Къща за гости с фантастична панорама към снежна Рила и цял Благоевград – новото предложение за туристите на ТА „Оазис-А”

Изминалата година бе трудна за туристическия бранш, сега надеждата ни е ваксините и разрешение за бързи тестове на границите да спасят бизнеса, казва собственикът с огромен опит и нюх към атрактивното Васил Ангелов

Къщите за гости са най-новата перла в огърлицата от инициативи в туристическата дейност на благоевградската агенция „Оазис-А“. Туроператорът, натрупал огромен опит в сферата още от първите години на прохождането на туристическия бизнес в България, в годините на соца, стартира идеята си с отдаването под наем на вила „Краси“, изградена във великолепен имот в землището на благоевградското село Зелен дол. Собственикът на ТА „Оазис-А“ Васил Ангелов разкрива, че отдавна имал намерение да развие предлагането и в този сектор, но идеята добила реални измерения с придобиването на подходящ терен.

„Купихме имота през 2008 г., след като бяхме разгледали много места около Благоевград, с идеята за развитие на селски туризъм (тогава още не се и говореше за къщите за гости)“, разказа пред „Струма” В. Ангелов и призна, че сякаш с божията помощ открили уникалното място в с. Зелен дол, само на 6 минути път от центъра на Благоевград и на 1300 метра от колелото на АМ „Струма“, място, до което се стига по асфалт и е с фантастична гледка към снежните върхове на Рила и Благоевград.

„Великолепнта понорама е първото, което впечатлява всички приятели и гости, които са били тук, а туризмът освен удобствата – чисти чаршафи, хигиена, уют и добра кухня, е и емоции. И няма нищо по-хубаво от удоволствието да се наслаждаваш на изгрева, на залеза и на простора пред очите ти”, въодушевено разказва туроператорът.

Другото предимство на мястото, което било важно за успешната сделка, било, че парцелът е около 5 дка и има достатъчно място да се разгърне вилно селище и пак да остане за овошки и зеленчукова градина. „Тук отглеждаме всичко – домати, краставици, тиквички, люти чушки, царевица, тикви и всичко изключително вкусно, защото се произвежда без изкуствени торове. Експериментирахме 2 г. поред да предлагаме тези зеленчуци на клиентите си в заведение, което държим в Гърция, и туристите са очаровани от високото качество на храната. И защото мястото позволява, сложихме началото и на малка фермичка, като започнахме с кокошки за пресни яйца за гостите си и с намерение да я разширим със зайчарник”, разказва Васил Ангелов.

Започнал градежа на вила „Краси“ с идеята да я ползва семейството му, а на следващ етап да изгради и вилно селище за гости. Но къщата станала толкова красива и уютна, че бизнес нюхът му подсказал, че би било голяма загуба, ако не я сподели с други хора, които да й се насладят.

Вилата разполага с 3 спални с по 2 легла и тераси с гледка към планината, сауна и малък басейн по модел, копиран от Австрийския хотел, с удобна светла дневна и кухненски модул, а игривите пламъци в камината топлят не само къщата, но и душата. Нищо не спира погледа към панорамната гледка, на която можеш да се наслаждаваш с часове. А през топлите вечери най-подходящото място е откритата тераса с масивна дървена маса, която може да събере доста голяма компания. Релаксът е пълен, защото тишината изпълва пространството и в същото време, особено вечер, светлините от пътните артерии напомнят безшумно за неспирното движение и динамиката на живота.

„Биографията ми е свързана изцяло с туризма още от първите му стъпки в Благоевградска област през далечните 70 години на миналия век”, връща се в началото на кариерата си един от доайените сред туроператорите в България и разказва: „Идеята за къщите за гости се загнезди в ума ми още по време на изграждането на Австрийския хотел в Сандански. Желанието ни още тогава бе да дадем възможност на туриста да опита домат от градината, който сам си е откъснал заедно с лютата чушка, и да изпече на жар картофи, току-що изкопани. Изпробвахме го преди няколко години на поляната край най-високата жп гара на Балканите – Аврамови колиби в Родопите. Това бе друга нестандартна инициатива на ТА „Оазис-А“, провокирана от намеренията през 2004 г. на ръководството на железниците да закрият теснолинейката, която стига дотам. Тя свързва населените места в района и е изключително важна за местното население, а трасето й „рисува” осморки през невероятно красиви места. Отидох на разговор с ръководството на БДЖ и ми предложиха да събера поне 400 души, а те ще ми дадат самостоятелно влакче. Направих го. Влакчето се изпълни с глъчката на деца от училища в София, Благоевград, Сандански и Гоце Делчев, и стана едно невероятно пътуване, защото повечето от тях никога не бяха виждали влак на живо и емоцията им беше голяма. Имаше много балони и всички бяха с табелите на училището си. Бях поканил колеги от Сърбия, Гърция и Македония и те останаха наистина впечатлени от отличната организация, която бяхме успели да направим. А тя беше наистина сериозна, защото на поляната предварително трябваше да осигурим маси и достатъчно количество скара, така че никой да не остане гладен, а такова нещо не бе правено до този момент. Заради страха на населението от закриване на теснолинйката групата ни бе посрещната от кмета с пита и мед под звуците на родопска музика, а зад него се бе наредил шпалир от народ. Бяхме първите, които вложихме енергията си да се спаси тази жп линия. И защото много се хареса, същата есен организирахме подобно пътуване за 300 души. Последваха няколко години, в които всяка пролет и есен ние от ТА „Оазис-А“ организирахме пътувания с теснолинейката за по 100 до 150 деца. Разплаквал съм се, като гледам тези деца как развяват българското знаме, стоят притихнали, докато звучат химнът и „Хубава си, моя горо“, и след това щастливи играят и тичат на воля. Там, на Аврамови колиби, организирахме една година и празника за Деня на водата на ВиК с около 350 души. Посрещали сме англичани и руснаци на почивка в Банско. За да се насладят на местната кухня, включихме в менюто хайдушки шашлик, а тъй като наблизо имаше картофени ниви, се споразумяхме със стопаните да откупим от продукцията им и предложихме печени на жар картофи на туристите. По три пъти си поръчваха чужденците, а една от англичанките настоя сама да отиде и да си извади от нивата, за да види как става.

