Легендата Христо Стоичков гостува на разложкия треньор Йордан Юруков и неговия нов отбор „Чавдар“ навръх 16-ата годишнина от знаменитата августовска победа на ЦСКА срещу актуалния тогава европейски клубен шампион „Ливърпул“ с 1:0 насред „Анфийлд“. Именно бившият футболист на „Македонска слава“ и екснаставник на ЦСКА 1948 асистира за гола на Валентин Илиев.
„Толкова време мина оттогава, а все едно беше вчера. Снимка от мача е на стената вкъщи. Всички казваха, че реваншът е протоколен след загубата в София с 1:3, но ние бяхме много силен отбор, като един юмрук, както казва сега Стойчо Младенов, и съвсем заслужено победихме. Остана и малко горчивина, защото Данчо Тодоров имаше едно положение, което ако беше вкарал, ставаше 2:0 и срещата отиваше в друга посока. Съжалявахме веднага след двубоя, че сме пропуснали златен шанс за нещо грандиозно. Чак по-късно осъзнаваш, че и това, което сме направили, е паметен успех за историята. Тогава, за да попаднеш в отбора, трябваше да имаш качества, да си готов във всеки момент – дали цял мач, 30 минути, дали резерва, или титуляр, да дадеш най-доброто с червената фланелка. Имаше страхотни играчи. Няколко дни по-рано бихме „Беласица“ с 5:1, аз вкарах две попадения и Миодраг Йешич ме пусна титуляр срещу „Ливърпул“. Сърбинът беше уникален психолог. Много добре знаеше докъде се простират възможностите на всеки от нас и прекрачили се тази граница, футболистът се паникьосва и се срива психически. Само стъпването на този величествен стадион е все едно влизаш в някакъв храм, в който мирише на футбол и история. Двайсетина минути преди първия съдийски сигнал беше полупразен с не повече от 10 000 души на трибуните. Излизайки обаче 3-4 минути преди началото от съблекалнята, вече нямаше празно място. Земята сякаш се разцепи, когато феновете запяха „You’ll Never Walk Alone“. До ден-днешен, когато си пусна да гледам мач на „Ливърпул“ и чуя този химн, настръхвам и си спомням за нашия мач. Това цял живот ще го нося в себе си. Не съм си разменял фланелката с някого от противниците, запазих я за себе си, също и обувките. След време на един мой рожден ден съпругата ми направи страхотен подарък. Направила беше специален кът с всички медали, които съм спечелил в кариерата си, както и въпросните бутонки от гостуването на „Ливърпул“. Сложила беше и тези, с които вкарах гол за „Черно море“ срещу „Щутгарт“. Радвам се, че осъществих една от мечтите на баща ми да играя в ЦСКА. Той е голям фен на отбора. Има татуировка на ЦСКА на ръката още от казармата. Помня, че в колата слушахме диск с песните на ЦСКА“, върна лентата на спомените Й. Юруков и си пожела един ден като треньор отново да се изправи срещу „Ливърпул“ и да го победи.
Записа СТОЙЧО СТОИЦОВ
