Горните строфи от „Левски“, знаменитото стихотворение на Патриарха на българската литература Иван Вазов, кристално ясно отразяват трагическото величие на титана на българската национална революция Васил Иванов Кунчев. Навършват се 150 години от Къкринската Голгота на най-великия син на България. В едно схлупено ханче на пътя между Ловеч (център на Вътрешната революционна организация /ВРО/) и Севлиево драматичен развой кърваво бележи края на един и началото на друг етап от националната ни революция. Апостола е заловен на знакова дата – Стефановден (27 декември), в прослава на първия християнски великомъченик…
Три месеца по-рано
ЕДНО ФАТАЛНО СЪБИТИЕ „ЧЕРТАЕ“
последен кръг в „житейската спирала“ на Дякона Левски. Предизвикан от Димитър Общи, одиозна личност, не без основание подозирана, че е персонален сръбски „инфилтрат“ във ВРО. Авантюристът е наложен от Л. Каравелов за помощник на Левски. Недисциплиниран, самолюбив, дребнав, словоохотлив, корумпиран; той въпреки забраната на Левски на 22 септември 1872 г. напада турската поща в прохода Арабаконак.
Проф. Николай Генчев: „Д. Общи извършва арабаконашката авантюра и организацията е изправена пред провал. Отново над всички се извисява голямата личност на Апостола. Неговата първа спонтанна, човешка реакция е да спаси хората, приятелите, комитетите, организацията. Авантюристът би вдигнал байрак, пък какво ще да става. Страхливецът би се спотаил в най-сигурното скривалище и треперейки за главата си, би изчакал да отмине бурята. Левски пише писма, пътува без оглед на опасностите от град на град, отива в Ловеч, където го чака смъртна примка, да прибере архивата, само и само да спаси тези, които бяха заложили главите си за България“.
Пристига в Ловеч по Малка Коледа (24 декември). Положението е изключително тежко. Комитетът обезглавен, парализиран, властта – на крак, тършува. Къщата на поп Кръстьо е под наблюдение. Среща между него и Апостола е невъзможна. А и Левски не търси такава. Ясно личи по писмото от 12 декември до ловчанлии. По повод приписвани нему „писма“, подхвърлени пред дома на Величка Хашнова, сестра на председателя на Ловешкия революционен комитет Марин Поплуканов, той пише: „По тия писма се страхувам да дойда в града ви. В тях тълкувам истинно предателство или предателство без да иска – от страх. Затова колкото писма, пари, вестници и всички, каквито има оставени при вас и в председателя тайни работи, да се пренесат у Николчо, че или аз ще премина да ги взема, или друг ще пратя да ги отнесе“.
Тез думи опровергават клевета, че Левски имал насрочена среща с поп Кръстьо в Къкринското ханче. Дето вместо попа идат турски заптиета…
Проследявайки последния път на Апостола, да се позовем на НЕУДОБНА за бягащите от истината анкета. Прави я в Ловеч през 1925 г. Данаил Кацев-Бурски. Тя опровергава лъжливи митове, и най-важно – ПОИМЕННО сочи истинските Юди на Левски.
ЕТО ОСНОВНИ МОМЕНТИ
от Къкринската Голгота на Апостола. Прокобен път, вървян във снежния декември от Тракия през Стара планина към Ловеч.
На 5 и 6 декември е в Сопот. Там за последен път вижда майка си. Пренощува в мъжкия манастир „Св. Спас“, а сутринта на 7-и, придружен от Никола Ръжанков, таен комитетски куриер, и Иван Найденов от с. Колибето, заминава за Троянския манастир. В манастира стражата била засилена. Левски не остава там, отива в дома на Найден Терзията.
Тук троянските съзаклятници провеждат среща. Цяла нощ разсъждения, спорове… Дяконът се съгласил да остане и чака няколко дни, докато се върне пратеният в Ловеч монах Давид, та да разбере какво става. Писмата, които получил, сериозно го безпокоят. От никого това не скрива.
