Търсене има, но местните не продават, защото нямат документи за фамилните къщи
Търсене на недвижими имоти има през последните години в благоевградското село Габрово с над 30 махали, повечето пустеещи от години.
„Постоянно ме питат, включително и днес, дали в Габрово се продават къщи. Желаещи има, но предлагане няма. Проблемът е, че кадастър на селото има едва от 2 г. и хората нямат изрядни документи”, коментира кметът Борислав Ханджийски.
„Къщи има, макар че повечето са в разпад, но за тях собствениците нямат документи и нотариални актове. Не са малко и случаите с много наследници на един имот, които не могат да си оправят дяловете и документите“, обясни селският управник и разказа, че преди два месеца при него дошли българи от Канада, гледали предаване по телевизията за Габрово и много харесали селото.
„Обикаляхме навсякъде за място, на което искат да си построят къща. Мъжът е от Петричко и нямат връзка с Благоевград. Синът им Давид с приятелката му и бъдеща съпруга приеха православното християнство във възстановената от нас църква „Св. Георги“, за да могат да се венчаят. Тя е канадка и беше католичка, но прие православието заради любимия си. И друга тенденция наблюдавам през последните 6 г., откакто съм в селото почти всеки ден. Местните хора, или по-точно наследниците им, започват да стягат старите къщи и с гордост заявяват, че корените им са от тук”, каза Борислав Ханджийски, който даде интервю за „Струма”.
– Какви са вариантите селото да се съживи?
– Да се населят повече къщи, разбира се. Мисля да предложа на общинския кмет и на ОбС – Благоевград, ако общината има имоти в регулация, да ги обяви на търг и хора, които имат желание, да си ги купят. За да се съживи едно село, трябва да има хора. Мисля, че има общински имоти, които да се предложат за продажба, и това е първата стъпка, която може да се направи, докато местните си оправят документите и решат да продават. Хубавото е, че има желаещи не само да си построят къщи, а да живеят тук, още по-хубаво е, че тенденцията за връщане на село е от млади хора.
– Как вървят цените на имотите все пак?
– Не знам, няма кой знае колко сключени сделки, за да проследя как се движат цените. Най-младото семейство тук са Маги и Чавдар Аладжови с двете им деца, те последно са купили имот преди около 3 г. в Габрово. Живеят в Благоевград и още си стягат къщата на село. Истината е, че не всеки е склонен да се лиши от удобствата на града, но един определен контингент от хора оценяват природата и живота на село. За тях не са проблем 20-те км разстояние до града. За хора, които са живели в чужбина, 20 км са смешно разстояние, още повече че пътят до Габрово бе ремонтиран преди 2 г. В събота и неделя доста къщи тук се пълнят, някои има вече и обновени. В махала Станинска, която е към бившата застава, например знам, че собственикът на една от къщите Йордан Станински я подготвя за къща за гости и тя ще е първата такава в Габрово. Заради линейките най-вече поставих табелки с упътване за посоката на махалите, та ако се наложи, шофьорът да не се лута накъде да тръгне.
– В Габрово е имало над 30 махали, но сега повечето пустеят и къщите са паднали. Постоянните жители са 15-20 души, все възрастни, как се справят, като няма магазин, откъдето поне хляб да си купят?
– Вярно, че в момента в по-малко от половината махали живеят по 1-2-ма пенсионери. Общината е подсигурила 2 пъти седмично да им се доставя хляб чрез наета от нея фирма. Колата обикаля по домовете или близо до тях не само в Габрово, но и в съседното село Дебочица. Депозирал съм писмо в общината, ако може, веднъж в месеца през тях да минава и общопрактикуващ лекар. Да, всеки има личен лекар, но смятам, че е необходимо да се предложи медицински надзор, ако щете, дори като социална услуга.
– Някога мислил ли си, че ще станеш кмет на Габрово?
– Никога! Даже не ми е минавало през ума, че някога ще се върна тук. Преди време сестра ми и близките ми, като ме караха да дойдем до старата фамилна къща, винаги им отговарях, че кракът ми няма да стъпи в това диво място. Това е иронията на съдбата, а изводът е никога да не казваме „никога”.
– Имаш ли намерение някой ден да заживееш постоянно в Габрово?
