Литераторката Зоя Петрова дари единствения си апартамент в Благоевград за Къща на изкуствата, посвети я на починалото си дете

Със задачата да изчисти всички документални и организационни подробности е натоварен най-добрият приятел на Ради – писателят-художник Калин Терзийски

Благоевградската литераторка, бивша учителка и настоящ писател, Зоя Петрова дари единствения си апартамент в Благоевград за Къща на изкуствата. Натоварен с документалните и организационни подробности е най-добрият приятел на покойния й син Радослав Малинов – популярният психиатър, писател и художник Калин Терзийски. Къщата на изкуствата ще носи името „Ради“, на сина на Петрова, който почина нелепо преди 10 години.

Калин и Зоя на представяне на една от книгите им в Благоевград

„Знам, че Кайо /б.р. К. Терзийски/ ще направи всичко необходимо в памет на детето ми“, разказа Зоя Петрова. „През 2017 г. той ме заведе в София в една такава къща, където се събират хора, посветили живота си на изкуството, говорят си за нови книги, стари пиеси, различни течения, спорят, и още тогава идеята ме плени. Апартаментът ми не е голям, но част от интериора му вече е готов – имам близо 30 картини, които създават неповторимо очарование. Поне 10 от тях са на Кайо, който за всеки мой рожден ден ми подарява своя картина. Най-хубавите са свързани с Ради – нарисувал му е портрет, на друга са двамата с него. Имам още картини на Жоро Стойчев, на Емо Петров, на кюстендилската художничка Надя Павлова – първата, „Златният път“, тя ми я подари, след като прочете книгата ми „Животът ми е юлско пладне“. Имам още картини на Гено Багашки, на Мавро… Много ме е яд, че не успях да запазя фотографиите на Ради, които правеше приживе и пазеше в телефона си – щях да рамкирам част от тях и да ги окача в апартамента. Христо Ваклинов много харесваше снимките му и винаги се чудеше по колко ли часа моето момче е чакало подходящия миг, за да заснеме даден пейзаж“.

Картините, които ще украсяват бъдещата Къща на изкуствата, са рисувани от Кайо, Емо Петров, Гено Багашки /сн. 2, 3/

В момента Зоя е пенсионерка, живее в близко до Благоевград село и няма никакво намерение да се връща в града. Както я описва Калин Терзийски в един от разказите си, през зимата тя ходи по баирите и пее, но не защото всичко й е пълно и равно, а за да гони по-надалеч мечките. Написала е нова книга, но преди нея смята да преиздаде „Поетесата-пастирска“, защото я чувства най-близка до собствения й натюрел.
ВАНЯ СИМЕОНОВА