Отец Давид се връща на третия ден и разказал що става в Ловеч. Там след ареста (29 октомври) на председателя на Ловешкия комитет Марин Поплуканов и Димитър Пъшков са арестувани по донос на Д. Общи и общопочитаният Яким Шишков, и поп Кръстьо. Шишков пускат след два-три часа, поп Кръстьо – държан цяла нощ. Бит, жестоко изтезаван, на утрето го пускат, но всеки ден ходи за подпис в конака. Домът му е под денонощен полицейски надзор.
Там пращат арестуваната Величка Хашнова, сестра на Марин Поплуканов. Когато брат й пращат на процеса в София, я пускат. Дни по-късно ходи в София на свиждане с брат си. Отива неслучайно. Марин трябва да каже де е комитетското злато, та да го скрие на по-сигурно място.
Навсякъде из Ловеч стражари бдят, щъкат шпиони. А над всички вездесъщият провокатор Пано Бонжора. Яким Шишков видял в ръката му портрет на Левски, разпратен из империята.
На 11 декември сутринта Левски продължава към Ловеч, придружен от Йонко Найденов. Под Троян връща Йонко и заедно с Н. Ръжанков остават в близко край Ловеч село. Тук в „тайна къща“ на 12 декември Апостола пише своето знаменито писмо до ловчанлии. На 14 декември Ръжанков го доставя в Ловеч на неизвестен комитетски деец. Вероятно – на Яким Шишков.
На Бъдни вечер (24-и срещу 25.ХІІ.) по скрита пътека, оттам през покрива Левски прониква в къщата на Никола Сирков, махала Дръстене. Най-сигурното скривалище. Тук уж се срещал с поп Кръстьо, по лъжливите спомени на Д. Пъшков (втори в йерархията на комитета). Среща невъзможна… От писмото до ловчанлии знаем: Левски иска не среща, а всички документи, пари, счетоводни тефтери да се пратят в къщата на Сиркови.
На 25 декември Левски предава архива на Никола Цвятков да го зашие в самара на коня. На 26-и, втория ден на Коледа, праща по шосето за Севлиево Цвятков с „бременния“ кон, а той покрай църквата „Св. Богородица“ влиза в дома на Поплуканови. Заедно с Христо Поплуканов минават през Стратеш по шосето за Севлиево. На 6 километра от Ловеч до „Пази мост“ Левски и Цвятков се срещат. Тук според Д. Пъшков Левски казал на Н. Цвятков, че ще спят в Къкринското ханче. Но Цвятков нищо не споменал за среща с попа. Това било сетнешна измислица на Величка Хашнова. Д-р Параскев Стоянов (във „Градът Ловеч като център на БРЦК…“) пише: „Левски по пътя не му казал, че отива в Къкрина, за да се срещне с поп Кръстя, това не било вярно“.
При „Пази мост“ Левски срещнал Али Чауш, който попитал Никола къде отива и кой е другарят му. Левски отговорил, че отивал на лозето си да види колко товара боклук да стовари на лозето“. Левски казал: ,,Аз те познавам, ти не ма ли познаваш? От Ловеч съм“.
Росен Янков: В късния спомен по преразказ на свещеника Илия Цонев Хасан Али твърди, че хич не хванал вяра на Левски и казал на другото заптие: „Днес гяурите имат Байрям (Коледа), а този ни баламосва, че отива да работи на лозето”.
Левски обаче казал друго: че само отива да нагледа колко тор са му докарали кираджиите, а не че ще я разхвърля из лозето. Той не е носел вила или мотика, че да събуди точно такова подозрение у заптието Хасан Али и да оправдае репликата му“.
Стражарят заминал за Ловеч, а Левски хванал пътеката за лозята към Драшан и застигнал Никола до Гьола по шосето. Към 7-ия километър Левски се качил на коня и към 9 часа пристигат с Никола Цвятков в Къкринското ханче. Там ги чакал комитетският деец Христо Цонев Латинеца. Ханчето било комитско.
