Кюстендилката К. Леоне дни след като погреба майка си в чувал: Ужасена съм от съгражданите си, половината са без маски по улиците, парцелът за Ковид болните в гробищата вече е на свършване, а мерките са само на хартия

Кюстендилската фотографка Кати Леоне, която от много години живее в Италия, миналия понеделник погреба майка си, която стана поредната жертва на коронавируса. В момента Кати още е в родния си град и към мъката й по загубения родител всеки ден се събира гняв към меките български мерки за ограничаване на заразата, отказа на съгражданите й да ги спазват и към реалната картина на здравеопазването, която е много далеч от описаната в заповедите на здравното министерство.

Кати, която в Италия наскоро бе номинирана от неправителствена организация за интернационален посланик на мира, се свърза с нас, за да направи сравнение на мерките срещу Ковид в България и Италия през призмата на личната й драма:

„Майка ми почина в понеделник на 15 февруари и от Италия помолих да запазят в болницата трупа, докато се прибера. Върнах се и ми я докараха в катафалка, в отворен ковчег, в който тялото й бе голо и пъхнато в обикновен черен чувал, като за смет. Милата, приживе винаги ми казваше, че иска да бъде погребана с елегантни дрехи и все гледаше да ми напомни къде си държи приготвения за погребението костюм, а аз все й се смеех, че има още време. Е, оказа се, че времето е свършило. И вместо с костюм, я изпратих в чувал за смет. Говорих с поп Тодор от църквата „Св. Мина“, който ми обясни, че сега телата на болните от коронавирус ги разкарват така, без всякакви предпазни мерки за близките. Обясни, че в началото на пандемията пристигали в запечатани ковчези и на погребението ходели само той и заместник-кметицата, но отдавна никой вече не спазвал тази процедура. Каза ми още, че откакто болестта плъзна, той не е излизал от гробището. Преболедувал коронавируса, изкарал някаква карантина и пак се върнал да погребва. За седмица до гроба на майка ми бяха отворени още 15 гробове.  Всички те са жертва на коронавируса.

Изобщо не се учудвам, че Кюстендил е на първо място в страната по заболеваемост и смъртност от този вирус. В болницата няма персонал, медиците в линейките ходят без екипи и вероятно разнасят зараза навсякъде, в града уж е задължително всички да са с маски на улицата, но половината ходят без, а като им направя забележка, ме гледат като извънземно. В Италия само ако вдигнеш температура и се обадиш по телефона, в дома ти пристига екип в защитни облекла, правят ти безплатен тест и в зависимост от състоянието ти или оставаш у дома под пълна карантина, или те карат в болницата. Ако те оставят у дома, звъниш на личния си лекар и след няколко минути в най-близката аптека вече ти е пристигнала електронната рецепта. Аптеката ти изпраща в дома и безплатна бутилка с кислород, ако си с леки симптоми на задух и имаш пулсов оксиметър за измерване на кислорода в кръвта. А в Кюстендил всички лекари при симптоматика те карат да ходиш в кабинетите им, да си правиш сам изследванията,  да си плащаш тестовете… В последните си дни майка ми от седмица била със симптоми, болногледачката, която й бях наела, вече била с положителен тест, а лекарката казала на майка, че трябва да отиде в кабинета й за изследване, въпреки че вече е била контактна и е 100% инвалид.  Същото е положението и със Социални грижи – опитайте се да намерите някой служител, който да отиде в дома на инвалид за едно елементарно социално обслужване… Аз опитах и не успях. Да не говорим, че в Италия дори памперсите и всичко друго, нужно на един инвалид, се дават безплатно от държавата. Аз докарах около 120 памперса и една количка за майка ми, защото мислех, че ще успея да я спася, и сега ще ги раздам на хора, които не могат да си ги позволят.

Сега, по време на тази пандемия, се убедих, че българите сме най-недисциплинираната нация. В Италия ходим с маски по улиците от 1 година и не съм чула някой да се оплаква. За липса на маска глобата варира от 400 до 1000 евро и пак никой не се оплаква. А тук само се пишат заповеди и закони на хартия и не само никой не ги спазва, но и няма кой да ги контролира. Италианските кметове на райони и населени места имат право сами да създават мерки за спазване при епидемия, а не да чакат някой от горе да им нареди. Кметът има право във всеки един момент да затвори училища, институции, заведения. Малко преди да тръгна за България, кметът на нашия район реши да отвори заведенията, но само тези, които могат да извадят маси отвън на тротоара, без да се налага да плащат т. нар. в България „тротоарно право“. Не чух някой от другите ресторантьори да роптае.

Ужасена съм от това, което виждам в Кюстендил – в понеделник имаше 480 заболели, всеки ден умират хора и много скоро секторът за погребение на заболелите от коронавирус в гробището ще свърши.  Болните лежат по домовете си и се самолекуват без лекарско наблюдение и само в краен случай стигат до болницата.  И лечението на заболелите е странно – от доста месеци в Италия лекуват с кръвна плазма и хората се изправят на крак за 24, максимум за 48 часа. В България сме силни на скъпите антибиотици.

След няколко дни ще си тръгна, защото организацията, в която членувам, е планирала да раздаде награди на лекарските екипи, които близо година се борят с болестта. Но ще отнеса болката от поведението на съгражданите ми, които неглежират ситуацията. Понеже в България много често ползвам такси, направи ми впечатление, че повечето от таксиметровите шофьори ходят без маски, а когато ги попитам защо, ми отговарят, че маските ги задушавали. Една жена, която също кара такси, ми каза, че неин колега е под карантина, но по цял ден се разхожда из града. Само на една таксиметрова кола попаднах, на която водачът – младо момче, бе сложило плексигласова преграда, за да пази и себе си, и клиентите. Е, само с един съзнателен човек няма как кюстендилци да слязат скоро от черната класация на най-засегнатия град от коронавируса“, завърши гневната си изповед Кати Леоне.

Записа: ВАНЯ СИМЕОНОВА