Кюстендилци изкачиха Пътеката на влюбените в Западния Балкан

Двайсетина кюстендилци изкачиха Пътеката на влюбените, който е и един от най-стръмните участъци в Западна Стара планина. Запалени по родния Балкан, групата ентусиасти преминаха успешно един най-атрактивните маршрути в Голема планина, втория по големина дял на Балкана. Походът започна от гара Бов с изкачване по долината на р. Бовска до двата водопада, наричани още „Под камико”.

„Пътеката на влюбените завършва до красивия аркаден Мост на влюбените. Стигнахме до Малките плочи. Това място представлява своеобразен кръстопът, където се срещат четири пътеки, но след още малко усилия се озовахме пред Големите плочи. После пътеката ни отведе до Синия вир и по партизанската пътека до Партизанския мост през горски тунел, достигнахме до подножието на двата водопада.  Нагоре се издигат масивни стени и се вижда малко пространство от небосвода, а долу цари дълбока тишина, нарушавана само от разбиващите се на прах водни струи”, споделя секретарят на Туристическо дружество „Осогово” Силвия Михова

„Продължихме по пътеката върху скалния венец и стигнахме до ул. „Водопада“ в село Бов, където има рицарска чешма „Мацула“ от 1212 година. След 2 часа бяхме на хижа „Тръстена”. Около хижата се отглеждат холандски високопланински малини, които всяка година дават богата реколта и от тях се произвежда прочутото малиново вино. Там се намират руините от средновековния български манастир „Св. Панталей Пътник”, добавя Благовеска, която е една от най-активните в групата.

В истинско предизвикателство се превърна изкачването на връх Издрeмец /1493 м.н.в./ на следващия ден. 

„След кратка почивка се спуснахме до с. Лъкатник, откъдето вече с бус стигнахме до Осеновлашкия манастир „Рождество Богородично“ , познат още като Седемте престола. Манастирът съществува от времето на Второто българско царство. Предание разказва, че 7 боляри създали 7 селища в близост до манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има 7 параклиса (престола) – специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради. Манастирът е бил любимо място за поклонение на Иван Вазов, който е написал за него стихотворението „Клепалото бие“. Сред забележителностите на манастира е гробът на известния български детски писател Змей Горянин (1905-1958 г.) в двора зад църквата”, обяснява общинарката Елена Стоянова.

ГЕРГАНА ИВАНОВА