След като си отиват селянитe, Левски поискал от Хр. Латинеца да му намери кон до Севлиево. През всичкото време дума не става, че той чака поп Кръстьо, както сетне твърди клеветата.
След вечеря легнали. Сред нощ Никола Цвятков, от кошмарен сън събуден, вдига Левски и му го разказва. Като видели, че е още рано, Левски и Христо пак лягат, а Никола наклал печката и седнал да яде и пие, докато стане време.
Към 5 часа ги събужда. Христо отива в селото Къкрина за кон. Излязъл през задните врата. Никола Цвятков затворил вратата и се върнал при Левски, който отишъл по нужда в яхъра през същата врата.
Д. Кацев-Бурски: „Щом се върнал и заопасвал пояса си, на пътната врата се потропва. Мислят, че е Христо, и Никола иска да му отвори, обаче изтропва се по-силно и се чуло: „Ач капу бе, ханджи“, гласът бил на същия стражар Али чауш, когото Левски среща на „Пази мост“. Левски се запасва на две, на три, взема своя и Христова револвери в двете си ръце и му казал да отвори малките врата за през яхъра. Минал през двора и наближил вратнята, която излиза на хармана към двора на Денча, за да не отваря вратнята, и без да подозира, че имало сгушени стражари зад нея, той се помъчил да прескочи, обаче лошо вързаните му гащи се закачват и той пада на земята.
Скритите трима стражари веднага го натискат, Левски, като по-силен, отхвърля ги от себе си, стреля и наранява чауш Юсеин Бошнак. В това време някой извиква „Юрум бре“ („Дръжте бе“) и всички 15-16 души стражари стрелят в залп, един куршум закачил изправения Дякон над лявото ухо, а един от стражарите го ударил с ножа си и му отрязал горната половина на ухото, която висяла.
Никола стои в стаята, взима неговите вещи, ботуши, черги, ризи, гащи, антерия и ги туря на леглото му. Стражарите след малко се връщат и искат да изкъртят вратата, Никола Цвятков се престорил на заспал. Тогава идва Христо и турцитe го хващат, той похлопва на прозорчето, вика на Никола, който отваря. Нахлуват заптиета и го попитали: има ли още някой вътре. Казал им, че имало още един, с когото заедно спали; влизат в стаята и питат за леглата кой къде е спал, и прибират вещите му, след това довеждат Левски гологлав, разпасан, вързан с ръцете отзад, цял облян в кърви. Катил Хису Чауш изкряскал на Никола: „Иди опаши оная свиня!“ Той го запасва и взема падналото пешкирче, в което имало 50 гроша и отрова. Другите пари, които Левски получил в Ловеч при боричкането, се изсипали и били поделени между стражата. Те поделили 4500 гроша, а в снега имало още, та селяните взимали с шепи сняг и го топили за пари.
След това Левски качили на кола, а Христо и Никола пеш потеглили за Ловеч и докато чакали на севлиевското шосе колата да ги качат в нея, тикнали Никола в един трап, почнали да го бият двама стражари и да го питат: „Този, уловения, Левски ли е?“. Но Никола отговорил, че за пръв път го видял в ханчето и не го познавал.
Като стигнали по шосето до Стратеш, смъкнали ги от колата и през баиря по един мост от диреци влезли в конака. Левски затворили в стаята на стражаритe, Никола в тумруча (помещение за изтезания), а Христо в парцаля (друго помещение за изтезания).
Каймакаминът пратил да повикат някои хора да разпита за хванатия, който на зададенитe въпроси отговарял, че е търговец, постоянно живee във Влашко. Никола и Христо казвали, че са тукашни. Каймакаминът извадил портрета на Левски и им го показал. Левски и другитe казали, че не познават това лице. Върнали Христо и Никола в затвора. Останал Левски.
