Април тази година в община Благоевград постъпва предложение на инициативен комитет, оглавен от, както пишат медии, „националиста Николай Йовев“, за издигане на „паметник на последния легендарен водач на ВМРО Иван Михайлов“. Да бъде монтиран в градската градина, редом до паметниците на Тодор Александров и Мара Бунева. На свое заседание (31 май 2024 г.) Общинският съвет (ОбС) – Благоевград почти единодушно прие решение въз основа предложение на кмета Методи Байкушев (с 36 гласа „за“, 0 „против“ и 2 „въздържал се“).
Предложението на кмета изтъква основен довод в подкрепа на инициативата: „Иван Михайлов свързва името си с Пиринска Македония след Шестия конгрес на ВМРО в с. Сърбиново (дн. Брежани), когато е избран за член на Централния комитет. Под негово ръководство организацията превръща Пиринска Македония в област, управлявана от ВМРО“.
Кметското предложение финишира сълзливо: „Поставянето на бюст-паметник на Иван Михайлов в Благоевград ще поддържа националното самочувствие и ще напомня на нас и на бъдещите поколения, че свободата не ни е дадена даром, а е извоювана с борба и кървави жертви. И ще ни напомня ИСТИНАТА за тази борба, която трябва да се брани с перо и с оръжие в ръка“.
Да, но има истина и истина: удобна и неудобна, преиначена или премълчана.
На съда на читателя предлагаме премълчани факти, доказващи: предложението за бюст-паметник на Ив. Михайлов СПЕЦИАЛНО за Пиринска Македония е не просто скандално. Чертае разделителна линия между, от една страна, наследниците на стотици семейства, жертви на десетгодишния (1924-1934) кървав терор на Ив. Михайлов, и тези на палачите – вносни и местни деребеи и слуги, от друга. Фолклорът е ярко доказателство за приноса на историческите личности. За Гоце, Яне, Даме и Тодор има десетки народни песни. За Ив. Михайлов – само една! Записва я в с. Парил, Пиринско, изтъкнатият културолог проф. д-р Илия Манолов. Показателна как Ванчо е останал в народната памет:
„ОТ НЕБЕТО ЯСНО ПАДНА КУЧЕ БЯСНО,
не ми било куче бясно, най ми бил Ванчо Михайлов“.
Пълната история на кървавото царуване на Ив. Михайлов още не е написана. Непростим грях на нашенската историография. „Царуване“, натрапено с мълчаливото съдействие на Деветоюнската власт, укрепено с узурпирането на ЦК на ВМРО на VІ конгрес (февр. 1924 г.). Там, в нарушение на устава, Ив. Михайлов е избран за член на ЦК. Имплицитното следствие на мътното убийство на ПРЕДПОСЛЕДНИЯ исторически вожд на ВМРО Тодор Александров. Злодеянието йезуитски приписват на завеждащия Серски революционен окръг Алеко Василев и сие, обвинени за връзки с Москва. Май 1928 г. в кървавия списък на избитите е добавен ПОСЛЕДНИЯТ исторически вожд на ВМРО ген. Александър Протогеров. Фактите, непознати не само на широката публика, пунктуално проследяват заговора срещу легендарния вожд на ВМРО, предаден от свои. Както става с Васил Левски и Гоце Делчев.
Политическите убийства са безчовечни, антикултурни. Носят в „тъмната утроба“ въпроси и загадки относно скрити мотиви и причини. Сред тях това на Т. Александров е най-мистериозно, покрито с пелена от смътни догадки и шантави спекулации…
В историографията до ден-днешен властва фалшивата версия на Ванчо Михайлов в брошурата „Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ“, набързо стъкмена през есента на 1924 г. В синтез звучи: „Двама-трима търгаши „революционери“ около Алеко, двама-трима партизанствуващи около Г. Занков и неколцина продадени македонствуващи комунисти и комуниствуващи македонци около Чаулев, Влахов и Димо х. Хаджидимов, ето тайфата, която по хитрото и златно внушение на Москва устрои и изпълни на 31.VІІІ. т.г. пъкления заговор против Т. Александров“.
