджиева от групата на с. Габрене . „Ние, по-възрастните, вече се уморяваме и искаме да предадем традициите на младите хора“, искрена е жената, с надежда този фестивал да става все по-популярен в годините. В шатрата на с. Габрене от първото им участие в празника досега неизменно присъстват няколко типични и обредни габренски ястия: раци с ориз, яхния от листа от свинска тиква и сърмите от бутино. „Донесли сме клонка от този храст да го видят хората, които не знаят що е бутино“, показва Лидия Самарджиева и разказва за габренските специалитети: „Това е ложена баница, както са правени едно време с печени кори, зелник, тиквеници – характерните за сезона ястия. Моят специалитет е оризът с раци. Другото типично габренско ястие е млечник, то се прави с мляко и яйца и според сезона праз или кромидови пера. Ще видите някои ястия да се повтарят по различните щандове, но гозбите навремето са се пренасяли, като са се омъжвали момичетата от едно село в друго. Ето вижте, сърмите са типични за с. Габрене, но и на щанда на съседното село Скрът също присъстват
(разбира се отбелязано е, че са габренски специалитет)“, показва Лидия като отбеляза, че самата тя е от с. Камена. Жената обясни, че местни рецепти с кестени в района не са популярни, а тази година и добивът е слаб.
„Тук съм първият, който предлагам печени костени. В Подгорието, а и в целия Петрички регион друго не можеха да правят, освен да ги варят и пекат. Сега правят разни манджи по рецепти от интернет, но типичното местно ястие са печени кестени!“, искрен е Вальо Янкиш от с. Самуилово, който с гордост отбелязва, че е собственик на първата селска къща за гости в района. Той разкрива тънкостите при печенето:
„Като се съберат кестените, трябва малко да постоят на слънце да им избяга влагата. После се пекат на силен огън, така самата шлюпка обгаря и лесно пада после като се задушат леко. Консумират се с вино, каквото имате. За жалост моето е още „болно”, та не мога да ви демонстрирам“, широко се усмихва Вальо Янкиш. Специално за печене на кестените той е приготвил тава с надупчено като решето дъно, през което огънят да ги обгори, но кестените да могат падат.
„Янкиш е парамон, който ми дадоха по името на баба ми Янка”, отговаря на любопитството около името му Вальо. Преди години хората нарекли „Янкиш“ даскал от Коларово, но той се преместил да живее в Банско и прякорът се прехвърлил на Вальо. „Опитах се да го променя, но като чух как детенце на 2 г. дърпа майка си и вика „Ай да идем при Янкиш”, разбрах, че няма смисъл да опитвам. По цяла България така си ме знаят!”, искрен е майсторът на печените кестени.
Навалицата по улицата пред читалището в с. Коларово прави трудно придвижването между щандовете на участниците в празника. Цените на повечето места са символични – левче за два артикула, 50 ст. за парче питка, баница или млечник, колкото да се покрият разходите на майсторите за продуктите и енергията. Участниците от с. Скрът се бяха сетили да приготвят панирани кестени – деликатес, който присъстваше само на техния щанд. Най-гъста бе тълпата пред едната от двете шатри на с. Беласица. Майстор Кънчо за 8-ма поредна година успя да изненада гастрономите с уникални гозби. Тазгодишните му специалитети само с аромата си караха мнозина да преглъщат, докато чакаха реда си да си изберат дали да вземат вретено от свинско бонфиле, пълнено с кестени, лазаня с плънка от кестени, пилешко филе и гъши дроб и кестени, свински ребра с мед и карамелизирани кестени или десерт – торта с кестени и зелени смокини.
Изложението традиционно преля в празник на самодейците от читалищата в Подгорието с много песни, сценки и местен хумор.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