И защото съм се убедил колко добре се приема от клиентите ни всичко това, сега едва чакаме да се затопли, за да засадим градината, та всички, които дойдат да почиват във вила „Краси“, да могат да си направят салата с пресен зеленчук от нея, да си изпекат царевица, откъсната от тях самите. Убедени сме, че вилното селище, което сме замислили да изградим, има перспектива, затова плановете ни са до няколко години да изградим още няколко къщи за гости. И за да е пълен комфортът на гостите ни, изградихме страхотно барбекю с фурна, в която може да се изпече цяло прасенце или агънце. Нещо повече, ако клиентите ни не искат да се ангажират с приготвянето му, ще го направим ние, а те ще се наслаждават на ромона на водната каскада край барбекюто. Всъщност наслада от мястото и вкусна храна могат да изпитат всички, не само наемателите на къщата, но и компании или фамилии, решили да избягат през деня от обичайните си ежедневни ангажименти и да се съберат на крехко печено. И в тази връзка имаме готовност да предложим различни гастрономически удоволствия като задушен в гърне заек от ферма на съседи. Друг наш специалитет са свинските гърди, изпечени на бавен огън във фурната, разбира се, „подплатени” с домашна ракия, вино и салатки.

Агенцията ни още от създаването си е с афинитет към нестандартното и атрактивното, търсим го и го предлагаме на клиентите си и те го оценяват. Аз имах шанса и удоволствието да сложа началото на т.нар. стопански туризъм, когато в Благоевградски регион нямаше никакъв туризъм. Когато говорех за развитие на туризма в Банско и в Сандански покрай строителството на Австрийския хотел, ме смятаха за луд. И двата града са далече от летището, а в Банско имаше само 1 хотел и караха ски с електрическото въже. Но рекламата на района задвижи „колелото“ и едни от първите организирани чуждестранни туристи бяха от Западна Германия. Имаше много интересен тур „През клисурите на Балкана“, около 100 туристи кацаха на летище София и още там им окачаха на врата чаши, заради което някои го нарекоха пиянски тур, но беше много атрактивен. От самолета ги водеха в битово заведение в столицата и пристигаха в Сандански, и оттам ги водехме в Мелник, а приятели измислиха легенда, според която някога нашественици опитали да завладеят града, но водачът им, млад и красив, паднал ранен и го захвърлили в една от избите (в която бяхме наредили три големи бъчви с вино). Красивата дъщеря на местния владетел се влюбила в него от пръв поглед и на заранта отишла да го види, а той оздравял и й разказал как усетил присъствието на великани около себе си и се докоснал до диханието на първия. Усетил прилив на сили и се докоснал до втория, а когато и от третия поел сила, се изправил на краката си. Та и германките усетиха силата на мелнишкото вино. Можеха да пият колкото искат, а масата бе заредена с малки цариградски кюфтенца и сиренце.

Но голямата атракция бе на излизане от тази изба вече по тъмно. Раздавахме им факли да се придвижат до ресторанта за вечерята и огнените отблясъци осветяваха призрачно сипеите наоколо. Този изключително силен акцент използвах след години за посрещане на руски групи, дошли на ски в Банско, на Аврамови колиби и ефектът бе поразителен. След Мелник турът продължаваше с пикник край р. Глазне в Банско, там ги возехме с каруци и ги гощавахме с пържоли на камък, и завършваше в Пловдив. Доста групи посрещнахме. След това направихме ремонт на хотел „Спартак“ в Сандански, започнаха да идват туристи от ГДР и създадохме предпоставки да се планира проектирането и изграждането на Австрийския хотел.