Проблемът на Ванчовата версия! Базира се не на юридически законно следствие, а е КЪРВАВ ПЛОД на гилотината на терористичен съд. Стотици дейци на ВМРО и инакомислещи (есен 1924 – есен 1925) са незаконно отвлечени по нощите, физически измъчвани, психически смазвани, заставяни под заплаха гибел на семействата им, собственоръчно да пишат „признания“, диктувани от техните палачи, от извънредна комисия, оглавена от Ив. Михайлов. След документиране на „вината“ нощем жертвите ги „лапва месечината“.
Благой Видов (1913-1980), виден деятел на ВМРО, разследващ журналист, пише за споменатата брошура, диктувана от Ив. Михайлов (Ванчо) на литературния роб Йордан Бадев: „Почти от всички македонски деятели се знаеше навремето, и се знае и сега от останалите живи участници и свидетели на тези злодейски събития, че тя цялата е изтъкана от най-долнопробни фалшификации“.
Най-странно или пък не: въпреки разсекретените след 1989-а документи, тезата за причастност към заговора на ръководството на Серския революционен окръг и на ген. Протогеров е ОФИЦИАЛНА версия на лъжевойводите от т.нар. „ВМРО-БНД“. Чрез юридически хватки през 90-те години присвоило Македонския културен дом на ул. „Пиротска“ 5, десетки имоти на македонските братства.
Днес, точно преди 100 години, на 31 август 1924 г. в дебрите на Пирин планина коварно е убит Т. Александров. Две седмици по-късно, в нощта на 12 срещу 13 септември 1924 г., в Горна Джумая (днес Благоевград) последва съдбата му Алеко Василев. Мотивът за убийство: овладяване на Пиринската база на ВМРО съгласно таен сговор на Ив. Михайлов и Задграничното представителство (ЗП) на ВМРО с властта. Ликвидираните са обвинени в „заговор против“ Т. Александров. Заговор има, но не в Петричко, а в София…
Детективът Ричард Канън определя пет взаимосвързани фактора на едно убийство: 1) мотив; 2) цел; 3) средства; 4) обстоятелства, 5) възможност. При политическите убийства се добавят още три фактора: поръчител, къртица и медиатор на акцията.
Класическата схема включва осем фактора (по степен на важност и по време):
1. МОТИВ: ситуиран на две разнокалибрени нива:
1а. Политически: „предателство“ на Т. Александров заради контакти с БКП (т.с.) и с болшевишка Москва.
1б. Личен мотив: конфликт между Александров и горноджумайски войвода.
2. ЦЕЛ: Физическо отстраняване на „обекта“ (Т. Александров).
3. ПОРЪЧИТЕЛИ: „Силовият център“ в кабинета на проф. Ал. Цанков.
4. КЪРТИЦА: приближен на члена на ЦК на ВМРО Т. Александров.
5. МЕДИАТОР: министър в кабинета на проф. Ал. Цанов, член на Силовия център. Отговаря за наказателната операция.
6. СРЕДСТВА: физически изпълнители, инструменти.
7. ОБСТОЯТЕЛСТВА: предвидени-непредвидени: място и конфигурация.
8. ВЪЗМОЖНОСТ: избран ad hoc удобен момент за покушение.
По класическата схема мотивът е ЗАВРЪЗКА на казуса „Александров“, казус нравствено-психологически.
По логика и време на действие
ПЪРВИ Е АКТИВИРАН ФАКТОРЪТ „ЛИЧЕН МОТИВ“.
Пръкнат в село Покровник, Горноджумайско (дн. Благоевградска община). Там пролет 1924 г. „се случва“ събитие. То „ражда“ мотива за убийство на вожда на ВМРО.
Това събитие не е известно на историка Кр. Каракачанов. Личи по лаическите му внушения: „Марксистката историография не може да обясни още един въпрос. Какви са мотивите на физическите убийци на Александров, каква е тяхната връзка с представителите на българската власт или с Иван Михайлов? Точно обратното. Убийците са хора полуграмотни, вероятно и двамата не са напускали пределите на Пиринска Македония, а техните убеждения… са по-скоро леви и насочени срещу официалната власт. И двамата извършители може би са чували за Иван Михайлов, но едва ли го познават лично. И Динчо, и Щерю са лично предани на Алеко Василев и няма да се доверят на Иван Михайлов, който е лявата ръка (в света на символите „лявата ръка“ е престъпна) на Александров, когото те мразят по лични убеждения“. (Кр. Каракачанов. Тодор Александров – София, 2019, с. 261-262).