Повикали Яким Шишков. Той бил най-влиятелният в Ловеч. Имал специална награда и почетен знак от султана, та турците се съобразявали. Но бил верен на Левски. Я. Шишков казал, че не познава Дякона. Поп Кръстьо също отрекъл. Не го разпознава и турското мекере чорбаджи Xаджи Мичо. Тук бил и Пано Бонжора, турски шпионин. Яким Шишков измолил от каймакмина да му позволи да донесе обяд на хванатия, защото обичай било на такъв голям празник (Рождество Христово) да се помага на нещастнитe. Разрешили му. Донесено било ядене в голям сахан (медна чиния). Яким Шишков написал отдолу: „Инкяри (не признах), всички уничтожих“. И действително, каквито книжа имало запазени в пещта на старата им къща, били изгорени.
Още същия ден на 28-и по обед качват Левски в една кола и другите двама във втора, заобиколени от силна стража, заминали за Търново. Тук при разпита Дякона повече не можал да отрича и признал, че е Левски. Там търговецът Стефан Карагьозов му показал негов, на Левски портрет. Едва тогава Левски признал.
На 31 декември, оковани в железа и 30 конни стражари, в бричка заминали за Севлиево-Ловеч-София. По пътя говорили за делото, но никъде не станало дума, че е предаден или пък да е споменал нещо за поп Кръстю. Тук по пътя Дякона казал, че от комитета в Ловеч получил 3000 гроша за оръжие и имал 1500 гроша свой за харч. Той поръчал, ако са спасени книжата, да ги изпратят на Любен Каравелов в Букурещ.
От Търново през Севлиево и Ловеч, след полунощ на 2 януари, вторник, Левски пристига в Плевен. Тук отново е прегледан от военен лекар и раната е превързана.
На сутринта потеглят и на 3 януари, около 10 часа вечерта, пристигат в Орхание (дн. Ботевград). Тук ги очакват около 200 конници и два шеркета (пощенски коли). След кратка почивка потеглят и на 4 януари 1873 г., четвъртък, сутринта в 6 часа пристигат в София. За Апостола настава последната, СОФИЙСКА ГОЛГОТА.
Левски е затворен в казармата и пазен от многоброен караул. За него се полагат изключителни грижи, в изобилие му се предлагат „угодни нему ястия“, а най-добрите градски и военни лекари бдят за здравето му. Изправен пред извънредната следствена комисия, Левски се държи спокойно, смело и с несломим дух. Приема хладнокръвно смъртната присъда. Не хленчи, не прави никакви опити за самоубийство. На 6 февруари стар стил (18-и, по нов) 1873 г. увисва на бесилото. За да остане безсмъртен…
Ключови спорни моменти
Има спорни, „тесни места“ в събитията през есента на 1872 г., от десетилетия делящи учените на лагери. Но два са главни: е ли поп Кръстьо предател, или е оклеветен?
Предателството е „змия“ – вместо „прешлени“ се състои от безгръбначни дискретни моменти, тълкувани двояко, в зависимост от лични пристрастия и предубеденост. Затуй е важно как се „чете“, извлича от наличните данни „скритата информация“. Закодирана, маскирана зад символи, алегории, намеци, лапсуси, гузни премълчавания плюс необичайни поведения…
КОЙ Е „ПРЕДАТЕЛЯТ“ ПОП КРЪСТЬО?
В малка книжка „Истината по предаванието на Левски“ (1926 г.) Д. Кацев-Бурски пише: „Поп Кръстю е ловчалия, завършил Белградската семинария около 1862 година; познавал се лично с Раковски и с Левски. Взел живо участие в църковните борби против гръцките владици и лично против Илариона Ловчански. В църквата от амвона 1869 година държал пламенна реч против гръцките владици и Илариона в негово присъствие. Левски щом пристига в Ловеч, първата му работа е да се срещне със стария си познайник поп Кръстю, който се отзовава на бунтовническия му повик. Той е бил против терора и обирите с убийства. Едничък попът поддържал Левски, когато не дал съгласието си за обира на орханийската поща. Попът се противопоставял и на тъкмения обир в Денчо Халачина, защото се опасявал да не пострада делото. Поп Кръстю е и поет, писател; печатал под ръководството на Раковски книга в Букурещ, но не е достигнала до нас“.