Малко се знае, че първото частно заведение в България бе изградено от мен, като директор на „Балкантурист” – Сандански, още в годините на социализма през 1973-1974 г. Директивата бе изоставени търговски обекти в периферияата да се дадат на инициативни хора да ги разработят. И първото частно заведение бе една механа в страната в къща в село Рожен от хора, които аз изпратих там. А те засадиха градина в двора и предлагаха на клиентите собствена продукция. Печалбата на целия клон, включващ Сандански, Мелник до граничен пункт Кулата, беше 178 000 лв., а на механата – 40 000 лв. От цяла България се изредиха да идват да го гледат какво е това капиталистическо заведение.

Идвайки след това в Благоевград като директор на фирма „Рехома“, дадох всички обекти под аренда, а един зам. кмет ме обвини, че съм връщал капитализма. В този период от Градския комитет на партията поискаха да направя в Благоевград заведение, подобно на популярно тогава с родопска кухня заведение срещу НДК. Обещах им да направя по-хубаво, ако не ми се бъркат. И стана. Говоря за „Космос“ (сега „Ларж“). Арх. Каролина Саргалиева го бе проектирала с гранит, с пиано и модерно обзавеждане, и се стъписах, защото исках да предлагам регионална кухня. Потърсих съвет от легендата в туризма Петко Тодоров, а той ме успокои: „Хвърляш по една битова покривка на масите и си готов“. Пуснахме го, а в менюто включихме стари гозби от бабини тефтери, като кукуреч, и от министерството бяха много впечалени, като ни даваха категория. Болшинството от клиентите ни бяха от средите на интелигенцията, а една от атракциите ни беше готвачът да предлага кебап с тиква от количка между масите с клиенти. Това бе революция за онова време и помня ласкателното „Шапка ви свалям!“, изречено от грък, който се оказа собственик на ресторант във Вашингтон. А от екипа на Пловдивския театър бяха написали в книгата за жалби и похвали: „О, миг, поспри!“. Даваха ни за пример в цялята страна как се предлага регионална кухня.

Управата на Благоевград много дължи на туризма в последните 20 г. Още когато правехме първите стъпки за развитие на Банско като туристическа дестинация, градското ръководство на Благоевград далновидно възложи на няколко човека да предприемат стъпки и за местността Картала. Директорът на ВиК трябваше да осигури вода, аз като отговорен за инфраструктурата направих чайната и ски влекчето за деца, което още се ползва и работи. Идеята беше тук да направим алтернатива на Банско за развитие на ски туризма на по-ниски цени. И държавата има дълг в това отношение към региона, защото Банско остана само с една кабинкова линия, а представяте ли си, ако бе направена и втора от Разлог?! И други при Кресна, в Стара планина… Но набъркването на частни интереси пречи на развитието на туризма в страната. Вижте в Австрия какво правят! Хубаво е в Благоевград, както в Пловдив, да се развие индустриална зона, но ние имаме природна даденост, която само с малко усилия ще обърне поминъка на града. Общината може да се напъне и да помогне за развитие на зимния туризъм, а това ще напълни хотелите, заведенията, магазините…

Като човек, който цял живот се занимава с туризъм, апелирам за това към ръководството на града в лицето на кметове и общински съветници. Доказателство, че претенциите ми за отличен нюх в тази област не са голословни, е фактът, че ТА „Оазис-А“ е лидер в предлагането на Северното Беломорие – Ираклица, Неа Парамос, Аспровалта, Неа Врасна, Ставрос, Паралия Катерини, на нашия пазар. Като стъпихме там, нямаше жив турист до 15 юни и е наша заслугата сезонът по гръцките плажове да се разшири още от средата на април, та до късна есен. Шофьорите ми разказват как пенсионерките на Руски паметник в София ги прегръщат от щастие, защото не са и сънували да ги вземат и върнат у дома след 5 нощувки на Бяло море само за 90 лв.

За жалост миналата година пандемията попречи на много хора да се насладят на плануваните ваканции и това се отрази на целия сектор. Въпреки трудностите ние успяхме да осигурим през юни мечтаната почивка на наши клиенти от Гоце Делчев в Албания и е показателно, че отново имаме записвания за там, както впрочем и за Гърция. Заради редицата ограничения, свързани с преминаване през граница тази година, предлагаме като алтернатива на туристите ни ол инклузив почивка на Българското Черноморие в Китен в хубав хотел на брега, с басейни и отново с осигурен транспорт, за който в момента сме в преговори, защото опитът ни е показал, че доброто партньорство е изключително важно в нашия бизнес. Надеждите ни за спасяване на новия туристически сезон са във ваксините, но за жалост страната ни закъснява с доставките. Вече имаме опита от изминалата пандемична година, имаме разбиращ от работата си нов министър на туризма, който, надявам се, с министъра на здравеопазването да намерят оптимални условия да се освободи преминаването с бързи тестове на границата и с признаване на ваксините. Дори да не заработят чартърите, това ще спаси туризма. Просто е нужна малко далновидност и смелост, защото животът продължава!”, заключи собственикът на ТА „Оазис-А” Васил Ангелов.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА