Минералните извори са запазеният знак за туризъм в Кюстендил още от времето на римските императори. Преди 1900 години, в далечната 106 година от новата ера, римляните са провъзгласили тогавашната Пауталия в муниципия – областен център. Тогава днешен Кюстендил получава представката Улпия пред името си и така новото име е Улпия Пауталия. Старото име на града Пауталия (изворен град) е дадено от римския император Марк Улпий Траян (97-117 г.). Той дълги години страдал от рани по лицето и тялото. Знахарка му разказала за лековитите кюстендилски минерални извори и… наистина получил изцеление. Като на богат град на Кюстендил е дадено правото да сече монети.
КЮСТЕНДИЛ Е ПРЕДПОЧИТАН ЗА МЕДИЦИНСКИ ТУРИЗЪМ С РАЗНООБРАЗНИТЕ СИ БАЗИ, НЯКОИ ОТ КОИТО ДОРИ ОСИГУРЯВАТ ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНИ ПЪТЕКИ.
Болни с ортопедични и дерматологични заболявания, хронични интоксикации с тежки метали, хронични гинекологични заболявания. Още от времето на соца се знае, че в Кюстендил са идвали жени от различни градове на страната, за да се лекуват за бебе в многобройните балнеологични бази. Когато водата се пие, тя помага при хронични колити, язвена болест, ентероколити, метаболитни заболявания като подагра, затлъстяване, захарен диабет и при жлъчно-чернодробни усложнения. Заради чистия въздух столичани търсят имоти тук и за да лекуват алергии.
Със своите 40 минерални извора, от които блика лековита вода отпреди 2500 год., град Кюстендил се слави като център за балнеолечение.
По състава си топлата вода в кюстендилските минерални бани е сярна и се приближава като качество до прочутите френски балнеокурорти в Алпите. В града има множество малки хотели, които в момента кандидатстват пред общината, за да може да използват и да предлагат минерална вода. Само за последната година в идеалния център на града вече се вдигнаха две къщи за гости. Те се превърнаха и в хит за туристите, които си осигуряват спокойствие и необходимата социална дистанция с оглед на епидемията от коронавируса.
Особено желана дестинация превръща Кюстендил с актуалните напоследък празници, които са фактор за развитието и на културния туризъм.
СЛЕД УТВЪРДЕНИЯ ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ ПРАЗНИК НА ПРОЛЕТТА, ГРАДЪТ СЕ ПУКА ПО ШЕВОВЕТЕ ПО ВРЕМЕ НА ПРАЗНИКА НА ЧЕРЕШАТА, НА ХЛЯБА, НА ПЛОДОРОДИЕТО.
Базите издъхват и по време на фестивалните дни на международния конкурс по китара „Академик Марин Големинов“, фолклорните „Пауталия“ и „Сребърна пафта“.
Емблематичен си остава Празникът на пролетта. Това е един от най-обичаните празници на град Кюстендил, тъй като той е вкоренен в местното съзнание на хората, от може би стотици години честват идването на пролетта в този град, в тази древна земя на България. Празнуван е под различни форми от жителите на града. Още от времето на траките със съответните култове към слънцето, след това заимстван от римляните, утвърден от славяните и впоследствие с тези вярвания, оброци, различни преклонния пред природните стихии. Впоследствие той е припознат от християнското население на града и започва да се почита на същата дата като почит към Свети Четиридесет мъченици. Свети Четиридесет мъченици са покровители на минералната вода, на изворите, на водата и затова Кюстендил по един естествен начин е свързан с тази дата и почитането им. Впоследствие празникът е модернизиран отново на тези пролетни дати. Смесена е нова семантика, която е свързана с нашето съвремие на този празник. Избира се красотата, младостта в лицето на девойките „Кюстендилска пролет“ и съответно се прави всяка година този избор много години. Празникът е осъвременен с концертите, с шоупрограмите, с културните мероприятия, които през целия месец март се случват и в художествената галерия с изложби и концерти и с различни други събития, свързани с култура и изкуство. В началото на ХХ век празникът се е почитал с едно преклонение пред Свети Четиридесет мъченици, хората са отивали на хълма над града – Хисарлъка, където има и днес такъв параклис, но някога е имало оброк. Палели са 40 свещички, изпивали са 40 глътки ракия в малки чашки, хапвали са питка, която е била постна и е омесена от домакинята и се носела на хълма и разчупвана там.
ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ, КОЙТО ДЕВОЙКИТЕ „КЮСТЕНДИЛСКА ПРОЛЕТ“ НОСЯТ НА ХЪЛМА, ОТНОВО Е ХЛЯБЪТ,
който се разчупва между всички хора, които са се събрали там. Има един чудесен ритуал по предаването на символите на града – хлябът, водата и плодовете. Този ритуал девойките изпълняват точно на 21 март, когато девойките от миналата година предават символите на новите девойки на сцената на площад „Велбъжд“ и също така на сцената, която е построена и на хълма Хисарлъка.
За съзнанието на кюстендилци Хисарлъка е свещено място. Това е един град, който е сключен в полите на Осоговска планина, така нареченият изворен град под сребърната планина. Хисарлъка е един хълм, който е непосредствено закрилящ сякаш града. Някога траките, римляните, славяните са имали своите храмове, които са все още някъде под земята на Хисарлъка. Този хълм е много врязан в съзнанието на кюстендилеца. Там се намират и останките, и реставрацията на крепостната стена на града. Стена, която винаги е пазела и защитавала този град и неслучайно за нас това е едно сакрално място. Място, където винаги се посреща кюстендилска пролет. И първите лъчи на пролетното слънце.
КЪСНОАНТИЧНАТА РИМСКА И СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ, РАЗПОЛОЖЕНА НА ХЪЛМА ХИСАРЛЪКА,
бе реставрирана по проект на община Кюстендил за 4,3 милиона лева. Финансирането дойде от публичната инвестиционна програма на правителството „Растеж и развитие на регионите“.
Крепостта е била изградена в края на IV и началото на V век, когато градът се разраства като голям балнеоложки център. Възстановени са крепостните стени между тях и основните порти на крепостта. На северната й стена, от която се открива фантастична гледка към града, е построена сцена за концерти и постановки. Там напоследък се правят и много изнесени сватбени ритуали.
В крепостта има олтарен камък, наричан „енергиен“. Той се намира вътре в югозападния й ъгъл до изложените и открити при разкопките три делви за съхранение на зърно. Според посетителите, които стъпват върху камъка, той излъчва енергия. Проектът за крепостната стена е дело на арх. Юлий Фърков. Вечер тя е артистично осветена. В рамките на крепостта бомбоубежището за Генщаба на армията през Първата световна война е превърнато в музей.
СЪЧЕТАНИЕТО НА МИНЕРАЛНИТЕ ВОДИ С ПЛАНИНА ОСОГОВО ПРАВИ ПОЧИВКАТА УНИКАЛНА.
Град Кюстендил е заобиколен от планини. Най-удобна за туризъм е планина Осогово. Релефът на Осоговска планина е удобен за пешеходен туризъм. До сърцето на планината, района около хижа Осогово, местностите Три буки и Мандрата, където са основните туристически обекти, се достига за 20 минути (21 км) по удобен и предлагащ живописни изгледи асфалтов път.
Делтапланеристите също са добре дошли в Осоговската планина.
Конявската планина също е подходяща за туризъм. Това важи с особена сила за любителите на екстремни спортове – безмоторно летене и делтапланеризъм. В планината могат да се видят и много паметници на културата, като църкви, градища, гробници и крепости.
КОНЯВСКАТА ПЛАНИНА Е ПРЕДПОЧИТАНО МЯСТО ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЕКСТРЕМНИТЕ СПОРТОВЕ “
безмоторно летене и делтапланеризъм поради топлите въздушни течения. Най-подходящото време за летене е през юни, юли, август, септември и октомври. Тук се провеждат национални и международни състезания.
Вятърът е ориентиран запад-югозапад-юг. Височината е 750 м, надморската височина е около 1470 м. При полетите се стартира от каменисто-тревиста поляна до телевизионната кула на върха на Конявската планина, а мястото за кацане са поляни в подножието на хълма. Мястото е достъпно за автомобили – има асфалтов път към телевизионната кула, отбивка на пътя София – Кюстендил.
