Италия се превърна в предпочитано място за сезонна работа за кюстендилки. „Останах близо един месец, при това работното време ни беше от 7 до 11.30 часа, след това имахме почивка и работехме след обяд от 13.30 докъм 17 часа. Спечелих около 1000 лева и веднага ми ги преведоха на карта, още щом се прибрах в Кюстендил. Ние бяхме цяла бригада и пикирахме разсад за ягоди, режехме едни ластинки, които не трябваше да са дълги. Имахме една шефка италианка и тя когато намираше забележки, казваше „гранде, гранде” /големи/. Не беше много изморително, само това, че продължително време си клекнал“, споделя 43-годишната Цветелина Гогова.
На кюстендилската група й предлагали да остане и да бере круши, но изскочила по-добра оферта за Франция. „Предпочитах да се прибера, за да си подготвя документите за Франция, тъй като там надницата е 9 евро на час. Иначе в Италия бяхме в едно селище близо до град Ферара. Там обаче от заплатата трябваше да си отделим за спането, излезе 100 евро на един месец. Отделно един път в седмицата ходехме да си пазаруваме, а то и за яденето отиваше значителна част от бюджета. Добре че не съм пушач, че кутията цигари е 5 евро“, разказва кюстендилката.
Пътуването до Италия осъществили чрез агенти от Северозападна България. „Бяхме четирима човека, а той направи няколко курса от Кюстендил, и на него не си спомням точно колко платихме за транспорт“, добавя жената.
Време за скучаене не им оставало. „Просто жегата те изморява, успях да сваля 2 килограма. Прибираме се, къпем се, перем се, докато си сготвим – и вече става време за сън. Около нас имаше много негри и румънци, те бяха научили езика. Ние много-много не си правехме труда. Работата в Италия си заслужава, тъй като за месец, дори няма и толкова, сме заработили колкото за два в родния град. Тук ако не са обущарските фирми, не знам какво ще се прави“, добави Цв. Гогова.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
