Група кюстендилски туристи изкачиха Матерхорн край град Трън. Близо 30 човека, сред които постоянното ядро – общинарката Елена Стоянова, представителят на частния сектор Валери Георгиев, финансистът Пенка Георгиева, пътешественикът Димитър Минчев и други. Началото на прехода започна от Драговската махала, разположена между трънските села Врабча и Филиповци.
„Маршрутът е маркиран и панорамен. През цялото време от двете страни се виждат невероятни гледки. Преходът не е лек, а денивелацията е 500 метра”, разказва организаторът на похода Силвия Михова.
„Вървейки по стария римски път сред скален венец и много зеленина, ни очакваше входът на Бежанската пещера. Тя е около 62 м и е сравнително голяма. Цялата група с нетърпение очакваше предстоящото изкачване на връх Драговски камък, или както е по-известен Трънския Матерхорн, наречен така заради пирамидалната му форма. Интересен е с 360-градусовата гледка, която предлага. След кратка почива продължихме към панорамната скала Станкьов камък /1050 м/”, допълва Валери Георгиев, един от традиционните участници в преходите.
„След един час по живописна пътека на връщане бяхме вече в село Трънска Банкя. Селото гъмжи от минерални извори. В западния край на селото минахме покрай разделената на две къща, според Ньойския мирен договор – половината в България, а другата половина в Сърбия. Къщата вече е реставрирана. Мястото е обозначено с гранитна пирамида, която е и граничен знак. Днес можеш на воля „да прескачаш границата” и да се разхождаш из Сръбско, да се връщаш в България и пак, и пак…”, впечатлява се секретарят на Туристическо дружество „Осогово” Силвия Михова.
„За около 30 минути стигнахме до махала Богоина. Някога е била част от село Петачинци – българско село с пет махали. За огромно съжаление през 1920 година 4 от махалите, т.е. почти цялото село, попадат на сръбска територия в резултат на Ньойския договор. Вече бяхме към края на нашата екскурзия и си направихме заслужена почивка в популярно заведение, в което опитахме прясна пъстърва. Предстоеше ни преминаването през двата тунела. Те са били прокопани в навечерието на Балканската война. Имало е проект през тях да преминава теснолинейка, която да свързва Трън с Цариброд (днешен Димитровград), който тогава е бил в пределите на България. Теснолинейка така и не минава, но два от тунелите остават на наша територия”, коментира още С. Михова.
Особено силно впечатление у кюстендилци оставили бушуващите води на реката на най-тясното място в каньона. Мостчетата на ждрелото над река Ерма обаче били доста амортизирани и не можело да се премине над реката по тях.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
На Трънския Матерхорн
Входът на Бежанската пещера
Пенка Георгиева под водоскоците на река Ерма
