Мястото, където според легендата ще бъде отслужена последната християнска литургия преди свършека на света
Той дори не иска да се споменава името му, не иска да се вижда лицето му, защото вярата е вътрешна потребност, тя няма образ, няма име, тя е израз на личностно израстване, на потребността да бъдеш морален пред себе си и пред Бога. Моралът като част от ценностната система се променя с времето, но едно е сигурно, морален е този, който мисли за доброто на хората и прави добрини. И в тази връзка личният пример е заразителен, затова ще кажа,че става дума за Методи Спасов, 45-годишен мъж от Благоевград, съпруг и баща на 4 деца. Методи строи жилищната кооперация, в която живее, и от една година се издържа от кафенето на партера на жилищната сграда, което е кръстил на прабаба си Надежда, само че звучи в превод на английски.
От една година Методи посещава Атон с други хора, които преди него са тръгнали по този път, в началото като туристи, но постепенно се превръщат в поклонници и често посещават Зографския манастир „Свети Георги Победоносец” в Света гора, за да бъдат полезни на монасите, които имат нужда от подкрепа и от реални действия за поддържането на манастира. За Света гора пътуват мъже от цялата страна и всеки помага с каквото може. Някои правят ремонт на покриви на постройки,свързани с манастира, други помагат при отглеждането на лозята или на маслините. С група от Благоевград Методи помага за поддръжката на пътищата. Той тръгва от любопитство, за да види Света гора като християнин. Неговият приятел Георги Цолев го кани и заминават за Атон на Кръстовден преди една година и оттогава до днес не е прекъсвал да посещава това свято място. Всеки дава своя доброволен труд или средства в помощ на манастира и всеки има своите лични мотиви да прави това. Направили са консервация на покрива на помещението към Зографския манастир, където се приготвят виното и ракията. След време то трябва да се реставрира в оригиналния му вид. Това са огромни помещения, които изискват много материали и квалифициран труд.
Методи разказва, че монасите в момента са 36 и трима послушници, което според него е малко за този обем на манастира, като се има предвид, че навремето са били 360. В живота им преобладават молитвите. Първата започва в 3 часа сутринта и продължава до 7.30 ч. След половинчасова почивка всеки се заема със своите задължения – един в градината, друг в кухнята, молитвите продължават и вечерта. Правят денонощни бдения на големи празници, посрещат поклонници, разказват им историята на манастира и всичко, което ги интересува. А и всеки иска да се докосне до тях, да поговорят. Така че им остава около час свободно време. От пристанището до българския манастир има 4 километра.Това е черен път и доколкото могат, го поддържат. Асфалтът в Света гора е забранен, но в някои манастири са поставили павета. Има дарен проект за павиране на пътя от български специалисти и ако се намерят средства, той ще се изпълни. Има и дарители, които искат да увеличат соларните панели на манастира. В Света гора парите не са цел. Монасите са отдадени на Бога и няма да видиш по тях златни ланци, златни кръстове или луксозни коли. „Дядо Игумен стои с една дървена пръчка до вратата на манастира и не мисли за материалните неща, освен за онези средства, които са необходими за издръжката на сградите. Дори когато посещаваме други манастири в Света гора, ни посрещат доста радушно и ни казват: „Вие нямата игумен, вие имате светец!”. Той е една от най-уважаваните личности в Света гора”.
В българския манастир се говори на български, но там има най-мого монаси от други държави. Трима от Молдова, двама от Грузия. Методи е удивен от тях, защото са доста начетени хора. Игуменът се казва отец Амвросий, който е на 86 години. Неговият първи заместник – йеромонах Гавриил – епитроп на Зографския манастир в Света гора, е роден 1977 година. Отец Климент е завършил макроикономика в Германия и Англия и е специализирал във Флоренция, знае 8 езика, работил е в Брюксел. Отец Георги посреща поклонниците, той винаги е приветлив. За него Методи разказа, че е от нашия край. Баба му е била от с. Стоб и е идвала в хлебарницата до днешната банка в центъра на града. Била е тяхна. Отец Калистрат е живата енциклопедия на манастира. Той често е разговарял с историка Божидар Димитров, който е посещавал манастира приживе. Отец Калистрат може да разказва за историята на християнството. Той отговаря за кухнята и столовата, а отец Йоан отговаря за голямата черква. Монасите редовно изнасят беседи на поклонниците. Отец Йоан им разказва за чудотворните икони, три на Свети Георги /Аравийска, Фануилска и Молдовска/ и две на Света Богородица-Предизвестителка и Услишителница. С огромно желание и стремеж да научат повече хора за този манастир и неговите светини разказва и Методи.
