Много кюстендилци тръгнаха след Нова година по строителни обекти в Германия, намерили са ниша в различни точки на страната, коментира се усилено в града. 41-годишният Румен Валентинов отпътува за четвърти път в рамките на няколко месеца.
„Този път ангажиментите са ни за по-дълъг период от време. Ще останем там три месеца. Работата ни е основно по поставяне на плочки и теракота в бани и общи санитарни възли, правим и изолация. Приятел ме свърза с българо-немска фирма, която основно има договори с голяма верига хотели. Подписахме и договор. Пътувахме със 7-местен микробус до Германия, колегата беше 24 часа зад волана, изминахме хиляди километри и няколко граници, но усилията си заслужават.
Там, в Германия, шефовете ни са с желязна организация. Дават ни по 10 евро на ден за храна, отделно от това ни е подсигурено и спането в хотелите, където работим. Действително да работиш в строителството не е лека работа. Непрекъснато си наведен, после те боли кръст, но като си провериш банковата сметка, всичко минава. Ходих и преди Нова година, в началото на декември, за 3 седмици. Правихме акваизолация на един басейн в хотел и за това нещо получих 1200 лева.
Германците обаче плащат, когато проверят обекта и приемат, че всичко е завършено. През лятото например на бригадата ни се наложи да се връщаме втори път, тъй като предишен наш колега не си беше свършил работата по ремонта на баните. Комплексът беше огромен, с голф игрище, използвано предимно от германци в пенсионна възраст. Идваха постоянно скъпи коли. Като си приключихме работата, едва тогава ни платиха“, коментира Румен Валентинов, който станал строител по стечение на обстоятелствата.
„Имам средно образование, но така и не успях да си намеря работа. Бях в Кюстендил в една фирма за отпечатване на рекламни сувенири, но не останах доволен от заплащането“, допълва още той.
В момента неговата бригада стартира работата си в Хановер, който е в северната част на Германия. „Когато заминахме, заради лошото време преминахме през Чехия и Словакия. Унгария пък лесно се прекосява, тъй като е някакви си 400 километра дължина. Много обаче чакахме на сръбско-унгарската граница. Имаше колона от тирове и обработката на документите вървеше по-бавно.
Хубавото е, че като малък моите родители ме изпратиха на курс по немски език. Сега съм единственият в групата, който се оправя с езика. Превърнал съм се в нещо като екскурзовод. Прави ми впечатление, че германците са големи националисти и не желаят да използват английски език“, коментира кюстендилецът.
Негов приятел също заминава за Германия, тъй като там всичко е уредено.
Трудно в Германия обаче се е приспособил 40-годишният Васил Крумов, който се занимава с шпакловки. „Първоначално пребивавах при една моя родственица. После обаче се изнесох на квартира. Наложи ми се да си плащам наем, консумативи, храна и като теглих чертата, видях, че по-хубаво от Кюстендил няма. Останах в Германия 9 месеца, но не мисля повече да заминавам. Сега съм се хванал към една строителна фирма в София. Пътувам, а вечер съм си при семейството“, допълва той.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
