Следващата седмица ще се навършат 3 месеца от гласуването на кабинета „Денков”, подкрепен от Голямата коалиция ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Чрез малко срамежливата, но ясно изразена подкрепа на ДПС се получи Голяма-плюс коалиция. Изглеждащият доскоро като абсолютно невъзможен брак между двата непримирими политически полюса „Промяната“ и „Статуквото“ бе обявен като неизбежен компромис пред олтара на евроатлантическите ценности. Как точно си ги представят тези ценности нашите управници, е тема за отделен коментар. Политически лидери, социолози и интелектуалци с безрезервната подкрепа на основните медии умело убедиха българите, че тази абсолютно безпринципна коалиция (която три месеца по-късно все още дори не смеят гласно да назоват „коалиция“) е за предпочитане пред нови избори. Стана нещо като
„АБЕ ЗНАМ, ЧЕ ТОЗИ Е БОКЛУК, НО ВСЕ ПАК ЩЕ МУ ПРИСТАНА, ПОНЕЖЕ Е ПО-ДОБРЕ ДА СИ ЖЕНЕНА ЗА БОКЛУК, ОТКОЛКОТО СТАРА МОМА“.
Явно никой там не е чувал лафа „По-добре сама, отколкото зле придружена“. Сватбата бе набързо и безпринципно договорена и вече си имаме тази Голяма-плюс коалиция. Преди обаче да се настаните удобно за едно приятно пътуване към мечтания „евроатлантизъм“, който ви обещават булката, младоженецът и кумът, ви предлагам заедно да поразсъждаваме за това какво точно е Голяма коалиция. Според политическата наука Голяма коалиция (Grand coalition) имаме, когато двете най-големи партии в даден парламент решат да създадат общо правителство, независимо от големите си политически различия. Тук искам дебело да подчертая, че няма никакво значение кои конкретно партии и коалиции участват в такава голяма коалиция. Бих искал да поразсъждаваме върху работата на такава коалиция по принцип, независимо от това кой точно участва в нея в дадения момент. Основните предимства при формирането на големи коалиции според техните защитници са:
* стабилност във време на криза или война;
* изграждане на консенсус и приоритизация на национален интерес;
* намаляване на разделението в обществото;
* дългосрочни реформи.
Всички тези аргументи звучат като много добри основания за съставяне на голяма коалиция. Разбира се, много зависи от това какви точно партии съставят тези коалиции (за това ще говорим след малко).
ТОВА, КОЕТО ЗВУЧИ ДОБРЕ НА ТЕОРИЯ, ОБАЧЕ МОЖЕ ДА ИМА МНОГО ЛОШИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ.
Да видим как се отнасят горните аргументи по отношение на сегашната ситуация у нас. България не е във война и въпреки близостта ни до военната зона директна опасност за страната ни на този етап няма. Гаранция за това е най-вече членството ни в НАТО. В настоящия момент няма никаква реална нужда от голяма коалиция за мобилизиране на обществото.
Защитниците на голямата коалиция у нас посочват, че тя успя да спре цикъла от поредица предсрочни избори. Това е вярно, но повечето наблюдатели са скептични за по-дългото оцеляване на новото правителство. Изглежда, че предсрочните избори най-вероятно засега просто са отложени, но не и отменени. Малцината, които допускат по-дълъг живот на кабинета „Денков”, смятат, че това ще е в резултат най-вече на външен политически натиск. Това (ако наистина се случи) само по себе си би предизвикало редица допълнителни и много интересни въпроси, свързани със суверенитета и достойнството ни като нация.
В НАЦИОНАЛНИЯ ЕФИР В СЪБОТА БОЙКО БОРИСОВ ДИРЕКТНО ЗАПЛАШИ С ОТТЕГЛЯНЕ НА ГЕРБ ОТ „СГЛОБКАТА“
заради несъгласувани с тях назначения, извършени от ПП. Ако това не е само лъжлив ход заради започващата вече кампания за местните избори, то бъдещето на кабинета „Денков” изглежда още по-нестабилно. Ако пък е „предизборен номер“, то той показва тотална липса на уважение към коалиционния партньор, което също не е повод за оптимизъм.