„Историк в повече“, Каракачанов сляпо следва манипулативната линия на Ванчо, начертана в том ІІІ на „Спомени“ (1967 г.), убеден, че Алеко Василев-Пашата в комбина с ген. Протогеров са главни заговорници: „Един от най-злостните пропагандатори срещу Т. Александров е неговият по-сетнешен убиец Щерю Влахов, който е изключително приближен човек на Алеко. Постепенно Алеко Василев започва да търси съюзници извън областта… След като ген. Протогеров, воден от своите емоции, също се сближава с ръководителите на спомагателната организация в Пиринска Македония, за тях се откриват нови възможности да влияят върху някои вътрешни процеси в Организацията“ (с. 279-280).
Според автора Алеко научил, че Тодор знае за неговите корупционни сделки. Затова предприел радикални контрамерки. Следва недоказано твърдение досежно post factum измислената от Ванчо конспирация срещу Т. Александров. Кр. Каракачанов: „Най-вероятно Алеко Василев е научил нещо за тези намерения на Александров и решава да действа бързо. Изпълнението на убийството Алеко възлага на своя приближен Щерю Влахов, който отдавна има лична неприязън към Тодор Александров“. Авторът не споменава каква е „личната неприязън“. Цитира (с. 282) Ат. Джолев (секретар на Щерю Влахов): Той [Щерю] пред мен го псуваше, наричаше го туберкулозен и ред други нападки, и не мислеше да му изпълнява никакви разпореждания“.
Общи, обвиненията не сочат мотива. Той винаги е конкретен. Станало е нещо друго!. „Кучето е заровено“ в инцидент, непознат на автора. Незнанието не е порок, а „черна дупка“ в мозъка.
Истината! Възелът на злокобните събития е грозен акт на Т. Александров. Без да проучи основателно случая,
ЗАПОВЯДВА ЕКЗЕКУЦИЯ НА НЕВИНЕН ЧОВЕК.
А Щерю Влахов е пунктов войвода в Горна Джумая (дн. Благоевград). Лично отговаря за секретната база на ВМРО в Покровник, дето Александров провежда тайните си срещи: с журналисти, дипломати, агенти…
Отговор на загадката дължим на разследващия журналист Благой Видов. Проучва детайлно случая на място: „Тодор извърши нетактична постъпка, която го провали извънредно много. В село Покровник, в Пържовата махала, е резиденцията на Т. Александров. Той се охранява не само от неговата лична охрана, но и от местната милиция. В Горноджумайската околия околийски войвода е Щерю Влахов, който е отговорен за тъй наречената селска охрана, и за целта поставя всяка вечер по 12-16 човека часови в махалата. Тези хора обаче през деня са на работа и постъпват за охрана съвършено изморени. В къщата, където пребивава Т. Александров, войводата Щерю Влахов е поставил за часови двама души – дядо и внук. Изморени от дневната работа, младият часовой заспива на поста си, което установил отговорният ръководител. Младежът бил още същия момент наказан. Наказанието било за назидание. Убийство… От таз постъпка на Т. Александров Щерю Влахов останал крайно оскърбен, тъй като смятал, че за такива случаи в околията има само той право да наказва. Оскърблението силно засяда в душата на Влахов и той се опълчва открито срещу всесилния вожд. Щерю Влахов започнал открито да изразява своето недоволство от Тодора. Това му държание силно дразнело Тодор Александров и той бил с намерение да си разчисти сметките с него, но поради слабото си влияние в окръга не посмял да извърши това“.
Следващият, по-висш вид фактор мотив е ПОЛИТИЧЕСКИЯТ. Базиран на секретни донесения и компромати, активира
ВТОРИЯ ПОРЕД И ВРЕМЕ ФАКТОР – „ЦЕЛ“.
