Дуо Котрулеви, по-известни като дует „Южен вятър“, остава в историята, или поне в състава, в който сме свикнали да ги чуваме и гледаме.
Емблематичен български дует от началото на 90-те, поставил началото на поп-фолк ерата. За ценителите на жанра те са известни, но за новото поколение и чалга отрицателите „Южен вятър“ могат да бъдат разпознати с рефрен от неоспоримия си хит „Батальона“: „Батальонът се строява за последен път… уволнение…“.
Кирчо и Вили от Петрич са брат и сестра, придобили своята известност с хитовете „Батальонът се строява”, „ Ай, Лили” и „Как тихичко си капеха листата”. Дуетът е разплакал не едно и две войнишки сърца.
За краха на дуета съобщи нежната му половина Вили Котрулева във Фейсбук страницата си: „Здравейте, мили приятели! Тъй като получих доста запитвания, мисля, че съм длъжна да споделя с Вас, че вече не съм част от дуета „Южен вятър”. Аз, моето семейство, близките ми сме добре. Благодаря Ви за подкрепата, красивите спомени, прекарани заедно, за приятелството и високата оценка, която ми беше отсъдена от Ваша страна. Бъдете здрави! ОБИЧАМ ВИ!”, написа Вили.
Кратка справка показва, че Кико Котрулев вече е тандем само със сръбския певец Неша Маркович. Доскоро тримата с Вили правеха заедно гастроли, но явно вече ще виждаме само Кико и Неша, пише aktualnitenovini.com.
При Котрулеви всичко започнало още в ранно детство. Музикалната дарба на дуото е наследство от родителите и роднините им. Като малки баща им им купил акордеон, а чичо им синтезатор и микрофон. Това положило началото на трънливия им музикален път. Първоначално Кирчо бил инструменталист, а сестра му вокалист, впоследствие и той започва да пее. След като завършват училище, започват да свирят в заведения и стават много популярни в Югозападния регион. Тогава за тях чул още неизвестният Володя Стоянов, който един ден дошъл при тях и казал, че иска да му направят албум. Албумът излязъл, докато Кирчо бил в казармата, този албум направил Володя популярен, а той и до ден-днешен не почерпил благодеятелите си дори с едно кафе.
В казармата Кирил се запознал и с Илия Луков, на когото също направил няколко песни и отново не получил дори и едно „благодаря“. Това били плесници, които довели до осъзнаването и съзряването на войника – време му било да направи нещо самостоятелно. Заради такива негативи Кирчо и Вили Котрулеви се преименуват на дует „Южен вятър“.
Не е тайна, че песента „Батальона” не е измислена от дуото, просто те имали уникалния шанс да я изпеят първи. Влизайки в казармата, Кирил чува всяка божия вечер песента акапелно в изпълнение на старите войници. Направило му огромно впечатление настроението и еуфорията, примесена с лека тъга и трудно преглъщане, която тя създавала. И когато дошъл неговият ред да се уволни, като подарък за целия си набор той решил да аранжира култовото парче и да изпее песента. Променил в известна степен оригиналния текст, който според него звучал малко вулгарно за масовия вкус, но мелодията и поантата останали същите. Тогава Кирчо и представа си нямал, че тази песен е на група „Омега“. Мислел, че както текстът, така и музиката са дело на войнишкия фолклор. Заедно със сестра си успели да запишат песента и тя се завъртяла по местното радио. „Батльона“ станала хит на деня, след което хит на седмицата и хит на месеца. Не спирала да се върти. Това ентусиазирало Кирил и след неговото уволнение от казармата той се заел с подготовката на първия самостоятелен албум на дуото – „Далавери, далавери“, в който включват и „Батальона”. Според Кирил Котрулев тази мелодия успяла да завладее сърцата на милиони и се е превърнала в най-големия поп-фолк хит за всички времена.
„Батальона” не е единственият войнишки хит на дуото, те се гордеят още с парчетата „Повиквателна получих“, или така наречената „Батальона 2″, „Войник отивам“, „Как тихичко си капеха листата“ и „Батальона 3”. Те самите не могат да обяснят защо казарменият живот така е повлиял на творчеството им. Имат обаче и хитове, които са извън войнишката тематика, като „Плаче ми душата“, „Чуй ме ти“ и много др.
През 90-те дуото посещавало редовно казармите в Плевен, Банско, и Долна Митрополия. Тези времена музикантите няма да забравят никога, защото всяко тяхно посещение и участие при войниците се превръщало в истински празник и повод за неописуеми настроения и неспирни веселия. Няма да забравят и веселите, и същевременно разплакани мъжки лица по време на концертите си, породени от изпълненията и посланията на техните песни.
