Лекарят на българите на Антарктида Атанас Пелтеков /сн. 1/ се срещна с ученици от 7 училища в Благоевград в зала „22 септември“ /сн. 2/ и им разказа увлекателни истории за интересни моменти от ежедневието на българската мисия на ледения континент, както и за научните изследвания и приноса на участниците в нея.
Самият д-р Пелтеков е от Благоевград и е възпитаник на Математическата гимназия, завършил е медицина в Софийския университет и воден от приключенския си дух, участва в общо 5 български експедиции, като на последната беше командир. За да онагледи живота на полярниците на остров Ливингстън, Леденият доктор, както го наричат приятелите и колегите му, бе подготвил специална презентация. Една от снимките показваше, че разстоянието от България до станцията на Антарктида е 14 010 км, но от Благоевград е по-близо и е „само“ 13 631 км /сн. 3/. Друг кадър пък показваше как членовете в българските експециции отбелязват всеки един от празниците и дори се хвърлят за кръста на Йордановден.
„Всяко отиване до Антарктида е истинско изпитание, защото зависиш от много неща – от времето, от самолетите, от кораба, от екипа, разтоварването на багажа на базата – това е непрекъснат и денонощен труд“, сподели лекарят-приключенец и допълни, че най-подходящото време за пътуване до континента, обграждащ Южния полюс, е в периода от ноември до март, защото тогава там е лято, макар че това е доста относително понятие за най-студеното място на света.
Разбираемо, в компанията на толкова интересен събеседник гимназистите имаха множество въпроси, в това число и чисто битови. Младежката аудитория се интересуваше и от това с какво се хранят полярниците по време на мисиите.
Д-р Пелтеков поясни, че ядат същото, както и тук. Имат си провизии, запаси и си готвят, като в екипа има и отговорници /дежурни по изхранването/. Наред с това обаче всички в базата са ангажирани с почистването на боклуците, спазването на правила и дисциплина.
„Първият сблъсък с Антарктида беше нещо невероятно и недостижимо. Всичко това, което сме чели, гледали като филми и снимки, се покрива едно към едно. Тя е като „врящ казан с лепило“. Бръкнал веднъж в него, той започва да те придърпва отново и отново. И аз всеки път, когато ме поканят да отида отново на нашата база, съм готов да го направя”, категоричен бе д-р Пелтеков.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