– Да, къщата ни е над храма „Св. Георги“ в Ханджийска махала. В момента съм тук през 90% от времето и се прибирам за едно спане в града. Докато работехме по възстановяване на черквата, всеки ден пътувахме. В съседство е Чандревската махала, от нея са корените на зъболекаря д-р Чандрев. Тук още от римско време е минавал основният път от Горна Джумая към Царево село, днешно Делчево. Останки от римски път са открити и отгоре над този хълм, когато работници от АПК по време на социализма са разчиствали да обработват нивите. Тоя кръст там е на хълма Ханджиско градище, където по римско време е имало пазачи да охраняват пътя. Габрово е било много оживено навремето и центърът на селото е бил тук, при църквата „Св. Георги“, която е била построена върху тракийско светилище. Пак тук е имало и тракийски некропол, в който прадедите ни са намирали кости на много високи хора. През 60-те години на миналия век обаче реката придошла много голяма и отнесла некропола заедно с костите по дерето.
– Колко храма има в селото?
– Освен два пъти опожаряваната и възстановена от нас каменна църква „Св. Георги“ е имало черква под сегашния параклис „Св. Харалампи“, която според легендата била потрупана от местното население, за да не я изгорят турците. Мястото е с много силна енергия. Миналия век габровци са нямали черква и се черкували в съседното с. Лешко. През 1904 г. за Великден отишли там за празника, но пристигнали по-рано от местните и се настанили по столовете. Навремето обаче дарителите можели да си запазят място и на такова откупено от лещанин място се настанил габровец. Дошъл чорбаджията на стола и се стигнало до бой навръх Великден. Оттам всички габровци налютени си тръгват, събират се тук и решават да построят своя черква. Започват градежа на храм „Св. Иван Рилски“ през 1905 г. Бедни години са били, тук е планински район, и почнали да се чудят откъде да взимат материали. Някой предложил да ползват камъните от църквата „Св. Георги“, която била паднала и никой нямало да се сърди. Още на първия курс обаче по средата на пътя единият от натоварените коне пада, чупи крак и умира на място. Качват догоре първия курс камъни и решават да не слизат втори път, защото счели, че смъртта на животното е знак Божи, че вършат нещо нередно. И добре че така е станало, защото преди 6 г. изкопахме оригиналните камъни и с тях възстановихме черквата, която в 95% е била във вида, в който я виждаш сега.
– Синът ти Георги е „виновникът“ ти да се обърнеш към корените си…
– Да, той има задочна вина. Дълго го чакахме, разказвал съм, че преди 6 г. дойдох тук с намерение да възстановя старата църква в махалата на предците ни заради видение, което получих насън, и той вече е на 5 г. Тогава животът ми тръгна по друг начин. На мястото на сегашния парк около храма имаше къпинаци, от тях не се виждаха дори камъните на опожарената някога църква и човек, ако не знае за съществуването й, щеше да я подмине. Когато започнахме, не съм имал намерение, нито дори идея, че нещата ще се развият, но всичко се случва едно по едно по Божия промисъл. Като завършихме черквата, реших, че не е редно тя да остане тук като един паметник, а трябва да се превърне в духовен център. Така направихме навеса и килийното училище. Не бих могъл да осъществя всичко това сам, с мен са много приятели и съмишленици и те се появяват в нужния момент, защото като има желание, се намира и начин.
– Целият район в момента е облагороден, има голям навес, който събира към 200 души, люлка и къщичка на дърво за игра на децата, кой дава идеите?
– Повечето ми идват след някой сън, не знам как се случва. А като тръгна да правя нещо, започвам да живея с него. Ден и нощ мисля само за него, търся материали, ровя в интернет… Не съм толкова гениален да измислям всичко това сам. Подобна камбанария например съм виждал в един манастир в Гърция, но нашата не е същата. За да е в сходство с черквата, отдолу направихме каменни колони, а отгоре я покрихме с каменни плочи. Наклонът не го позволяваше, но казах на майстора да намери начин и той проби камъните един по един, и ги накова, защото каквото и друго да бяхме сложили, щеше да стои като кръпка. Много истории има тук и всички са интересни. Усилията ни сега са насочени да направим една затворена зала, която да можем да отопляваме и там да провеждаме обучения по стари занаяти – ваене на глина, тъчене на стан, мозайки, иконопис и други.