Изразен в решение, взето от Силовия център в кабинета „Цанков“, за физическо отстраняване вожда на ВМРО заради контакти с болшевишка Москва и с ръководни дейци на БКП (т.с.) – Васил Коларов и Коста Янков. Особено дразнят властта два факта:
1) Т. Александров нарежда на ренегата Д. Влахов и бездарния му зет М. Монев юли 1923 да заминат за Москва. Пътуването се държи в тайна дори от членовете на ЦК на ВМРО Ал. Протогеров и П. Чаулев. Делегацията се среща с шефа на ГПУ-НКВД Дзержински, К. Радек, наркома на външните работи Чичерин и Трилисер (ГПУ-ИНО).
2) Провалът на БКП (т.с.), потушаването на Септемврийското въстание, подтиква Москва на преки преговори с ВМРО, реализирани декември 1923 г. от болшевишкия агент „Андреев-Базаров“ (Борис Шпак). К. Пърличев, член на ЗП на ВМРО: „В края на есента на 1923 г. от Виена пристигна в София с препоръка до мене един чужденец, който ми се представи под името Андреев. Той бе от болшевишката пропаганда и идеше с намерение да се види с Т. Александров. Аз веднага съобщих на последния за това и скоро пътуването бе уредено за срещата, която стана в Петричко… Андреев се придружаваше от София от Д. Влахов [вербован от Москва, но Тодор не знае], който е присъствал и на срещата с Александров. Когато Андреев се върна от Петричко, ми предаде своите впечатления в смисъл, че имало много невинни жертви, пострадали от строгите мерки на ВМРО в окръга по време на комунистическото движение през преврата и септемврийските събития, но че… той, Андреев, мисли, че споразумението, за което са говорили с Александров, ще може да се постигне“.
В заговора се активира
ТРЕТИЯТ ПОРЕД ФАКТОР – „ПОРЪЧИТЕЛИ“
на убийството на Т. Александров. „Обитават“ Силовия център в кабинета на проф. Ал. Цанков, одобрен от Двореца.
Обсъждат как, по какъв начин да бъде отстранен „обектът“. Целта, т.е. крайното решение за елиминиране, е взето непосредствено след 18.07.1924 г. Дечо Добринов: „С публикуването на [Майския] манифест кръгът на враждебност около него се затваря напълно. За правителството на Ал. Цанков той е „предател и болшевик“, за БКП и Коминтерна – „непоправим националист“. Заобиколен от недоверие и враждебност, Т. Александров е оставен сам“.
Когато световните агенции гръмват с новината: във Виена е публикуван документ, парафиращ съюз между ВМРО и Москва, правителството на Цанков веднага иска среща с Т. Александров, за да изяснят отношенията. Присъстват вътрешният министър ген. Русев и министърът на външните работи Хр. Калфов. Срещата е бурна, изостря отношенията Александров-кабинет.
След срещата Силовият център взема „крайното решение“: вождът на ВМРО да бъде физически отстранен. „Окончателно решение“ най-вероятно е взето след 2 август (в. „Илинден“ публикува Майския манифест). Пак тогава конфиденциална информация от вътрешен източник в ЦК на ВМРО донася: „обектът“, въпреки поето пред властта обещание да скъса с БКП и болшевиките, възобновил контактите. „Чашата на търпение“ преляла. Вождът на ВМРО бил „поръчан“ (характерен за онези времена термин).
Отлична възможност за реализация на заговора се открива с предстоящия тогава конгрес на Серския революционен окръг, планиран за края на август в Пирин планина. Няма по-удобен момент и място. Бил: 1) далеч от София, в Македония. 2) в територия, база на ВМРО, дето държавната власт е символична; 3) в Петричко имало „гноясали рани“ от септември 1923 г. Налице бил „горивен материал“ за отмъщение.
Безценно сведение как е взето решението за отстраняване на Тодор дава Стоян Бояджиев (1915-2003), вторият лидер [първият е Димитър Гоцев] а възстановената след 10 ноември 1989 г. ВМРО-СМД. Неговият спомен става достояние през 2011 г. Базиран на първоизточник: министъра на войната ген. Иван Вълков. Съпоставен с други данни, разкрива главните поръчители (задкулисни играчи) на заговора.
