Първокурсничката от ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград по специалността „Начална училищна педагогика с чужд език“ Радостина Гавазка от Сапарева баня е сред победителите в конкурса „Най-важният урок“. Призьорите бяха наградени лично от държавния глава Румен Радев на официална церемония в президентство. Радостина е надделяла в конкуренция с 400 участници и е класирана сред първите 11, които получават едногодишна стипендия от 6000 лв. и стаж по специалността.
– Здравей, Радостина, поздравления за успеха! С какво се представи, за да заслужиш признанието на 7-членното жури и да се наредиш сред първите 11?
– В конкурса участваха 400 студенти от цялата страна. Аз писах есе, което беше за опазване на природата и животните – околната среда. Повлияно бе от лично преживяване.
– Би ли споделила?
– Загубата на моето любимо куче вследствие на ПТП. Кучето ми се казваше Амиго (от испански „приятел”, защото смятам, че най-добрият приятел на човека е кучето), представител на породата лабрадор ретривър. Амиго се казваше и главният герой в есето ми. Кучето ми беше подарък от баща ми за рождения ми ден. Грижих се за него 10 месеца до инцидента. Успоредно с това имам куче от малка порода пекинез, за което се грижа вече 4 години и половина.
– Каква беше емоцията, когато получи отличието лично от президента?
– Щастлива и силно притеснена. Много исках да се снимам с него за спомен, но не набрах кураж да го помоля.
– Защо реши да учиш за начален учител, а не избра по-атрактивна професия?
– Обичам децата. Когато бях малка, обичах да си играя на учителка. Стана така, че сега сбъдвам детската си мечта. Двоумях се между ветеринарен лекар и педагогика, но педагогиката надделя. И не съжалявам за избора си.
– Вече една студентска година е почти зад гърба ти. Създаде ли нови приятелства, ходиш ли на дискотека? Как прекарваш свободното си време след лекции? Извинявай, но едва ли ще те изненадам с констатацията, че за много твои връстници представата за студентския живот е неспирен купон?
– Дискотеките не са ми приоритет. Не обичам чалга. Всъщност прекарвам времето си в университета. Първата година е много натоварено. Предпочитам да отида на кино или ресторант пред дискотека. Често посещавам библиотеката към университета, пием кафе с приятелки, разходка, ако времето позволява. През почивните дни задължително отделям време за другото ми куче – разходка или играем вкъщи. Тъй като живея в къща, има къде да се забавляваме с кученцето. В Благоевград имам кучета приятели, които живеят около общежитието. Купувам им кренвирши.
– Разкажи как минава студентският живот на колегите ти, има ли купони…
– Не искам да ги коментирам. Всеки може да прави каквото си иска.
– Родителите ти ли те издържат, докато си студентка, или поработваш?
– Аз съм едно дете в семейството. Родителите ми все още ме издържат. Миналото лято работих в шивашки цех в Сапарева баня и взех толкова пари, че си покрих ремонта на колата и отидох на море.
– Каза, че си сбъднала детската си мечта, сега за какво мечтаеш?
– Още не съм я сбъднала. Имам още да уча. Засега това е целта ми – да завърша и да се реализирам успешно. Бих искала да изградя приют за бездомни животни. Това е в дългосрочен план.
– На какво искаш да научиш учениците си, когато станеш учител?
– Надявам се да им въздействам с личен пример относно любовта към животните. Да си помагат. Надявам се да научат само хубави неща и да имат положителни емоции. И дано да успея да им дам добър старт в живота, защото от нас, началните учители, започва всичко.
– Ако имаш възможност, какво би променила в образоването?
– Да се изучават по-необходимите неща, а не децата да приемат излишна информация. Ако има как, учебният материал да бъде по-достъпен за по-малките и по-кратък като обем. Да се организират зелени училища. Аз лично не съм била на такова училище. Ще се радвам да имам възможността да заведа моя клас на зелено училище.
– Благодаря, успех в осъществяването на мечтата!
Радостина с кучето, което я е вдъхновило за есето
Разговаря ЙОРДАНКА ПОПОВА
