Той е кюстендилец, който от 40 години живее в Австралия. Утвърден дизайнер, стилист, илюстратор и моден консултант. Участвал е в много модни бианалета. Творил е за принцеса Даяна и други известни личности. Негови модни илюстрации са били многократно помествани на страниците на известните списания Vogue и Elle.
Поводът на срещата в Кюстендил е благотворителната изложба с графики, посветени на спортистките от клуба по художествена гимнастика „Велбъжд”.
По този повод braillefm.com представя един разговор за изкуство, любов, сцена, общуване, дизайн и стил в живота с Ганчо Тасков – „кралят на цветовете”.
„Кюстендил е много древен град, известен със своите минерални извори и много богата история. Той е познат още от 1-ви век с името Колосия. Кюстендил е овощната градина на България, но също е и люлка на изкуството. Тук са родени много известни художници – Владимир Димитров-Майстора, Стоян Венев, плеяда от имена. От няколко десетилетия е известен и с художествената гимнастика, защото много момичета са в националния отбор, олимпийски и световни шампионки. В Кюстендил се създаде една специфична школа по художествена гимнастика със свой почерк и техника.
Тази изложба я представям за втори път на 3 март – националния празник на България. В една много престижна галерия имах изложба в Сидни, където министърът на културата на Австралия я откри и веднага закупи три първи графики. Присъстваха много представителни личности от културния живот на страната, много аташета от различни посолства, а също и българският посланик.
Трябва да споделя, че българската общност там е много активна. Имаме много фолклорни групи в различни градове на Австралия. На всеки 2 години организираме български събор, на който се представят различни групи с много пищни носии. Ръководител на събора е Соня Арабаджиева, която дълго време е участвала в различни ансамбли в България. Българите са много активни и над 10 000 от тях живеят в Мелбърн”, разказва Ганчо Тасков.
– Впечатлена съм, че имате такава организация и приемете нашите комплименти, че сте запазили чист българския език във Вашия изказ.
– Никога не говоря на английски на моите деца. Те са родени там, но са израснали с българския език и история, и с мен разговарят на български. Те говорят няколко езика, включително и аз.
– Имат ли интерес към рисуването?
– Поеха по друг път. Дъщеря ми към музиката – тя свири перфектно на пиано и саксофон. Синът ми също е много талантлив, специалист е по храненето – нутриционист.
– Защо в Австралия и защо моден стилист? Откъде се появиха тези страсти във времето на ограниченията на соца?
– Винаги съм мечтал да бъда дизайнер, защото Кюстендил е люлка и на модата. Тогава нямаше модни къщи и хората сами създаваха своя дизайн и ходеха при шивачки. Когато виждах познати, им препоръчвах цвят и модел, който рисувах. Моята манекенка беше по-малката ми сестра. По-голямата сестра беше също много сръчна художничка, умееше да плете и шие сама рокли, аз внасях свои идеи и съвети към моделите й.
– Значи генотипно Ви е заложена тази дарба?
– Заложена е в гените ми. Кандидатствах „Естетика и мода” в ГДР, но тогава бяха необходими силни връзки, за да успееш. Макар да взех успешно изпитите, бяха определени вече хората, които ще бъдат приети. Плаках като дете заради тази несправедливост. В Австралия завърших „Естетика и мода”, но от дълги години се занимавам с графика, със скулптура, с живопис и моите изложби са от различен характер. През следващата година искам да направя миниатюрни скулптури.
– От какъв материал ще ги излеете?
– От глина. За тази година бях приготвил за кюстендилската публика и за София една изложба с фрески от дърво на 13 славянски езика и с истински пергамент, който внесох от Египет.
– Вие сте човек, който издълбоко обследва своите материали. А така ли е с хората? Знам, че сте работили със знаменити личности. Какво отношение имаха те към Вашето изкуство и как пробихте на този динамичен пазар на модата? Бил сте стилист дори на принцеса Даяна.
– Това беше преди 35 години. Спонтанно се запознахме. Бях направил един много хубав аранжимент от цветя, който моят 3-годишен син поднесе. Това се случи в Мелбърн. Бях направил три модни ескиза специално за лейди Даяна. Цялата публика беше много въодушевена и тя също. По-късно се срещнахме с нея, беше спортно облечена и с шапка, за да не бъде забелязана. Имахме много разговори. Тя бе много естествена личност, с дискретен грим. Избягвам да говоря за нашите разговори, за да не се случат спекулации. Нещата, които ми е доверила, остават между мен, Бога и нея.
– Как се работи с хора, които са във висшето общество и с такива, които нямат опит в стайлинга?