След преврата на 9 септември 1944 година ген. Вълков се укрива известно време. На 17 юни 1946 г. е арестуван в Пловдив и прекарва няколко месеца в килиите на Държавна сигурност. Със заповед от 4.02.1947, считано от 28.11.1946, е въдворен за 6 месеца в ТВО „Поручик Геново“ (концлагер „Заград“). На 2 декември пристига в лагера, дето е изолиран за 3 месеца. Живее в една стая с младежкия деец на ВМРО бай Стоян Бояджиев. „Бай“, защото лично се познавахме.
Една вечер генералът получил сърдечен пристъп. Благодарение на медицинските умения на Ст. Бояджиев животът му е спасен. Вече му доверява. „Говорехме на различни теми – си спомня Ст. Бояджиев. – Позволявах си да му задавам въпроси от нашето минало. Попитах го кой и защо уби Т. Александров. Той отговори: „Военните бяха силно разтревожени от политическите ходове на Тодор Александров и контактите му с дейци на Коминтерна и с Москва, с цел получаване на дипломатическа и материална помощ в борбата за Македония. Това беше първопричината. Освен това много от офицерите не одобряваха лозунга за независима и автономна Македония и го считаха за проява на сепаратизъм“.
Контекстуалният анализ на изворите идентифицира поръчителите на убийството: 1) ген. Ив. Вълков, 2) ген. Ив. Русев, 3) Хр. Калфов, 4) Янко Стоенчев, 5) ген. Велизар Лазаров, 6) полк. Дамян Велчев, 7) полк. Кимон Георгиев, 8) майор Никола Рачев. Все масони и ключови играчи на друг, по-мащабен заговор, реализирал Деветоюнския преврат 1923-а срещу правителството на националния предател Ал. Стамболийски.
Разкритието на Ст. Бояджиев „не оставя камък върху камък“ от фалшивата теза на Ив. Михайлов, че заговорниците са от Пиринска Македония.
„Черният паяк“ на заговора обаче, от който излизат слузно-оплитащите нишки, е военният министър Вълков. Нему лично е подчинена Трета секция (военно контраразузнаване). Именно там трябва да търсим името на къртицата в ЦК на ВМРО, донасяла за ходовете на Т. Александров.
В заговора срещу Тодор ключова роля играе
ЧЕТВЪРТИЯТ ПОРЕД ФАКТОР – „КЪРТИЦАТА“.
Месеци наред предава на Трета секция компрометиращи документи от централата на ВМРО. Явно човек от вътрешния ръководен кръг на организацията.
Визуален откъс от спомените на Г. Баждаров (член на ЗП на ВМРО): „Превратът стана на 9 юни [1923] в три часа заранта. Чуха се пушки, събудих се. След известно време в зори дойде Иван Михайлов, облечен като подпоручик, и ми съобщи, че министърът на вътрешните работи и военният министър са арестувани… На 6 [юни] Михайлов и Г. Атанасов знаеха, че [превратът] пак се отлага за неопределено време… Г. Атанасов и Ив. Михайлов са узнали, когато вече се е пристъпило към акция. Т. Александров после се сърдеше, че не е бил предупреден за датата на преврата и не му е било съобщено“.
Доказателно: 1) Ванчо, облечен като подпоручик, в нощта на преврата de facto действа като член на Трета секция. 2) Главният войвода Т. Александров не знае датата на преврата, а личният му секретар – да! И не му съобщава! Нещо не е наред! Бъдещият министър Янко Стоенчев на спецсреща с Тодор изрично го предупреждава: ВМРО да стои настрана. Защото Белград може да се намеси с военна сила в защита на Стамболийски. Но един от ВМРО (Ванчо от Ново село, Щипско) действа нощем рамо до рамо с „колегите“ от Трета секция! Без разрешението на Тодор! Лично участва в преврата с хората на майор Порков, шеф на Трета секция.
Споменът на Баждаров е ценен с това, че ОСВЕТЛЯВА КЪРТИЦАТА на Трета секция във ЦК на ВМРО.
Следва резонен въпрос: Какви поражения нанася Ванчо, предавайки своя шеф, вожд, съселянин? Документ, публикуван 1999 г. от едноименния внук на члена на ЗП на ВМРО Кирил Пърличев, сочи: Секретарят има неограничен достъп до документите и кореспонденцията на Вожда. Най-важните са доставяни на майор Порков в Трета секция и фотографирани. Властта има достъп до тайните на ВМРО, знае ходовете на Александров. Кореспонденцията от Москва и Виена за преговорите с болшевиките също минава през Ванчо. И най-важно: информация доказва – дори след публичния си отказ от Майския манифест Александров провежда срещи с врага.
Да сме наясно. Тодор няма избор. София „кляка“ на Белград, който пролет 1924 г. арестува десетки функционери на ВМРО, гони Александров и Протогеров в чужбина. Унизителните Нишки договорености (март 1923 г.), приети от Стамболийски: София „да запечата границата с Югославия”, остават в сила.
Къртицата Ванчо донася за контакти на Т. Александров с Коста Янков, шеф на Военната комисия към ЦК на БКП. Иронията! По нареждане на шефа си къртицата лично установява контактите. Хронология: 1) Тайна среща на 30 юли 1924 г., за която знае само Ванчо: той е „каналът“ за връзка. 2) Писмо от 2 август на Тодор до К. Янков. Занася го Брезов (Ванчо). Псевдонимът се споменава в писмо от 3 август на Тодор до Пърличев и Баждаров. Към него е приложено писмото до К. Янков. Съответно Ванчо го преилюстрира и отнася за фотографиране в Трета секция. 3) Писмо от 7 август на К. Янков до Александров, връчено на къртицата. 4) 26 август, втора среща Александров-Янков в Кюстендил. Там се уточняват: Вождът да даде конкретно предложение за дата на нова среща. Не персонална, а между делегации на ВМРО и БКП. 5) На 29 август Тодор праща Ванчо да занесе бележка на К. Янков с предложение да отложат срещата от 30 август на 5 септември. Отлагането е заради заминаване на 30 август на Т. Александров и Ал. Протогеров за Петричко на конгреса на Серския революционен окръг.
Именно в „прозореца“ между 30 август – 1 септември Силовият център дава парола за екзекуция.
Загадка остава: Кога точно Ванчо е вербуван от Трета секция? Архивата на военното контраразузнаване е изчезнала. Нищо чудно да е в Москва или Белград! Данните сочат: Ванчо обслужва властта отпреди 9 юни 1923 г. Неслучайно многократно се споменава името му на съдебния процес 1954 г. срещу ген. Ив. Вълков и 12 офицери на Трета секция.
Но има и „македонска следа“: една
СНИМКА ХВЪРЛЯ СВЕТЛИНА ВЪРХУ ВАНЧО.
На нея виждаме вдясно седнал мъж. Руският емигрант д-р Борис Майлер. Живее в Банско, в къщата на Йонко Вапцаров, деец на ВМРО. От 1912 г. е в България. Болшевик отпреди Октомврийската революция. Докторът има кабинет в околийския център Мехомия (дн. Разлог). Никой не подозира, че е агент на Москва. Лекар с богата клиентела, но лекува бедните безплатно! Всичко излиза наяве, когато вечерта на 23.09.1923 г., когато е планирано нападение на Разложката казарма, д-р Майлер кани да хапнат и пийнат офицерите. Така улеснява превземането й, на която издигат червено знаме.
Ванчо се интересувал от доктора. По линия на Трета секция, зер уставът на ВМРО не позволява да се меси в Петричко. На фотоса виждаме рано олисяващ младеж в бяла риза. Ванчо. Пред него седи „докторът под прикритие“. Ванчо, притежаващ поразителна интуиция, се съмнява в него. Доказателствата „дошли“ септември 1923 г. Арестуват Майлер и жена му. Но Йонко успял тайно да ги освободи и изведе в Турция. За прикритие взел сина си Никола Вапцаров, бъдещия поет. Макар уличен, Йонко обаче не бил арестуван. Спасява го близостта с Двореца.
Още една „следа“, че Ванчо работи за Трета секция. След VІ конгрес на ВМРО (февр. 1925 г.) Перо Шанданов (резервен член) и Ив. Михайлов (новоизбран член) на ЦК се връщат с автомобил в София. „На гара Перник – пише Шанданов – ни спря военен патрул и ни поиска да се легитимираме. Аз нямах лична карта у себе си. Войниците искаха да ни откарат в комендантството. Тогава Иван Михайлов изкара от джоба си една карта, под която личеше подпис на българския военен министър ген. Вълков, която карта беше валидна из цяла България и с която се заповядваше на всички военни и административни власти да оказват на притежателя й пълно съдействие“.