Кой е Д. Кацев-Бурски? Иван Бубалов, автор на предговора към издадената 1991 година книжка, пише: „Прадядото на Кацев – Видул Кацата от Кочмалар, и Кунчо Иванов, дядото на Апостола, са били братя“. Т.е. Данаил Кацев-Бурски е кръвен роднина на Апостола.
Ето три „тесни места“ в таз мътна история:
1. ИСТОРИЯТА С „ПОДХВЪРЛЕНИТЕ ПИСМА“
пред дома на Величка Хашнова, сестра на Марин Поплуканов.
Писмата, твърди Величка, били подхвърлени от поп Кръстьо, чието авторство уж „приписал“ на Левски! Ако е тъй, защо обвинителката не ги е запазила! За тях „знаят“ само тя и брат й Христо Луканов. „А когато залавят Левски, ден по-късно, на 28 декември, Величка праща в Троян и Троянския манастир по куриер предупреждение: „Поп Кръстю предаде Левски на турците. Пазете се!“.
През 1925 г. Д. Кацев-Бурски пита Д. Пъшков:
– Виждахте ли подхвърленото писмо в Хашнови? Чий беше почеркът?
– Не, не съм виждал писмото, казаха ми (Величка), че почеркът приличал на поп Кръстевия.
– Кога научихте за това писмо? Като бяхте още в Ловеч или…?
– Като бяхме в София, Величка ни съобщи“.
За кой ли път интуицията на Левски подсказва. На 12 декември пише: „Току да тръгна за в градът ви, получих писмо, в което ми се бележи, че са били подхвърляли в някоя къща писма с моя подписка (подпис) – Аслан Дервишооглу Кърджалъ, в които писма казвало се: да ми донесете тефтерят на еди-коя си колиба и там да го оставите, а всичко друго, каквото има, да го изгорите! И в писмото уйдурдисвани [били] словата, като да приличат на моите. Писмено да ми дадете за тия писма, които са писани от вас. Пророкувам целта каква ви е била; и по вишегласие ли сте го направили или сам някой, кой и да е“.
За жалост писмото до Левски, което го информира за „подхвърлени писма“ пред дома на Хашнови, не е запазено. Но съмненията сочат автор на коварния слух – Величка Хашнова.
Това обяснява защо Левски, преди да влезе в Ловеч, взема твърдо решение с никого да не се среща. Анализирайки анкетите: на д-р Парашкев Стоянов (май 1901) и на Данаил Кацев-Бурски (февруари 1925), ред учени приемат, че писмата са писани и подхвърлени пред собствения й дом от Величка. После хвърля слух, че били дело на поп Кръстьо. Неслучайно тя ходи в София на свиждане със брат си Марин – да съгласува следващи ходове.
Какво означава?! Поплуканови се притеснявали от нещо далеч по-сериозно. Неслучаен е пасажът в писмото на Левски, визиращ „писма“ уж пратени от Левски, но приписани на попа! В тях Дякона нарежда: „каквото има, да го изгорите“. Преследваната цел била: внушавайки, че заповедта иде лично от Левски, потайният автор на „писмата“ легитимира (оправдава) пред историята изгарянето на компрометиращи документи.
2. ДВИЖЕНИЕ НА ЛЕВСКИ ДО „ПАЗИ МОСТ“
Д. Кацев-Бурски описва особености на придвижването на Левски от кръчмата на Добре Механджията до местността Пази мост. „Нам не ни интересува съденето на Левски, а неговото залавяне. В деня, когато той и Никола Цвятков тръгват на път, в кръчмата на Добре Механджията, която се намирала в края на махалата Дръстене, имало особно оживление. Тук били събрани доста хора членове от комитета на ракъкефи. Бил и Ангел Касапина и ето какво разказал на учителя ловчанец Хаджинеделчев. Било на Коледа 2-ия или 3-ия ден. Събрали се в кръчмата на Добри Механджията. Дошъл [турския шпионин] Пано Бонжора, изгледал всички, поздравил, обаче никой му не отвърнал, защото всички го знаели за турско ухо.