– Кой ще ги води?
– Ще се намери. Когато стане готово, учителите сами ще дойдат, вече дори ми се обаждат хора с идеи. Не мисля далеч напред, нямам големи планове. Вървим стъпка по стъпка и напредваме с малки крачки. Каквото е рекъл Господ, това ще стане.
– Има ли старо училище в Габрово?
– Да, 2 училища е имало в селото и те са били пълни. Едното е било в сградата, в която в момента е кметството, от другото не е останало и тухла.
– В село без деца направихте килийно училище, защо?
– Това, че няма всеки ден деца в килийното училище, не е проблем. Ако си го поставя за цел, и то ще се случи, но не искам нещата да стават насила. Не правя нищо за пари и имам търпение да изчакам сами да се развият. Наскоро дойде група от Благоевград и ме питат защо не го рекламираме това прекрасно място като туристическа дестинация. Отговорих им: „Точно затова не го рекламираме, защото не искам да е туристическа дестинация“. Тук трябва да изпиташ спокойствие, да се помолиш, да усетиш мястото. Децата да слушат уроци за християнските ценности и да знаят как са запазили вярата дедите ни през толкова векове турско робство. За жалост за последните над 30 г. демокрация в България толкова училища се затвориха, колкото не са били затваряни в цялата история на образованието у нас! Българите са строили килийни училища без пари, а сега масово се затварят и селата са обезлюдени. Ние сега искаме да променим нещо и с 20-ина съмишленици, всички свързани по някакъв начин с църквата „Св. Георги“, регистрирахме сдружение с нестопанска цел „Габровски светилник“ да развиваме културна и духовна дейност тук, включително и килийното училище. Вече имаме подкрепата на още толкова ентусиасти и се радвам, че интересът към всичко, което правим, се засилва.
– За какво съжаляваш?
– Не съжалявам за нищо. Знам, че е трябвало да мина през всичко, през което съм минал, защото иначе е нямало да науча уроците, които е трябвало. По време на Виденовата зима 1997 г. например излязох нелегално в Гърция, защото тук заплатата ми беше 2 долара и не можех и хляб да си купя. С големи перипетии стигнах до остров Крит. По принуда научих гръцки и след години, като се върнах в България, се ядосвах на себе си, че вместо да науча английски като повечето хора и той да ми е от полза, аз знам гръцки, който изобщо не ми е необходим. След 1 година обаче започнах бизнес и основните ми контрагенти бяха гърци. Езикът се оказа огромно предимство за създаването на бизнес контакти. Така че няма нищо случайно!
– Преди изборите се занимаваше с частен бизнес, кметуването пречи ли му?
– Не, жена ми и сестра ми поеха магазинчето ни за дрехи. Те са достатъчно ерудирани в този бизнес, от много години се занимаваме и се справят и без мен.
Баба Зорка Сукалинска за чудесата на параклиса „Св. Харалампи“, затрупаната „Златна църква“ и изчезналата лечебна вода
Баба Зорка Сукалинска жителите и на околните села знаят като баячката от Габрово. Самата тя разказва случай отпреди няколко години, тогава помогнала на младо футболистче от „Пирин“, което едва ходело заради кокоши трън в стъпалото. „След няколко дни пред къщата се изсипа половината отбор да търсят лек“, с усмивка обяснява 73-годишната жена и цитира баба си, която й предала тайната и я зарекла пари да не взима, само монета да настъпи да хване дикиш.
Надеждите на кмета Б. Ханджийски да оживи селото тя коментира така: „Хората бяха почнали да продават имоти в Габрово, но като видяха, че има търсене, и спряха. Изчакват по-висока цена. Преди 2-3 г. се продадоха 2 къщи, цената беше към 20 000-25 000 лв. Много от старите къщи обаче вече паднаха, ето тая над нас е готова и тя, щом покривът не се поддържа, са обречени. Вярно, че нямат хората документи, но като има скица и трима души свидетели, лесно се вади нотариален акт“, обяснява тя.