Александър Петрович, шурей на премиера Андрей Ляпчев (1926-1933), шофьор на Трета секция, сочи близки отношения между шефа на Трета секция майор Порков и Ванчо. На разпита (10.06.1954 г.) казва: „На няколко пъти съм виждал Иван Михайлов да говори с Порков на отделна маса в бирарията „Алказар“ и е идвал да търси Порков в секция ІІІ. Иван Михайлов е човекът, който беше в постоянна връзка с генерал Вълков и със секция ІІІ и майор Порков“.
Но Ванчо прави гаф. В отсъствие на Александров недодялано отваря пощата. Т. Александров го разкрил. В писмо (26.11.1923 г.) го кори: „Никой друг не е отварял и предавал или препращал отворени писма за мене или мои писма за други, а ти вършеше това много често и по 2-3 пъти бях принуден да ти правя забележка“.
К. Пърличев-внук публикува спомени на Стоян Неговански, внук на Христо Македонеца от четата на Стефан Караджа. Четем: „Иван Михайлов като секретар фотографирвал цялата кореспонденция на Т. Александров и я носил на военните“.
Доверието на Александров към Ванчо катастрофално спада от пролет 1924 г. Научаваме в писмо ((26.11.1923) на Тодор до Ванчо, намерено в архива на К. Пърличев. Четем: „До 9 юни имаше за тебе оправдание: а) че си претрупан с работа и б) преследването на дружбашите. Но и след преврата на няколко пъти ти обръщах вниманието: 1. Да се турне ред в разходите и да се правят икономии на народната пара. 2. Да не се разхождаш често с автомобили и файтони и да не се мяркаш често в Алказар и др. подобни заведения… 3. Да не бавиш със седмици мои писма от вътре или от провинцията, изпратени в твой плик, както това се случва често…“.
За Ванчо е ясно: няма шанс да се издигне в йерархията. Манията за власт, подлютена с комплекси за малоценност, се оказват решаващи да предаде Тодор.
Така, логично, от фактор 4 (Къртицата) се стига до
ПЕТИЯ ФАКТОР В ЗАГОВОРА – „МЕДИАТОРЪТ“.
Той трябва да координира последната фаза на заговора – екзекутивната. Той е неслучаен: министър, масон и доверен човек на ВМРО.
От Баждаров научаваме кой е и в какво е специалната му роля. Това е министър Янко Стоенчев. Баждаров се разсърдил на Ванчо, че не му казал датата и часа на преврата. От кого Ванчо научил! Баждаров: „Писах на Ив. Михайлов да ни уреди среща – аз нямах човек на разположение и не знаех връзката със Стоенчев. Михайлов не направи това“.
„След Деветоюнския преврат 1923 г. Стоенчев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в първото и второ правителство на Ал. Цанков“. Янко Стоенчев има стаж във ВМРО още от върховисткия период.
Един факт ни доближава до тайната на мистериозното оцеляване на Протогеров на 31 август 1924 г., когато в Пирин планина убиват Тодор, а генералът – пощаден. Янко Стоенчев е член на масонска ложа, чийто шеф е Протогеров. В нея членува и премиерът Цанков. И тъй: не Алеко организира убийството на Александров, а Янко Стоенчев. За това не знае и Алеко паша.
Съвсем логично, през първата половина на август се търси изискуемият за атентат човек. Влиза в действие
ШЕСТИЯТ ПОРЕД ФАКТОР – „СРЕДСТВА“,
или „инструменти“: атентаторите, вербувани от Янко Стоенчев.
Благой Видов черпи сведения от Мамин Кольо (Никола Арнаудов) от Свети Врач (дн. Сандански). Същият има заведение на Острова (днес там е ресторант „Байкал“). Мамин Кольо разказва на Видов за посещение на Стоенчев в първата половина на август 1924 г. Описва среща на министъра с двамата бъдещи убийци на Тодор. Тази ПЪРВА СРЕЩА е след 3 август. Стоенчев заявил, че го пращат от Двореца и правителството, че Александров почнал пак да се договаря с болшевиките (по донесение на Ванчо от 1 август), и за това си действие трябва да понесе отговорност. Срещата на Стоенчев с Влахов и Вретенаров, по сведения на Мамин Кольо, е проведена непосредствено след като на 2 август в печата е публикуван (Окръжно № 774 на ЦК на ВМРО) отказът на Т. Александров и Протогеров от подписите им под Майския манифест.