След като излязъл, минало 1/2 час, дошъл пък Али Чауш и вместо поздрав попитал:
– Всички ли сте тука?
– Всички зер – отговорили и го поканили с кафе и цигара, обаче той пак изгледал всички и си излязъл, придружен до вън от Добре Механджията.
Кого са търсили тия двама приятели тук? Много лесно за разбиране. Te знаят вече, че Никола Цвятков ще придружава Левски, и дошли са да проверят дали е вече тръгнал. Това е било около 11 часа. Никола Цвятков се приготвял за път. Около два часът той напуща Ловеч, минава край кръчмата на дядо Добре Механджията, отбива се там, пие за „добър път“ и съобщава, че заминава за Търново.
Тъкмо заминава, Пано Бонжора наново дохожда и пита за Никола Цвятков. Казали му, че заминал по шосето за Търново. Пътят е тежък. Снeгът бил дълбок, а пъртина не е имало. Конят се движи бавно. Али Чауш, който имал участъка си в Къкрина, заминава през Стратеш и докато дойде Никола Цвятков до Пази мост, той е вече там и чакал.
Левски се движи бавно, той следи за Христо Луканов, който е пред него. На Пази мост Никола Цвятков и Левски срещат Али чауш, който ги разпитва. Същият взема участие и в нощната охрана и нападението на Къкринското ханче, което отстои на 18 километра от Ловеч“.
В общи линии техническите предатели на Левски са ясни. Още 1926 г. Д. Кацев-Бурски ги сочи поименно: Пано Бонжора, дядо Добре Механджията и Хаджи Мичо, вуйчо на Гечо Хъшната, мъжът на Величка!…
3. СРЕЩАТА ПРИ ПАЗИ МОСТ
Левски не е хванат случайно. Сляпата съдба поднася нелеп случай с фатален изход. Литературният критик Марин Кадиев: „Левски е хванат съвсем случайно. Съдят обирджиите на хазната на Орхание. Арестуват 50 души и след като Димитър Общи издава, започва търсенето. Когато Апостола тръгва за Къкрина, никой не знае. Той взима със себе си само Никола Цвятков Бакърджията. Край Ловеч, на Пази мост, ги среща патрулна конна двойка. Левски вижда Хасан Али чауш и тръгва веднага към нивата. Заптиетата познават само Никола Цвятков, който казва, че отива за бакър в Търново. Несъобразителност на Левски му изиграва лоша шега. След Освобождението Али чауш казва: „Усъмних се. Българин да отива на нивата да види какъв боклук са му докарали на втория ден след Коледа“. Хващат ги (Левски и Н. Цвятков – бел. Н.С.), но никой не знае, че това е Апостола“.
Ето какво пише Росен Янков в книгата „Предателите на Левски и безсмъртието на поп Кръстьо“: „В късния спомен, по преразказ на свещеника Илия Цонев, Хасан Али твърди, че хич не хванал вяра на Левски и казал на другото заптие: „Днес гяурите имат Байрям (Коледа), а този ни баламосва, че отива да работи на лозето”.
Левски обаче казал друго: че отива да нагледа колко тор са му докарали кираджиите, а не че ще я разхвърля из лозето. Той не е носел вила или мотика, че да събуди подозрение у Хасан Али и да оправдае репликата му“. Т.е. спазил неписано правило – да не се работи на Коледа. Следователно не по тоя пункт да търсим нелепата грешка. Друго нещо поражда съмнение у заптието.
Да припомним какво казва Н. Цвятков на анкетьора д-р П. Стоянов: „Като стигнали до местността Пази мост, видели турски жандари на кон на 200-300 крачки от тях. Той съобщил това на Левски (облечен в турски дрехи от ален шаек) и Левски се отбил от пътя настрана къде чешмата. Един жандар попитал Николча къде отива. Той му отговорил – Търново. Попитал го и за другия човек (Левски) накъде отива. Николчо отговорил, че не знае“.