– Бабо Зорке, каква е легендата за параклиса „Св. Харалампи“, който ти поддържаш?
– Ето го отсреща, над нашите къщи. Виждаш ли баира, на който е построен, че е като купол, казва се Градището. Огледай се, наоколо няма друг такъв баир, равен отвсякъде. Църквата „Св. Георги“ например 2 пъти е опожарявана. Има книга за с. Габрово, в която черквата, която била тук, е записана като Златната. Дали кубето е било позлатено, не знам. През турско време, когато съгледници минавали да набелязват черквите да ги горят, нашите габровци разбрали и започнали да се чудят как да я спасят. Отпред имало чешма с два чучура лековита вода. После тя е избила от северната страна и доскоро излизаше, казваха я светената вода. Боби (б.р. кметът) два пъти води хора с пръчки да я търсят, първия път много копаха, но не я намериха, а втория я откриха, където им показах, че навремето съм я виждала.
Та решили габровци да потрупат черквата и започнали с коне, магарета да докарват съчки, дърва, камъни… Покрили я. Отгоре затрупали със земя, но най-възрастният се сетил: „Деца, вижте каква тумба е, личи, че е градено от човешка ръка, един дъжд да завали, ще отнесе земята и отдолу ще лъсне всичко. Дайте да сложим чимове“. И го налепили целия баир. Като дошли турците, храм не намерили и така спасили Златната черква.
След дълги години изселник в Америка от махала Въчковци разказал легендата на децата и внуците си и те решили да изпратят пари, да наемат хора и да откопаят черквата. Виждаш ли там едно стръчнало сухо дърво, зад него точно почват да копаят. И досега личи къде е траншеята. На копача обаче му става лошо и припада, с една черга го свалили надолу и оттогава никой не се е върнал да копае. Светиите ли са попречили, не знам, но някаква сила ги е спряла. Параклисът „Св. Харалампи“, построен върху Градището, засега аз го поддържам, но ключът си стои там, да може всеки да влезе и да се помоли. Преди години отиват цигани, отключват и събират парички, каквото е имало, и една икона. Тръгват си, но тоя, дето носил плячката, пада няколко метра по-надолу и си чупи гръбнака. Разпищял се, другите го вдигнали и го свалили, а откраднатото оставили между дъбиците. Хората от махалата ги намерили и ги върнали обратно в храма.
Леля ми, на свекъра сестра, умря към 85 г., тя ми е разказвала, че някога по другия склон на Градището жените садили тютюн. Една нощ преди Богородица майка й я подкарала да берат тютюн, да е готов, преди да идат на черква сутринта. Както си брали, майка й се изправила и се заслушала. Леля ми и тя чула камбанен звън като изпод земята, изпод краката, и викнала на майка си: „И ти ли, сине, ги чу?“, и я попитала: „Светиите бият камбаните за празника, а ние сме дошли тютюн да берем, сбирай бърже всичко и да се махаме оттук“. Като се прибрали, майка й замесила погача за празника и отишла да се черкува.
А ей тука живееха дедо Ристо и баба Кръстана, те са ми казвали също, че около празници много пъти нощно време чуват камбаните откъм иконостаса на параклиса. Аз не съм го чувала, прозорците на къщата ни гледат в друга посока, но не може всички да се наговорят еднакво да приказват, нали?! Преди мен една женичка, баба Гина Ковачка, поддържаше иконостаса на „Св. Харалампи“. Разказвала ми е, че като дете изгубила слуха си. Майка й я завела една вечер в храма да преспят. Напалили печката, постлала чердженце и през нощта от време на време слагала олио от кандилцето ту в едното, ту в другото й ухо. На сутринта, като си тръгнали, тя чула пиленцата да пеят и кукувицата да кука. Затова майка й я обрекла да поддържа параклиса, докато може. Предаде го на баба Кръстана, а тя после на мен“, разказа баба Зорка Сукалинска.
Маги и Чавдар Аладжови: Плениха ни гледката, спокойствието и свободата
Чавдар и Маги Аладжови са най-пресните габровци. Имат къща в селото от 3 г., която още реновират по свой вкус. Семейството им се прибра преди няколко години от Люксембург, където имат над 15-годишна история. Тя заминала като млад, прясно дипломиран преводач, а той – като юрист лингвист. Тя е от Плевен, а той от Благоевград, наследник е на преселници от Зарово, и нямат никаква кръвна връзка с Габрово.