Бл. Видов: „Но правителството не можеше да се задоволи с направеното опровержение. Трябваше да се действува и по-нататък. Стоенчев замина отново в Мелнишко, за да се срещне с Алеко паша. В Свети Врач той се е срещнал и с двамата физически убийци – Щерю Влахов и Динчо Вретенаров. На двамата той обещал големи награди“.
ВТОРАТА СРЕЩА на Стоенчев е втората половина на август. Най-вероятно непосредствено след 26 август, когато Ванчо донася за втора (първата е 7 август) среща на Тодор с военния лидер на БКП Коста Янков в Кюстендил. Христо Ампов, като очевидец, споменава посещение в Свети Врач (дн. Сандански) на министър Янко Стоенчев. Придружава се от директора на Пощите полк. Савов. И двамата масони. Тук, в Сандански, се среща със Щерю Влахов.
Самият Щерю загадъчно казва на Хр. Ампов: „Дошли са министър Стоенчев и полковник Савов; при тех бех на среща. Ке стават големи работи. Гледай ти да се измъкнеш оттука“.
На срещата министърът предлага сделка на Щерю, чиито отношения с Тодор са непоправимо накърнени от пролетта на 1924 г., когато последният го обвинил в тайни връзки с болшевишката агентура във Виена. Договорката била: ако Щерю и Динчо убият Тодор, в замяна властите осигуряват през Гърция коридор за безпрепятствено напускане и солидна материална обезпеченост в чужбина.
Убийците стриктно изпълняват инструкциите на смъртоносния режисьор Стоенчев. Една от тях: да не посягат на ген. Протогеров, пощаден от царя.
Финалът активира последните два фактора:
СЕДМИЯТ И ОСМИЯТ – ОБСТОЯТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТ,
т.е. избор на момент за приключване със „обекта“ на атентата.
Нека се позовем на Кр. Каракачанов: „На 30 август членовете на ЦК на ВМРО Тодор Александров и ген. Александър Протогеров тръгват от София и пристигат в Мелник. Оттам с коне продължават пътя си и вечерта пристигат в с. Сугарево. Протогеров е без охрана, а Т. Александров води със себе само Панзо Зафиров от Щипската чета… Сутринта на 31 август към тях се присъединяват двамата убийци Влахов и Вретенаров, както и двамата куриери Динчо Сунгарски и Динчо Балкански, които трябва да ги преведат през Пирин до с. Лопово – мястото на конгреса на Серския революционен окръг. В ранния следобед групата спира в местността Равна бука за обяд и почивка. След обяда Т. Александров и Ал. Протогеров лягат да си починат, докато през това време се напоят конете. В този момент Щерю Влахов стреля [в гръб] в нищо неподозиращата жертва. Т. Александров умира на място. Чул изстрелите, неговият телохранител, който е на 4-5 метра от него, скача и зарежда пушката, но е застрелян от един от куриерите – Динчо Сугарски, който също е посветен в заговора. Като разбира какво се е случило, Протогеров припада. Убийците набързо покриват трупа с шума и след като свестяват генерала, го отвеждат в с. Лопово, срещат се с ръководителя на спомагателната организация в Пиринска Македония Алеко Василев на четири очи и после се укриват“.
Две неточности в пасажа: 1) в Тодор стреля не само Щерю, но и Вретенаров. Затова двамата бягат. 2) Убийците не се срещат с Алеко. Това е измислица на Ванчо, за да „пришие“ към заговора Алеко Василев.
Загадката на 31 август отчасти се избистря след две седмици. В нощта на 12 срещу 13 септември 1924 г. в Горна Джумая просветват някои сенки на задкулисните кукловоди на заговора срещу Т. Александров. Темата си заслужава специално внимание…
НИКОЛА СТОЯНОВ
