Играчките, с които по традиция украсяваме коледната елха, имат своя забравена във времето история.
Притча разказва за тъжния Дядо Коледа, който в навечерието на празника почукал на прага на младо семейство и от сърце помолил родителите да чуят, помнят и разкажат легендата за играчките на своите деца. За да знаят, че те са символ на добрина, любов и благодарност.
Зеленият цвят на празничната елха е символ на голямата надежда на човечеството. Острият й връх, насочен към небето, показва посоката на човешката мисъл.
Звездата на върха на елхата е „небесния знак на обещаното отдавна… Бог обеща да дари света със Спасител, а звездата бе знак, че обещанието е изпълнено”.
Свещите по елхата напомнят, че „Христос е светлината на света”. „Когато виждаме запалената свещ си спомняме за този, който измества тъмнината”, завещал Добрият старец.
Венецът символизира вечната природа на любовта – защото истинската любов е безкрайна и винаги жива, пише Дарик. Бодливата зеленика символизира безсмъртието, короната от тръни на нашия Спасител, а червените плодове – кръвта, пролята от него.
Ангелите са вестители на добрата вест за раждането на Спасителя. Техните песни призовават за мир и любов между хората на земята. Камбаната трябва да върне хората в прегръдките на вярата.
Когато закачил малък подарък на елхата, благият старец нарекъл играчката: „Бог така възлюби света, че му даде своя единствен Син, а ние сме благодарни за неговия несравним дар. Мъдреците се поклониха пред святото дете и го дариха със злато, тамян и смирна. Нека поднасяме подаръци в духа на мъдреците”.