„Зографският манастир е девети в йерархията на монашеската република Света гора. Според преданието е основан през 919 г. от трима братя благородници от Охрид – Моисей, Арон и Иван Селима. На южната странана полуостров Атон те създали монашеска общност. Счита се, че първо съградили три кули, отдалечени един от друг. По църковното летоброене това се случило в 6427 година от сътворението на света. Предание разказва още, че между братята възникнал спор на кой светец да кръстят обителта. Чудели се между великия Николай Мирликийски Чудотворец или свети Климент – Охридския чудотворец. Накрая соломоновски решили заради братската любов да се обърнат с молитва към Бога и той да определи на чие име да се посвети църквата. За целта оставили вътре гола дъска без изобразена икона. В един момент през нощта се разляла небесна светлина. На сутринта на приготвената дъска, положена на Светия престол, имало самоизписан образ на свети великомъченик Георги. А самата чудотворна икона е наречена Фануилска, тъй като в Палестина, близо до град Лида, отечеството на св. великомъченик Георги, се намирал манастир, наречен Фануилов. Там имало неръкотворна чудотворна икона на светеца от времето на цар Константин. Този, който страдал от неизлечима болест и прибягвал до иконата на Светия Победоносец, получавал изцеление от него и си отивал здрав. Един ден този образ станал невидим, изчезнал и иконата сама се преместила в Зографския манастир. Светецът конник се явил на игумена Евстратий и му казал следното: „Защо изнемогваш от скръб и тъга по мен, човече? Аз си намерих храм и обител в Светата Атонска планина, където е жребият на нашата Пресвята Владичица Богородица. Там пожелах да пребивавам. Ако ти искаш да спасиш от идващия гняв себе си и тези, които са с тебе, вземи братята си и отиди в земята и обителта, които ти посочих, и там ще ме намериш. Защото Господ предаде цяла Палестина и Сирия за потъпкване от сарацините заради преумножаването на греховете и неправдите, извършени от християните“.
Игуменът Евстратий тръгва с двама монаси и намира иконата в Зографския манастир. Той става и първият игумен на манастира. Днес Фануилската икона на св. Георги се намира в съборната черква върху десния й стълб. Започнали да се стичат поклонници от различни страни да видят чудотворната икона. Дошъл и един епископ от град Едеса в Егейска Македония. Той започва да пипа неръкотворната икона с насмешка и неверие. Изведнъж пръстът му потъва в иконата. Три дни стоял до нея и се молил свети Георги да го пусне. Светецът му казал, че ще го остави жив, но пръстът му ще остане вграден в иконата като символ за неверниците, които не само че не вярват, но се и подиграват на неща, които не разбират.
Методи разказва как преди промените през 1989 г. българският лекар д-р Георги Лазаров, прочутият хирург на ръката в Балтимор – САЩ, направил рентгенова снимка на иконата и казал, че в нея има част от фалангата на десния показалец на човешка ръка.
