С пити, баници, обредни хлябове, колачета и зелници кюстендилки показаха своята почит към Божията майка. Изобилието от печива бе показано в центъра на града.
Традиционно в средата на август, когато църквата почита Успението на Богородица, Кюстендил отбелязва културния форум „Панагия – Въздигане на хляба”, и то за 15-и пореден път. По този повод общинският отдел „Култура и духовно развитие“ в Кюстендил организира ритуално замесване на богородичен хляб. Обредните пити бяха приготвени в църквата „Св. Иван Рилски“ в кюстендилското село Пиперков чифлик. Един ден преди Успение Богородично се представя традицията по замесването на богородичния хляб и изпичането му в подница. Самото действие около хляба наподобява черковното тайнство. Освещава се житото, предметите, свързани със замесването, са изпълнени със сакралност. „Жената-майка“ учи и предава тайнството на най-личните момичета, разказаха организаторите.
„Богородица е чисто женски празник и независимо от вероизповеданието, всички почитат Майката Божия. Всички се прекланят пред нейния образ, защото тя е символ на чистота, на непорочност и в същото време е закрила за всяка българска жена. За да може този богородичен хляб да има своето тайнство и да се предаде към образа на Богородица, той трябва да бъде замесен с мълчана вода. Донася се от кладенец, течаща вода трябва да бъде, и не трябва да се говори, защото със силата на мълчаната вода се придава магическата сила на водата. С нея трябва да се замесят богородичните пити.
Без хляб не може. Ето това не знаят младите, че във всяка къща трябва да има хляб. И на най-големия си враг трябва да дадеш хляб. Не се подава хляб през прага на къщата, за да не излезе нейният късмет и берекет”, разказва етнографът доц. Екатерина Керемидарска.
На църковния празник Успение Богородично в градинката пред Обредния дом в Кюстендил имаше и традиционно изложение на обредни хлябове. 28 различни организации и институции от региона представиха традициите и обичаите, свързани със замесването на богородичен хляб, а за малките гости на празника организаторите предлагаха работилници за ръчно замесен хляб, който могат да изпекат на място в подвижна пещ.
Щандът на НЧ „Пробуждане 2020“ в Кюстендил на празника „Панагия – Въздигане на хляба“ предлагаше разнообразни здравословни хлябове, замесени с любов и песен от Слънце Луна – Sun Moon. Средствата от всеки закупен хляб са в помощ по сметката за изработване и поставяне на указателни табели, указващи посоката към Смоличенски водопод. Мястото е сред 46-те защитени зони в България. Край село Смоличано се намира и популярното детско селище „Живей с любов” на председателката на читалището Елена Начева. „Идеята е да привлечем внимание към мястото, което е изключително привлекателно за туризъм”, добави още тя.
„Ние за Панагия предлагаме и типичния кюстендилски зелник. Приготвя се плънка, като в малко олио се задушават нарязани на дребно праз, спанак и лапад. Посоляват се и оставят да изстинат. Прави се маяно тесто – в купа се налива мляко и се смесва с 1 с.л. захар, мая и 3 с.л. брашно. Разбърква се и се оставя 5-10 минути да втаса. Брашното се пресява и се оформя кладенче. Посолява се и се счупват 5 яйца. Налива се 3 с.л. олио. Слага се втасалата мая и се омесва меко тесто, а щом започне да се отделя от ръцете, то се удря 15 пъти в масата и за кратко се омесва отново. Пак се удря 15 пъти и се оставя да отпочине за 20 минути, покрито с кърпа. Така тестото се точи много лесно. Разделя се на 10 части, като последната част трябва да е малко по-голяма от останалите. От нея върху набрашнена повърхност се разточва тънка кора. След като се разточи на ръце, се изтегля, за да се изтъни и да стане почти прозрачна. Оставя се на масата за 5-6 минути леко да засъхне и се полива с една-две лъжици олио на тънка струя. Слага се в голяма, 40-см тава, така че краищата да излизат поне с 5-6 пръста, за да може по-късно с нея да се завие зелникът. В средата на тавата се слага обърната купичка за супа. Разточва се още една кора с големината на тавата. Полива се с малко олио и се поръсва с 50-60 г натрошено сирене. Покрива се с втора кора, така двете кори се затварят в дълго, правоъгълно парче, което се надипля и се слага в тавата, като покрива половината. Приготвят се още две кори със сирене в средата и мазнина и се надиплят. Слагат се, за да се покрие и втората половина от тавата. Купичката в центъра се маха. Разточва се малка кора. С нея се покриват „кладенчето” и надиплените кори. Слага се плънката. Тя се покрива с краищата на сложената под нея кора. Оформя се декоративна панделка. Всичко се полива с малко олио. Краищата на основната кора в тавата се завиват, за да покрият всичко, без „вързопчето” с плънка в центъра. Така зелникът се изпича според печката на 180°С, докато хубаво се зачерви, като се покрива с фолио, за да не загори”, разказва председателката на читалище „Пробуда” в село Жабокрът Гергана Кадийска.
Точно на обяд отслужиха и водосвет за здраве и благоденствие, а празникът продължи с програма и етнографско представяне на културното наследство.
1557 души от община Кюстендил празнуват именния си ден, сочи справка на общинската администрация. 674 дами носят името Мария, 181 – Мариана, 169 – Марияна, 56 – Марийка, 253-ма мъже – Марио, и 59 – Марин. Имен ден празнуват кръстените с имената Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.
Църковният празник Успение на Пресвета Богородица (Успение Богородично или Голяма Богородица), който е един от 12-те големи християнски празници, се отбелязва на 15 август и от православни, и от католици.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