– Прибрахте се с децата преди 3 г. от Люксембург, имате къща в Благоевград, но веднага започнахте да търсите дом на село, защо?
Маги: Имот на село търсим много по-отдавна, може би от 2018 г., и винаги, когато се прибирахме в България, обикаляхме да намерим нашето място. Заради природата, заради по-друг тип взаимоотношения – по-близки, по-топли, по-непринудени, заради по-чистата храна.
– Как разбрахте, че в Габрово е вашето място?
– С вътрешния глас. Там всичко стана като с магическа пръчка. Отидохме на площада, където заради предстоящи избори беше събрано цялото село. Тогавашният кмет ни заведе на едно място и каза, че това е единствената къща с документ. Междувременно бяхме пуснали обява във вестник „Струма“ и ни се обадиха за същата къща. Харесаха ни земята, въздухът, имаше връзка и някакво моментално превключване.
– Не се ли притеснявате, че селото е безлюдно, тук няма дори магазин?
Чавдар: Как е безлюдно, ние сме тук! Никак не ни притеснява отдалечеността, ние и в чужбина така сме живели на 15-20 минути от града. Добре е, че и в Благоевград си имаме местенце и не се налага да бързаме с ремонта на село.
– Имате ли намерение един ден да се преместите да живеете в Габрово за постоянно?
– Такава е целта! Още като се прибрахме, започнахме да обикаляме околните села, в началото се насочихме към Лешко, но там не намерихме имот, който да ни устройва и финансово, и като гледка и спокойствие. Тук случайно открихме тази къща. За Габрово само бях чувал, моят учител от 1 до 3 клас е от тук, другарят Стопански, както тогава казвахме, в Седмо училище, той е от махала Стопанието. Това беше единствената къща, която се продава. Кметът ни я показа и веднага ни хареса – има въздух, гледка, слънце, всичко, което търсим.
– Имате две деца, които са ученици, как си представяте живота на село с ежедневното пътуване до града?
– Още не сме заживели тук, а междувременно децата растат и стават все по-независими и самостоятелни. В Люксембург карах всеки ден до училището по 40 минути. Оттук до града е 20 минути, на практика стигаме много по-бързо. Ако когато се нанесем в селото има повече деца, ще има и училищен автобус, какъвто има за децата от село Падеш, което е само на 4 км. Има варианти.
– Виждам, че сам работиш по къщата, въпреки, че не си строител…
– Не съм, но станах по принуда. Трудно се намират майстори, а на мен ми е интересно. Старите техники могат да се научат сравнително бързо, стига да имаш желание. Каменната зидария я правиха майсторите от Долно Дряново, които са правили зидарията и на възстановената стара черква „Св. Георги“, но двамата с Маги сме си направили много неща сами.
– Има ли и други млади семейства, които проявяват интерес да дойдат да живеят на село?
– Има, но няма имоти, които да се продават. Проблемът не само тук, в Лешко също много хора нямат нотариални актове. Има много изоставени махали в Габрово, доколкото знам, някога те са били 32, а в повечето от тях сега няма хора. Между другото, голяма част от благоевградчани са с корени от Габрово, Лешко, Падеш… Дадох си сметка колко много са те, когато вестник „Струма“ даде сигнала, че частна фирма има намерение да отвори рудник, и немалко хора се активираха. Всъщност това бе конкретната причина ние да се регистрираме официално като жители на Габрово и вече дори гласуваме тук. А откакто Боби (б.р. кметът) възстанови черквата, селото започна да се пълни, особено в почивните дни. В най-високата габровска махала Станинска сега едно момче възстановява стара къща.
– А защо се върнахте в България?
– Никога не сме били в Люксембург с намерението да сме гастарбайтери, просто там намерихме най-добрата за момента възможност да работим като българи. И след толкова години работа на компютър сега се наслаждаваме на възможността да правим нещо с ръцете си, учим се на занаяти и всички умения прилагаме на къщата си.
Подготви ДИМИТРИНА АСЕНОВА