Легендата за Свети Георги Аравийски разказва, че през XII век бедуините от района около река Йордан избивали християните край град Лида и разграбвали домовете им. Един благочестив християнин, за да запази от поругание светата икона, я пуснал в морето. Тя плавала сама неизвестно колко време. Монасите от Ватопедския манастир се опитали да я извадят, но тя се отдалечавала. Тогава те събрали монаси и от останалите манастири, но опитите им да извадят иконата били неуспешни. Когато се изредили монасите от 19-те манастира, някой казал да опитат и българите, чийто манастир бил на 20-о място в Света гора като значимост за православието. Иконата сама се приближила до стареца от Зографската обител и била извадена на брега. Възникнал обаче голям спор в кой от двата манастира да отиде иконата на св. Георги. Понеже монасите не стигнали до съгласие, предстоятелят на Света гора заедно със старците от Светата община потърсили начин да разберат към кой манастир ще благоволи да тръгне Светият Победоносец. Накрая решили да я качат на младо муле и да го оставят свободно да върви и където спре – там да оставят иконата. Когато го натоварили, то, без да бъде водено и насочвано, се отправило към Зографската обител. Мулето се изкачило на хълма на запад от манастира и там умряло. Взели иконата, занесли я в зографския храм, но на другата сутрин тя изчезнала и отново се появила на мястото, където е била оставена от мулето. В чест на знамението там е издигната черква на името на свети Георги, която се намира на 1,2 км от стените на манастира. Два пъти годишно се прави литийно шествие с иконата от манастира към този храм – на 6 май и на 16 ноември, който се смята за зимния Гергьовден. Иначе самата икона се намира в съборния храм до левия стълб на черквата.
За още една икона на свети Георги разказа Методи. Тя е свързана с един кипърец, който дошъл като поклонник през 1984 година в манастира, говорил с игумена, тогава дядо Амвросий бил клисар, и попитал дали може да дари икона на манастира. След като получил съгласие, се върнал в Кипър и след една година се върнал с икона на свети Георги в Зографския манастир. По пътя спрял да почине и му се явява монах на бял кон, и тъй като иконата била тежка и масивна, му предложил да му помогне да я занесе до храма. Събужда се с благодарност, че някой му е помогнал да пренесе иконата до Зограф. В манастира започнал да разпитва за конника на белия кон дали е оставил иконата и монахът му казал, че те нямат кон. Започнали молитвите и когато отключили малката черква, видяли иконата от лявата страна на колоната, което е било определено за образа на свети Георги. Всички се чудят как иконата е попаднала там, след като никой не е отключвал храма и никой не я е поставял на това място.
Методи разказа историите и за двете чудотворни икони на Света Богородица-Предизвестителка, която наричат още пожарна икона и Услишителница. Иконата предизвестителка дълго време била при един от монасите, който гледал лозе над манастира, и той непрекъснато се молил с песнопения на Света Богородица. Тя му се явила и му казала да отиде и да предупреди братята, че идват врагове. Той ги предупредил, но латините нападнали манастира, те се затварят в една кула и там 22-ма монаси и 4-ма миряни изгарят живи. След години тръгнали да разчистват останките на кулата, за да погребат костите на монасите, и намират иконата непокътната. През 2012 година при големия пожар в Света гора пламъците стигнали до маслиновите гори на Зографския манастир и тогава главният инспектор Георги Пармаков, началник на Областното управление „Пожарна безопасност и защита на населението” в Благоевград, предупредил, че ако пламъците преминат още едно дере, монасите трябва да се евакуират. Тогава игуменът дядо Амвросий и цялото братство направили литийно шествие с чудотворната икона на Света Богородица „Достойно есть” до пристанището с молитви за дъжд, за да се овладее пожара. Върнали се и в двора на манастира забелязали влажна мъглявина, а на един километър от манастира, където бил пожарът, се виждало, че вали пороен дъжд, който направо свличал земята и за 10 минути загасил пожара. И в клипчетата на пожарникарите от Благоевград тези две явления се виждат. След този случай иконата се нарича още Пожарна.
След 20 години реставрация Методи казва, че в момента се довършва Банското крило на манастира, който е подстрадал след един пожар, и се надяват до Нова година да бъде отворен за посетители. Пожарът е станал през зимата от запалена печка и от невниманието на посетителите. Манастирът е изграден на гредоред и трябва да се внимава.
„В Зографския манастир” – казва Методи, – се чувстваш като у дома си, едно спокойствие и благодат, то дори не може да се опише и разкаже, само се усеща”.