– Аз съм много деликатен. Случвало ми се е жени да казват, че искат да са като София Лорен и да направя съответната рокля. Деликатно препоръчвам друг дизайн, съответстващ на тяхното излъчване. Всяка жена има чар, аз не съм виждал грозни жени. На жени с по-едра фигура препоръчвам да положат усилия с промяна на храненето, тъй като имам и медицинско образование. Съветвам ги как и с какво да се хранят и да променят живота си. Тези, които са разумни и слушат, стават перфектни. Медицината и красотата вървят ръка за ръка. Превантивната медицина е много важна, защото съвременният човек е откъснат от природата, поема „бързи храни”, които не са здравословни.
Три неща са много важни в живота – човек да е близко до Бога, да е здрав и да има здраво семейство. Всичко останало е суета на суетите.
Здравословният начин на живот е много важен, защото той влияе на изкуството ми. Моето изкуство е чисто и непорочно. Аз не искам да се пълня с токсини и да ям изкуствени неща. Те влияят не само на здравето, но и на моето мислене. Започвам деня с билков чай и със спортни упражнения, ходя на фитнес. До 70 години бягах 10 км, сега по 3 до 5 км.
– Това Ви личи, имате много добра визия.
– Сърцето и душата нямат бръчки. Не го правя от суетност.
– Какво не успя да изплати Ганчо Тасков в живота си?
– След като станах известен, се притеснявам да говоря за себе си. Отраснал съм в много бедно семейство. Произлизам от род на дърворезбари. Това е ген. Моят прадядо е бил дърворезбар, правил е специални кутии с дърворезба за царското семейство. В Осоговските планини е иззидал чешма и царят лично е пил от нея. Моята майка е била овчарка, имала е 70 овце и лично се е срещала с царя. По бащина линия сме имали много голяма овощна градина със сливи и моят дядо Таско е произвеждал мармалад, който се изнасял за Германия. Когато идва комунизмът, конфискуват всичко и взимат 40 милиона лева, изработени по честен начин. Ние ставаме много бедни. Не сме имали собствено жилище, живеехме в една кирпичена къща.
– Защо Австралия и как попаднахте там?
– Аз оставам българин, обичам България и никога не съм мечтал да живея в чужбина, макар че комунизмът осакати нашето семейство. В моята младост, когато напуснах България, житейският вятър ме духна на петия континент. За любовта няма граници. Моята голяма любов – днес моя съпруга.
– Любов и изкуство в залата на Драматичния театър в Кюстендил, а Ганчо Тасков винаги ще бъде със сърдечното послание и кауза да има хора, които да бъдат здрави, щастливи и с поглед към изкуството.
– Обичам много да помагам на хората. Всяка моя изложба има някакво мото. Мотото на изложбата ми в София през 2019 година беше: „Каквото и да кажеш, кажи го нежно като цвете!“. Ние живеем в един свят, който е много груб, и да утешиш човек с добра дума, е много важно. Това е изкуство в общуването и всеки човек има някакъв талант – не е задължително да бъде визуален, а талантът да утешиш някого, да му помогнеш.
– Като харизма, привнесена от Бога.
– Пожелавам на Вашите слушатели да бъдат внимателни един към друг, да си помагат.
– Тази хуманна енергия нека прелива в отношенията на хората и в посланията на изкуството. Надявам се да дойдете следващата година и в студиото ни, за да ни разкажете повече за следващата изложба и за изкуството – скулптури с цветя. Как се запалихте по него? Учил ли Ви е някой на този вид изкуство?
– Имам в себе си трите визуални измерения. Скулптурната композиция изисква да имате усет за обемност. Записах се в университет да изучавам това изкуство, но в първия месец още преподавателката каза, че губя време там, защото го нося в себе си и знам всичко. Посъветва ме да продължа да се занимавам с моите благородни цели.
Вече 4 години участвам в International Flower Show. На това шоу не може да влезе всеки, защото трябва да нарисувате това, което ще представите, да напишете есе за вашата работа и комисията определя кой да участва. Винаги печеля и съм в първите десет най-добри дизайнери, които представляват Австралия. Извинявам се, че говоря нескромно за себе си, но има пасивна и активна скромност, привърженик съм на активната.
– Не трябва само талант, а трябва и характер – Вие го постигате. Щастлив ли сте?
– Много съм щастлив, защото винаги с Божията помощ съм успявал. Започвам деня си с молитва на благодарност, за благословение и за мъдрост как да общувам с хората. Соломон не е искал богатство, а мъдрост. Характерът се изтъкава, когато човек е близко до Бога, а без него нямаме напредък и нека бъдем искрени. Виждал съм много политици и известни личности да се кръстят демонстративно. Това е показно. Човек трябва да носи Бог в сърцето си.
