Кюстендил, Перник и Габрово са областите с най-много работещи пенсионери на човек от населението. Броят на хората, продължаващи да работят след пенсия у нас, постоянно расте. Те имат право на служебно преизчисление на пенсията им с допълнителния стаж. Това се прави всяка година от НОИ, считано от 1 април, като се вземат предвид данни към 31 декември предходната година.
Изчисленията показват, че в Габрово, Кюстендил и Перник има най-много работещи пенсионери спрямо населението на областта. На другия полюс пък са Разград, Кърджали, Търговище и Силистра. Общо за страната се оказва, че всеки пети пенсионер за стаж и възраст работи. Делът на хората в златна възраст, принудени да бачкат, е около 20 на сто, пише telegraph.bg.
През настоящата година броят на служебно преизчислените пенсии на работещите пенсионери възлиза на 363 701. Това е с близо 13 000 повече спрямо предходната година. Тук се включват три вида трудови пенсии – за стаж и възраст, инвалидни и за трудова злополука и професионална болест. Само преизчислените пенсии за стаж и възраст са 234 085, със 74 повече спрямо предходната година. С допълнителния стаж хората, които ги получават, са си докарали малко над 16 лева отгоре.
Прави впечатление, че преизчислените инвалидни пенсии на хора с ТЕЛК отбелязват силен ръст. Само в рамките на една година броят им скача с 12 942 броя. За три години ръстът им е с над 23%. Тези данни подчертават тенденцията, че все повече хора си решават проблема с липсващ стаж, като се пенсионират по болест, макар и реално да са работоспособни.
Основната причина, която кара българите да продължат да работят в златната си възраст, е финансова. Такава е ситуацията и в Пиринския край. Териториалното поделение на НОИ в Благоевград отчита най-голям ръст на работещите пенсионери от 2021 г. досега именно там – с 32,7%. Много от тези хора са на възраст 55-64 години. Това е така, защото в региона имаше няколко мини и са хиляди тези, които са се пенсионирали на по-ранна възраст. Но сега са в силите си, а парите не им стигат. Затова са принудени да попълват семейния бюджет.
„Животът ни поставя в тази ситуация, имам още сили да работя. Децата ми са в чужбина, трябва да се справяме сами със съпругата ми. Преди 7 месеца се пенсионирах, но продължавам да се трудя. От години съм строител в благоевградска фирма. Вече ми тежи работата, но засега не смятам да се отказвам. Пенсията ми е малко над 1000 лева и не стига“, твърди 65-годишният Благой Йорданов от Благоевград.
Той допълва, че в повечето строителни фирми има доста пенсионери. Младите не искат да работят за 1500-2000 лева. Първо им е тежка работата, второ – малко са им парите. И предприемачите са принудени да разчитат на възрастните хора, които хем са по-съвестни, хем са по-наясно с тънкостите на строителството.
„Разчитаме на хора в пенсионна възраст заради дефицита на кадри в строителството. Наемаме и чужденци през последните 1-2 години, защото няма млади хора, които да искат и да имат търпението да научат занаята“, коментира благоевградски бизнесмен.
Много пенсионери в Пиринско работят като охрана в банки, молове, офис сгради, различни институции.
Данните от националната статистика потвърждават тенденцията на застаряване на населението и свиване на работната сила. Към края на 2024 г. трудоспособните българи са 3 765 000 души, или 58,5% от населението. Над трудоспособна възраст са 1 701 000 души (26,4%), а под трудоспособна възраст – 971 000 души (15,1%). В края на 2024 г. хората на и над 65 години са 1 544 245 души, или 24% от населението.
Затова експертите смятат, че все по-често бизнесът ще разчита на хората в златна възраст, за да си осигури нужните кадри. „Основна сила на трудовия пазар в Европа стават хората, които са над 50 години. В следващите 5 години около 47% от хората на пазара на труда ще са хора на възраст 50+“, коментира в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria Станимира Георгиева, съдружник в платформата Young Talents 50+.
Преди няколко дни президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов разбуни духовете с тезата си, че пенсията на работещите пенсионери трябва да се спира. Пред „Телеграф“ Манолов обясни по-подробно какво е имал предвид.
„Това е базова теория, че човек се пенсионира, когато не може да работи. Разбира се, у нас пенсиите са такива, че парите не стигат и човек трябва да поработва. Но трябва да се намери балансът, тъй като се дават аргументи на тези, които искат вдигане на пенсионната възраст, а аз съм твърдо против това. Нещата са комплексни и трябва да се разглеждат в цялост“, посочи Манолов. Той припомни, че в миналото пенсията законово е била определена на 80% от последната заплата и тогава човек е можело да си позволи да живее с парите за старост. Но сега нещата са променени.
Германия е напът да приеме закон, който да стимулира възрастните хора да останат на работа. Целта е да се помогне на бизнеса, който изпитва недостиг на кадри. Законопроектът, приет от правителството и пратен за гласуване в Бундестага, предвижда германците, които продължат да работят след навършване на пенсионна възраст, ще бъдат освободени от данъци за доходи до 2000 евро извън пенсията.
Тази нова схема за активна пенсия трябва да влезе в сила от януари. Тя беше едно от предизборните обещания на канцлера Фридрих Мерц. Върху допълнителните трудови доходи все така ще се дължат социални осигуровки и за сметка на служителя, и за сметка на работодателя.