Там празниците са по Грегорианския календар, с 14 дни назад. На връх Атон , висок 2033 метра, има черква, посветена на Преображение Господне. И на 19 август много поклонници от цял свят посещават този храм. Методи тази година също го посетил и според преданието, докато вървиш по пътеката нагоре към върха, можеш да усетиш духовните си слабости. И чрез съня, който ще сънуваш, ако преспиш на върха, ще видиш пътищата, които ти се предлагат за развитието. Методи каза, че три пъти е заспивал и три пъти е сънувал един и същи сън, но странното е, че не може да го разкаже, просто защото не го е запомнил. Но монасите му казали, че ще се сети, когато му потрябва. Легендата за това място разказва, че на този връх ще бъде извършена последната християнска литургия преди свършека на света. След първи ноември там е забранено да се ходи, само лятото, защото е трудно достъпно и опасно през зимата.
Показа ми икона на Света Богородица, която се пази в съседен на българския манастир – Ватопед, по-точно там се пази коланчето на Богородица. То помага на жени, които искат да имат свои деца, но не могат да забременеят. Последните 50 години забелязват, че тази икона помага на хора, болни от рак. Там в сребърно сандъче се намират и част от мощите на свети Йоан Златоуст. Една част от главата е тленна, а мястото около ухото, където е слушал молитвите, се вижда, че е нетленно. Всеки манастир си има покровител и много чудотворни реликви за християните.
Силна икона на Богородица Скоропослушница има и в гръцкия манастир Дохиар, който също е близо до Зографския. Черквата се намира срещу столовата и кандилото за иконата е малко навътре. Един от монасите палил свещ и я лепил на стената, докато пускал въженцето с кандилото. Тогава чул глас: „Не ме одимвай”. Той мислил, че някой от монасите се шегува с него, но ослепява. Разказал на монасите какво му се е случило и те му казват, че щом е разбрал грешката си, всички ще се молят за него Света Богородица да му върне зрението. След една седмица светицата му връща зрението, затова иконата се нарича Скоропослушница. В момента около мястото, където е поставена, не се палят свещи.
Самият Методи също е бил свидетел на чудеса в Зографския манастир, но не иска да ги разказва, защото те нямат обяснение, но се случват. Там, според него, ходят много от водещите български хирурзи, които също забелязват Божията намеса в работата си. Човек с нулеви шансове се оправя след операция, а този, при когото операциите са рутинни, си отива. Няма обяснение, освен да повярват в Божията промисъл.
Беше впечатлен и от легендата за иконата на Света Богородица „Достойно есть”.Тя се пази в съборния храм на Карея, столицата на Света гора. За първи път се прославила 982 година. Съхранявала се е в българската килия на „Успение Богородично”. Свети Архангел Гавраил се явил като монах на служещия там послушник, който останал сам, докато старият монах участвал в бдение в карейския храм. Свети Архангел Гавраил започнал да пее непознат до този момент текст и послушникът помолил да го запише. Нямал лист и молив, затова му подал каменна плоча, на коята Архангел Гавраил с пръст записал текста на песнопението и изчезнал. Когато старецът се върнал от бдението, послушникът му разказал какво се е случило и така песнопението „Достойно есть” за Света Богородица стигнало до всички светогорски отци и патриархът го добавил за изпълнение от цялото християнско братство.
Методи не пропусна да ми разкаже и легендата за Градината на Богородица. През 49 година Пресвета Богородица пътувала с кораб заедно с Йоан Богослов и буря в морето ги изхвърлила на брега на Атон, където днес се намира манастирът Иверон. На първата стъпка, която Света Богородица направила в морето, избликнала сладка вода и тя била поразена от красотата на това място. Тогава нейният син й казал: „Майко, това ще бъде твоята градина и друг женски крак няма да стъпва тук!”. Първият построен манастир в Света гора е Великата лавра. Според легендата свети Атанасий Атонски започнал строежа и в един момент се отказал, защото всички средства и материали свършили. Тогава Богородица се явила в съня му и му казала да се върне, че складовете ще бъдат пълни и ще има пари да довърши започнатото. И понеже знаела, че той няма да повярва, му казала да вземе пръчка и да удари скалата. Тогава скалата се разцепила и оттам бликнала вода. Тогава свети Атанасий се върнал и довършил манастира.
Легендите, които Методи разказва, нямат край. Но разбирам, че желанието му е да достигнат до повече хора, защото иска не само да ги знаят, но и да повярват в Божията частица, която всеки от нас носи в себе си, която е тази, която създава чудесата и ни кара да се чувстваме пълноценни хора.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