Следващ момент: турците питат върналия се от лозето Левски. „Заптиетата запитали и Левски: „Кой си ти?“. Левски отговорил, че отивал на лозето си да види колко товара боклук да стовари. И изненадващо попитал: „Аз те познавам, ти не ме ли познаваш? От Ловеч съм“.
Тъй зададен, въпросът на Левски ражда съмнение. Въпросът е неуместно зададен. А заптието бил изпипан копой. Не само лично познава спътника на Левски, но и всички мъже в града. За него Левски е непознат. Освен това, отвисоко на коня, заптието ясно вижда в близката далечина двамина (Левски и Николчо), крачещи заедно към Къкрина. Туй е първото съмнение: Николчо отрича да познава Апостола…
Второ съмнение иде след директно зададения от Левски въпрос към чауша (сержант) от непознат гяур. Въпрос натрапчиво дразнещ. Чаушът е старши на патрула. Когато се връща в конака, споделя съмненията. Хасан Али отговарял за района между Ловеч и село Къкрина, Неслучайно в ранното утро на 27 декември (Стефановден) участва при обсадата на Къкринското ханче. Неслучайно Николчо Цвятков след силното тропане по вратата, чува неговия глас: „Ач капу бе, ханджи!“ (Отвори вратата, ханджио). Д-р П. Стоянов записва: „Николчо познал гласа на заптието, което срещнали на шосето през деня…“[1].
Че Хасан Али чауш бил нахъсан копой, сочи Д. Кацев-Бурски: „Второ лице е Али Чауш, той постоянно слухти и търси. На Малка Коледа (24 декември) следи Левски и го заварва в хамбаря на Яким Шишкова. През деня на залавянето той посещава кръчмата на дядо Добре, 30 минути по-късно от Пано Бонжора (най-опасният турски шпионин). Същия следобед към 2-3 часа среща Левски и Никола Цвятков при Пази мост. Тия лица имаха надежда, че ще получат обещанитe от турското правителство 20 000 гроша, и искаха на всяка цена да ги получат“.
Т.е. при Пази мост Хасан Али чауш за втори път вижда Левски. Когато в конака му показват портрета на Левски, вижда някаква прилика. Но не е сигурен. Състоянието на заловения е неестествено: окървавен, прашен и пр.
Остава енигма (загадка), която кой знае кога ще се разплете: от кого турците научили, че Апостола ще тръгне към Къкринското ханче! Не са ли горе упоменатите дядо Добре Механджията и Пано Бонжора!… Или следите водят нагоре!…
Как, не знаем, но дали пък някак си Величка съумява да изкопчи от Марийка Сиркова или от Никола Сирков дошъл ли е Левски и де е. Дали неволно се изпуснали Сиркови или някак подведени! Това не знаем. Но знаем с категоричност: Апостола изрично им забранил: никому да не казват.
Таз енигма по някакъв начин е свързана със друга, по-мащабна. Остава неясно как тъй, непосредствено след като Левски е разпознат в Търново (28 декември), същия ден Величка Хашнова експресно праща куриер в Троянския манастир да предаде: виновник за залавянето на Дякона е поп Кръстьо! Слух, пуснат, когато от Търново в Ловеч на 28 декември телеграфират на каймакамина Хасан бей (потурчен грък), че заловеният е признал, че е Левски. Загадка: кой на 28 декември информира Величка, че арестуваният в Къкрина е Левски?! Не водят ли следите към… конака!
Тези размисли са хипотетичен допуск на вероятен развой. Но за него имплицитно (скрито) „свидетелства“ клеветническият слух, тиражиран от Величка на 28 декември.
