„Не разбирам израза „Моето всичко“, който все по-често срещам напоследък във Фейсбук публикации, някога предците ни са жертвали живота си за една идея, а днес всичко стана толкова прозаично“, това откровение направи журналистката и писател Лалка Бенгюзова пред публиката, напълнила завчера зала „Изкуство“ в Регионалната библиотека в Благоевград на премиерата на новата й книга. Дамата, позната на читателите с документалните си интервюта, изследвания и с научнофантастичните си творби, изненада приятели и ценители с любовни разкази, писани емоционално и „на един дъх“, както тя самата призна.
„Дори не знам на каква тема ще пиша. Сядам, замислям се за първото изречение и след няколко часа разказът се ражда“, разкри авторката и допълни: „Да започна да пиша в сфера, различна от любимата ми документалистика, ме провокира моя братовчедка. Питали са ме дали тези разкази са автобиографични – не са, и макар да има отделни преживени моменти, фантазията ми работи.
Ще ви призная нещо, изпитвам ужас от смъртта. Преди години се сблъсках с нея и може би затова се опитвам да преведа читателя и да надникна отвъд, за да не ми личи и защото така тя не изглежда толкова страшна. Но ако ме питате дали вярвам в задгробния живот, в кармата или прераждането, отговорът е, че във всичко се съмнявам. Иска ми се да вярвам в някои неща, симпатични са ми, но не вярвам“, разголи душата си авторката.
С откъси от разкази тя потопи публиката в любовните трепети на героите си и в качеството си на отличен филолог отбеляза, че българският език не допуска множествено число на думата любов. „Но човек обича много пъти“, заключи тя и фразата й провокира дискусия с публиката.
Проф. Магдалена Глушкова акцентира върху сензитивността на Лалка Бенгюзова и умението й винаги да улавя важните неща в живота на социума в грубото време, в което живеем.
„Хората толкова са се свили в душите си, че понякога се чувствам като Дон Кихот в социалната мрежа“, призна в отговор писателката. Тя обяви, че книгата е посветена на Ани Бараковска, съпруга на покойния дърворезбар Христо Бараковски, автор на емблемата на Благоевград, чиято рисунка „Страст“ е на корицата.
Пенсионираната детска учителка Нели Начева насити емоциите в залата с чувствена рецитация на красива поема, а темата за любовта се преплете с вярата, политиката и откровението от Лалка Бенгюзова на финала: „Докато този народ смята, че протестира срещу властта, като не ходи да гласува, няма да има промяна в статуквото, но нищо не може да спре човека да вярва в красивото и по-доброто“.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