Другото подходящо място за летене с парапланер в района на град Кюстендил се намира в планина Осогово, в близост до хижа „Иглика“. Хижата се намира на 11 км от град Кюстендил, като до нея се стига по асфалтов път. Разположена е на 1336 м надморска височина в местността Широки поляни. Кацането става в широка поляна, намираща се между кварталите „Младост“ и „Върташево“.
КЮСТЕНДИЛЦИ, А И МНОГО ТУРИСТИ, ПРЕОТКРИВАТ ВСЯКО ЛЯТО ПОЛСКОСКАКАВИШКИЯ ВОДОПАД.
Той се намира в село Полска Скакавица, на близо 20 км от Кюстендил. До един от най-високите водопади в България се стига както с влак, така и с автомобил. Независимо от варианта, който е избран обаче, ще трябва да се мине кратко разстояние пеш. Направена е и екопътека. В района се срещат около 600 вида нощни пеперуди и 150 вида дневни пеперуди. Заради това всяка година през лятото се прави Празник на пеперудите. Идеята е да се прикове вниманието на този природен феномен, какъвто е водопадът Полска Скакавица. Маршрутите не са трудни за преминаване и разкриват уникални гледки към Земенския пролом и Гърбинския навлак. В близост до Скакавишкия водопад в района на село Гърбино,
В МЕСТНОСТА СВЕТА ВОДА СЕ НАМИРА ПЕЩЕРАТА, В КОЯТО СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ Е ЖИВЯЛ, СЛЕД КАТО Е НАПУСНАЛ СЕЛО СКРИНО.
Село Смоличано с водопада Света Яна /Ана/ е другата уникална гледка за туристите в Кюстендилско. С мястото е свързана стара легенда за красива мома на име Яна/Ана/, която заради завист и злословие била посечена от един от братята си, при което очите й се превърнали в извори, а косите й във водните струи на водопада. Малкото село Смоличано има 18 махали, през него преминава богатата на пъстърва най-дълга и най-голяма Осоговска река – Елешница, извираща от връх Руен и вливаща се в р. Струма край с. Четирци.
На десния бряг на реката, сред буйна храстовидна растителност и стръмни бигорови скали, в местността Манастира църцорят водите на вече каптираните 2 карстови извора, чиито струйки образуват водопада. Преданието говори, че в тази красива местност, представляваща съчетание на прекрасни ливади, бълбукащи чисти питейни води и вековни орехови и церови дървета, е съществувал манастир, изгорен и унищожен по време на потурчването на българите /1648 – 1687/.
По-малкият от изворите е вграден в параклис, тачи се като лечебен и още по време на турското робство са идвали хиляди болни от Източна Македония, за да търсят изцеление.
БЕЗСПОРЕН ФАВОРИТ Е ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ – РИЛСКИЯТ МАНАСТИР.
Рилската света обител е основана през първата половина на Х век. Историята й е пряко свързана с първия български отшелник св. Йоан Рилски, който се установил в района и се отдал на пост и молитва. Първоначалното място на манастира било в близост до пещерата, която светецът избрал за своя обител. След смъртта му през 946 г. св. Йоан Рилски бил погребан до пещерата, в която е намирал усамотение. Цар Петър (управлявал 927 – 969 г.) пренесъл мощите на Рилския чудотворец в Средец (София) и тогава вероятно той бил канонизиран за светец. Мощите били върнати в Рилската света обител през 1469 г.
През вековете Рилският манастир бил духовният, просветен и културен център България. По време на Възраждането (XVIII – XIX в.) Рилският манастир открил около 50 метоха в най-големите български селища, в които едни от най-образованите рилски монаси свещенодействали, откривали училища, довеждали поклонници в манастира.
През 1961 г. Рилският манастир е обявен за Национален музей „Рилски манастир“, през 1976 г. – за Национален исторически резерват, а през 1983 г. ЮНЕСКО включил манастира в списъка на световното културно наследство.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
