С наближаването на студените есенни дни идва времето да приберем цветята на закрито и да се погрижим за тяхното безпроблемно презимуване. Преди да направите това, почистете растенията, като отстраните прецъфтелите цветове, падналите листа, болните или увехнали клонки. Проверете внимателно всяко едно растение за наличие на вредители и ако има такива, го лекувайте.
Кога да приберем растенията на закрито?
Растенията предпочитат да са навън, така че оставете ги колкото се може по-дълго, но в същото време внимавайте да не пропуснете момента и те да измръзнат. Тропическите растения трябва да се приберат на закрито, когато нощната температура достигне и падне под 8 градуса. Повечето видове могат да стоят навън при температура до 0 градуса. А до минус 5 градуса могат да издържат стайна ела, кипарис, маслина, смокиня, японска камелия, пасифлора.
Прибирането на растенията трябва да се случва постепенно. Първоначално може да изнасяте саксиите навън сутрин и да ги прибирате вечер. Това трябва да продължи около 10 дни, преди изцяло да оставите растението на закрито.
Къде да поставим цветята?
Кактусите и сукулентните поставете в помещение с умерена температура и постепенно пресутановете поливането.
Мушкатата и сакъзчетата оставете в хладно помещение и намалете поливането им.
Олеандърът и стайната юка имат нужда от хладно помещение и много малко количество вода.
Тропическите растения внесете в топло помещение с температура около 25 градуса. Осигурете им висока въздушна влажност.
От какви условия на температура и светлина се нуждаят различните цветя?
Най-общо казано, колкото по-топло е, от толкова повече светлина се нуждаят растенията. Повечето от стайните растения се чувстват добре при температура от 15-18 градуса, но има и по-топлолюбиви като тропическите, както и такива, които изискват по-ниски температури – средиземноморските растения например зимуват при температура 10-12 градуса.
По отношение на светлината – някои цветя изискват тъмно помещение през зимата, докато други имат нужда от светлина.
Слънчев прозорец – на южен прозорец поставете: бугенвилия, акация, жасмин, кактуси, пасифлора, агапантус, хибискус, цитруси, роза.
Малко слънчева светлина – на прозорец с източно или западно изложение поставете: зебрина, сансевиера, хризантема, хоя, фикус, хлорофитум, сенполия.
Светло, но без преки слънчеви лъчи – на перваз без директна слънчева светлина настанете: циклама, спатифилум, монстера, азалия, аспарагус, фуксия, пилея, бръшлян, антуриум, дифенбахия.
Полусянка – за перваз без директно слънчево греене или на достатъчно растояние от прозорец, през който влиза слънчева светлина, но не през целия ден, са подходящи: драцена, папрат, филодендрон, сциндапсус.
Пълна сянка – далеч от прозореца настанете: фитония, асплениум, аглаонема, аспидистра.
Топло помещение – в стаите с отопление поставете: ехмея, драцена, кактуси, сукулентни, палми, фикус, хлорофитум, зебрина, мушкато, гревилея, кала, филодендрон, банан, орхидеи.
Студено помещение – за неотопляеми стаи са подходящи: циклама, кливия, фуксия, бугенвилия, олеандър, роза, евкалипт, акация, ягода, камелия, смокиня, мимоза.
Любители на тъмнината
За отглеждане на стайни цветя светлината е от особено значение. Със сигурност освен около прозорците бихте могли да поставите интериорни растения и на по-тъмни места в стаите, без да се съобразявате с нуждата им от светлина.
Как е възможно това?
Като подберете подходящите красиви цветя в саксия, които виреят добре и на тъмно. Много хора смятат, че красотата на растенията се крие в цветовете, но листнодекоративните видове по нищо не отстъпват на тази красота. Тяхната сила е в интересните форми и багри на листата. Това е повече от достатъчно днес да спрем вниманието си върху тези растения, като вземем предвид и тяхното съществуване извън обсега на слънцето…
Има няколко особености, по които си приличат интериорните растения от тази група. На първо място е способността им да виреят успешно на места, които са лишени от пряка слънчева светлина. Друг признак е бавното им абсорбиране на водните запаси от месестите им листа. Препоръчва се използваната вода да е мека и със стайна температура, а поливането да се провежда рядко. Нуждаят се от лека и пропусклива почва, за да не задържат много вода и да се предпазят корените от загниване. Подходящо за тях е листно торене.
Ето няколко вида, които нашите ландшафтни архитекти използват при озеленяване на офиси, домове или фоайета, лишени от много естествена светлина.
Zamioculcas/Замиокулкас – дървото на желанията
Накратко и за по-лесно някои го наричат ZZ. Смята се, че родината му е тропическа Африка. Можете да познаете замиокулкаса по месестите, тъмнозелени листа, чиято повърхност е лъскава, а краищата им са заострени. Листните дръжки са дебели и месести, а разположението на листата по тях е последователно и симетрично. На височина ZZ достига до 1-1,5 м. Засаждаме го в големи съдове с добър дренаж, в комбинация с оцедлива и богата почва. Предимството му е, че се нарежда достойно до малкото растения, които могат да виреят на засенчени места. Растението е непретенциозно за отглеждане, но има и специфични особености, които специалистите знаят и му помагат да разгърне цялата си потенциална красота.
Sansevieria/Сансевиера – майчин или змийски език
Също както предния представител, с който ви запознахме, произхожда от тропиците на Африка. Сансевиерата е вечнозелено листнодекоративно многогодишно растение и се отглежда в домашни условия. На височина достига до около 100 см. Растението използваме често при озеленяване на тъмни офиси и бизнес сгради, където се развива и вирее чудесно. Преди да го полеем с вода отново, ние се уверяваме, че пръста е вече просъхнала, а за целта при засаждането сме подсигурили песъчлива почва.
Nephrolepis exaltata/ Папрат Нефролепсис
Повечето видове папрати виреят в диво състояние в тропически и субтропически климат. Тези растения, отглеждани в домашни условия, предпочитат да са далеч от пряка слънчева светлина и да са в по-хладно помещение, което да предоставя висока влажност на въздуха. Нефролепсисът е подходящо листнодекоративно растение както за малки жилища, така и за големи помещения. Папратите са уникални поради необичайния си жизнен цикъл, защото на практика той включва две различни поколения растения. Интересното при него е, че вместо да расте от семена като повечето растения, той се развива от една-единствена спора. В случай че нужните фактори за отглеждането на растението не са синхронизирани и нефролепсисът няма добър външен вид, ние веднага можем да установим причината и да предприемем адекватни мерки за подобряването на състоянието й.
Saintpaulia/Сентполия- африканска теменужка
Африканската теменужка, разкриваща с името си произхода, е поизвестна в България като сентполия или сенполия. Листенцата на теменужката са нежни и крехки, обвити във фин мъх, вариращи от обикновени сърцевидни до назъбено-кичести покрая. Поставяме я в тази класация, защото от опит знаем, че растенията обичат полусенчестите места, не е желателно да бъдат огрявани пряко от слънцето. Най-често се отглеждат на северозападните первази на прозорците в нашите домове. В домашни условия оптималната температура за отглеждане на сенполиите е около 20 градуса. Поливаме я с по-мека вода със стайна температура, като поддържаме умерена влага в саксиите на цветята. Това крехко малко растение дължи популярността си на почти целогодишният цъфтеж, с който радва нашите очи. Цветчетата на това цвете са изящни и варират във всевъзможни форми и цветове – от бяло до розово, синьо, пурпурно и виолетово. За поддържането на тези цветове ние използваме висококачествени естествени торове и хранителни вещества, получени от природосъобразни материали, направени по собствена рецепта.