И защо това име (Величка) постоянно се среща във двете анкети, в изворите! Не е ли тя ловешката „шерше ля фам“? По знаменитата крилата фраза (cherchez la femme – търсете жената) на Александър Дюма. Че в сянката на дадено събитие, бедствие, престъпление и пр. се крие жена… От Омировата „Илиада“: първата фатална cherchez la femme е хубавата Елена, предизвикала Троянската война. А домашните извори описват Величка Хашнова като властолюбива, амбициозна натура. В патриархалното общество на ХІХ век няма как това поведение да не бие на очи. Народен израз цветисто го описва: „на всяка манджа мерудия“…
Петър Шишков, син на Яким Шишков, казва на Д. Кацев-Бурски: „Левски на Малка Коледа щял да бъде хванат в хамбаря на Яким Шишкова от Али Чауш, но благодарение предвидливостта му бил спасен. Още тогава съмнение се хвърли не върху поп Кръстю, а върху Добре Кръчмаря от Дръстени и Пано пезевенгина. Нещо и за вуйчата на Гечо Хъшната пошушнаха – за Хаджи Мичо. Всичко се скрои у Величка и тя каквото намислеше, го правеше. Нея повече слушаха, а знайте какво е женска уста, когато се разплещи…“.
ПРЕДАТЕЛСТВОТО КАТО ЦЯЛО
Предателството е хем безлико, хем многолико чудовище. Кошмарно съчетание на октопод със седем пипала и химера със три глави (на лъв, коза и змей), а тялото й отпред лъвско, по средата – козе, отзад – змийско.
Най-често срещано е политико-организационното предателство. „Истинският предател на Васил Левски не е поп Кръстьо, а тетевенският учител Иван Фурнаджиев, който доброволно пред турската комисия дава подробна портретна характеристика на Апостола – описва мустаците му, леко издадения преден зъб“, твърди Иван Лалев, историк, музеен специалист, директор на Регионалния исторически музей в Ловеч (1991-2013 г.). „Донасям, възнаградете ме!“, казва на турците Фурнаджиев – има го в документ. Даскалът е заточен в Диарбекир, където умира. Доскоро главната улица на Тетевен носеше неговото име“, допълва Иван Лалев.
Но от всички предателства най-долно, най-мерзко е идейното. По правило се свързва с лакомията, с плътското, „коремно“ мислене на човека. Когато Одисей богоравний попада на острова на Кирка, божествената магьосница превръща другарите му в свине; символ на всеядност и безгранична лакомия.
Проф. Николай Генчев: „Ако се върнем към темата, ще установим най-напред, че народният спомен подминава инстинктивно въпроса за предателството и за предателя на В. Левски. Той не изпитва охотата, с която късните мемоаристи, публицистите, историците и писателите се нахвърлят върху тази тъмна история. Народната почтеност в случая е повече от очевидна. Не нарочвай човека, ако не си сигурен в неговата вина, защото казаната дума е хвърлен камък – такава е повелята на народната философия. „Спомените“ за предателството са пълни с измислици, с противоречия и с нарочно нагласени истории“.
Тук има тънък момент, деликатен. Марин Кадиев: „Преди да напише убийствените редове за поп Кръстю в одата за Левски, Вазов не е направил опит да установи истината. Ако беше отишъл до Ловеч и беше говорил със смъртно болния по това време свещеник, подобни стихове нямаше да бъдат написани. Патриархът е приел за чиста монета вече създадения мит, за да напише: „тоя мръсян червяк, тоя низък роб”. От писанията на Захари Стоянов пък личи неговата неприязън към църквата. Тази неприязън със сигурност се е увеличила след Освобождението, когато той влиза в първата българска масонска ложа „Балканска звезда” в Русе. Това е времето, когато Захари събира материалите за своята биография за Левски, обмисля книгата и работи по нея. Антиправославната идеология на масонството несъмнено е мотивирала допълнително автора в изграждането на клеветническия мит срещу поп Кръстю“.
Загадката защо и как точно Левски е заловен е свързана с отговора на въпрос: е ли това перфектна операция на турската полиция! Или е било комбинация с нещо друго! Загадка, чието разплитане нищо чудно да стигне до изначален, дълбоко законспириран заговор срещу Левски. Въпрос, заслужаващ специално изследване…
НИКОЛА СТОЯНОВ
