Лилии, донесени преди повече от 30 години от река Ропотамо, са превърнали селския водоем в Домозетска махала на благоевградското село Дебочица в жива картина на Моне. Заслугите за изключителната гледка на 1100 метра надморска височина насред баирите е на Екатерина Домозетска.
С мъжа си Методи някога били на екскурзия из България и от Ропотамо жената донесла коренче. Пуснала го във водоема на метри от къщата им, от който и днес хората си поливат градините. Дъщеря им Искра с мъжа си Борислав Масларски са сред малкото, които са останали да живеят сега в Домозетска махала, макар и само от април до октомври. В двора си често се събират с роднини и комшии на сладка приказка в горещите летни следобеди.
Искра била дете, когато майка й донесла лилиите от Ропотамо. Етървата на Екатерина – Евдокия Домозетска, си спомни, че скоро след като лилиите били пуснати във водоема, ги намерили извадени и захвърлени настрани.
„Арно, ама ние като ги видехме, пак ги хвърлихме вътре, ама им вързахме по едно каменче да паднат коренчетата на дъното. И тръгнаха“, разказва Евдокия. „Сега е малко облачно и цветовете са се събрали, да видиш като е слънчево, като се отворят, каква красота са!“, възторжено описва възрастната жена.
Срещу водоема с лилиите се извисяват Куматинските скали, а наоколо са пръснати всичките 25 махали на Дебочица, възрастта на част от къщите в които надхвърля 200 години.
„Опасни невести е имало някога тук, затова махалата е кръстена Домозетска, че момците са оставали тук зетьове“, обяснява Борислав Масларски, който също е домозет.
„Има една легенда за името на махалата ни – разказа 78- годишната Евдокия Домозетска. – Някога турците, като събирали българчета за еничари, минали през Дебочица и едно от момчетата се разболяло. Турците не искали болнави и го оставили. Намерила го най-хубавата мома, която още не се била задомила. За нея хората казвали, че толкоз хубост не е на хубаво, ергените се респектирали и не смеели да я задирят. Приятелките й се изпоженили, а тя още ходила мома. Та тя намерила болния младеж и родителите й го прибрали в дома им. Момчето бързо се оправило, а семейството го обикнало като свой син, залюбили се с момата и се взели, а той останал у тях домозет. И дал името на цялата махала”.
Допреди 10-ина години Домозетска махала била жива, а къщите пълни с хора. Всички гледали животни, а тревата по баирите наоколо никога не стигала до коленете, както е сега, разказват хората. „Само тук, у нас, бяха 80 животни – крави, овце и кози, тя (сочи Евдокия) имаше стадо с 50-60, отдолу комшиите също…“, обясняват Борислав и Искра Масларски.
„Така е по-добре! Ами сама да косиш, сама с балтията да кастриш клони, да ги качваш в плевнята сама… Няма кой да помогне. Как съм била, питаш ли ме?!“, обяснява причината да се освободи от стоката Евдокия. Комшиите Зорка и Благой Домозетски се качват в къщата си на село вече само през лятото. „Мястото е много хубаво, ама пътят е много лош, разсипаха го заради дърводобива и като кажем на децата да дойдат, никой не иска да си троши колата“, обясняват те.
„Две коли строшиха и моите деца по тоя път тука и вече не искат и да чуят за Дебочица. Ако не е кметът Добри, хората, които остават и зимата тук, от глад ще умрат, че той им кара по два пъти седмично продукти и лекарства, няма лете, няма зиме“, допълва ги Екатерина.
Местните хора са категорични, че съществен принос в обезлюдяването на Дебочица през последните години има бившият кмет Александър Петкашев, уволнен през 2014 г. от общинския кмет Ат. Камбитов. Докато бил наместник, Петкашев пускал свободно животните си да пасат където искат и те унищожавали градините на хората. „Няма на кой да се плачеш, посред нощ в 2 часа по нощници и пижами сме гонили говедата му от дворовете си“, спомня си 78-годишната Евдокия.
„Звъня му по телефона, че са ми изяли всичкия боб, а той ми казва: „Сега не мога да дойда, сеното събирам, след 2-3 дни ме чакай. Разлюти се като дойде, пита ме колко ми струва. С дръвчетата, дето изядоха 400 лв., ми струва всичко. „Та ти една крава ми търсиш“, ми вика, а аз го подсещам: „На теб като ти подпалиха сеното, хубаво ли ти беше?!“. Викали го в Благоевград в съвета, излъгал, че ми давал пари. Ни 3 стотинки не ми е дал!“, още не може да прежали унищожената преди време реколта жената и обяснява, че работата е много, но на година изкарвала по 120 кг боб, та имало и за нея, и за продаване.
Животните на бившия селски управник унищожили и дръвчетата покрай пътя, които посадили хората.
„Баща ми, хем с бастун, насади навсякъде фиданки, бяхме му ги донесли от Благоевград. На другата година Петкашев докара кравите си без пастир и животните му всичко унищожиха. Мислеше си, като е кмет, всичко може да си прави. Като се качвахме през почивните дни, ние само градяхме, оправяхме оградите, съборени от животните му“, разказва Искра Масларска.
Откакто Ат. Камбитов назначил Добрин Хамбарджийски за кметски наместник, нещата се променили, но и хората вече се били изселили. Лятото махалите набъбват няколко пъти, но зимата пак опустяват.
„Имаме и ток, и вода, и къщите са ни хубави, само пътят е лош. Ако ни го оправят, десет пъти повече хора ще дойдат и постоянно ще се преселим тук да живеем“, категоричен е Борислав Масларски и пояснява, че сега 70-80 души си идват през летния сезон в Дебочица.
Хората са честни, че проблемът с пътя не е от общината, а в техен съселянин, чиято фирма добива дървесина от гората на Дебочица. „Тоя път не е за тежки по няколко тона коли, едно време го правиха от поделението в Симитли“, разказва Благой Домозетски.
„Разбиха го колите на Георги Пандурски, няма лете, няма зиме, изнася тонове дървесина и го съсипа“, разказват Домозетски и Масларски. Хората обясняват, че има няколко ключови участъци по пътя, които ако се оправят, ситуацията няма да е чак толкова тежка. На завоя към махалата им, ако се отведе водата с тръба от дерето към реката, при порои няма да става непроходимо след дъжд, а зимата участъкът няма да се превръща в ледена пързалка.
„Като замръзне, ако не носиш кирка или друг инструмент да разбиеш леда, няма минаване. Хората, които не слизат в града, ще загинат“, притеснени са местните жители. „Миналата година ми стана лошо и се наложи да викаме линейка. Колата не можа да премине тоя участък и мъжът ми как ме е свалил до долу, не знам“, разказва Искра Масларска.
Няколко километра по-надолу има още един рисков участък с опасно свлачище, заради което кметът Добрин Хамбарджийски две години поред вика Комисията по бедствия и аварии. Първия път, ако не била бързата му реакция да спре „Нива“-та си на един от завоите в Кьосевска махала, щял да се хвърли с нея от осечения като с нож път на дълбочина 85 см. Сега дръвчетата, които преди време са били до самия път, са на 4-5 метра под него.
Според кметския наместник отводнителна канавка малко над завоя би решила сериозния проблем. „Тя ще спре свлачището, което е тръгнало и може да направи голям проблем някога. Канавката ще струва само три машиносмени по мои сметки, но ще предотврати голяма беля“, убеден е Хамбарджийски и се надява от Комисията по бедствия и аварии да се задействат, преди да е станало късно.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