Що се отнася до изграждането на национален консенсус и намаляване на разделението в обществото, според всички проучвания на общественото мнение основната част от избирателите и на двете основни партии са силно недоволни от коалирането, а тези, които го приемат, го правят насила и продължават да „мразят другите“. Водещи политици и от двете формации публично заявяват, че си нямат взаимно доверие и са заедно „от зор“. Това със сигурност не е рецепта за консенсус и намаляване на разделението. При това положение да се говори за дългосрочни реформи е доста наивно. Според социологическо изследване от миналата седмица едва 20% от българите подкрепят правителството. Тази слаба подкрепа е доста несъразмерна със 70-те процента (168 гласа) чрез които Голямата-плюс коалиция налага със сила волята си в парламента. Не сочи към намаляване на разделението в обществото и фактът, че доверието в отделните партийни лидери на коалицията е в границите на 13-20%, докато недоверието към всеки един от тях е над 60%.
След като видяхме какви са евентуалните ползи от голяма коалиция и вероятността те да се случат в конкретните български условия, нека сега обърнем внимание на потенциалните вреди и шанса да ни сполетят. Основните опасности са:
* намален политически плурализъм – голямата коалиция заглушава гласовете на малките партии;
* липса на отчетност – когато най-големите партии работят заедно, има намалена способност за ефективен контрол и баланс в законодателната и изпълнителната власт;
* загуба на обществено доверие – много избиратели приемат коалицията като предателство на техния избор;
* отслабване на опозицията – слабата опозиция в парламента е сериозна опасност за правилното функциониране на демокрацията;
* поляризация в перифериите на политическия спектър – недоволните избиратели, търсещи алтернативи, биха могли да се обърнат към партии с по-крайни позиции, потенциално дестабилизирайки политическия пейзаж.
„Не Костадинов създава проблема, а проблемът създава Костадинов“, напомни преди време много удачно политологът Андрей Райчев, визирайки лидера на „Възраждане”. Между другото често наблюдавано явление при големите коалиции е, че след тяхното разпадане и двете основни партии в тях губят гласове за сметка на по-крайни и популистки сили от ляво и дясно. Много показателен е примерът с определяната като крайнодясна германска партия AfD (Алтернатива за Германия), създадена през 2013. Двата случая, в които AfD отбелязва най-висока обществена подкрепа, са именно периоди след края на две големи коалиции (3-ия и 4-ия кабинет на Ангела Меркел). Вторият такъв възход се случва именно в настоящия момент, като социологическите проучвания за август определят AfD като втора политическа сила с 21% (скок от 8% процента, сравнено с резултата на AfD точно преди началото на 4-ия „широк кабинет“ на Меркел). Към всички тези проблеми (които са универсални)
НАСТОЯЩАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ СЪДЪРЖА ЕДИН ДОПЪЛНИТЕЛЕН И МНОГО СЪЩЕСТВЕН НЕГАТИВ.
Едно е голяма коалиция, съставена от установени, стари партии с традиции и управленски опит, притежаващи собствена идеологическа физиономия. Партии, заслужили правото да са в коалицията на големите след тежки електорални битки и дълъг процес на утвърждаване. Тези партии имат изградени управленски рефлекси и познават в детайли как работи държавният апарат. Съвсем друго е, когато единият от участниците в голямата коалиция е партия, която можем без преувеличение да наречем „политическо бебе“. Лидерите на тази партия бяха вкарани в политиката през задния вход от могъщ покровител-бащица, от когото те се отрекоха в момента, в който проходиха. Тази организация е пълна с политически аматьори, които тепърва се учат на занаят.
КОМПЕНСИРАНЕТО НА ЛИПСА НА ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ С ПЛАМЕНЕН ЕНТУСИАЗЪМ ОБИКНОВЕНО Е РЕЦЕПТА ЗА ПРОВАЛ.
Много показателно за начина им на мислене е това как при първата отдала им се възможност те се нахвърлиха да завземат колкото могат повече власт, тъй като (поради въпросната липса на управленски опит) все още не знаят, че колкото повече налапаш, толкова повече ще повръщаш. „Властта има тенденция да покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно“, това наблюдение е точно толкова вярно днес, колкото и през далечната 1887-а, когато е изречено от английския политик и историк лорд Актън. А в парламентарна демокрация една голяма коалиция със 70% мнозинство започва опасно да се доближава до „абсолютна власт“.
Друга нашенска подробност, която би могла допълнително да усложни ситуацията, е обстоятелството, че въпреки обединението на партиите в законодателната власт – парламента, изпълнителната – Министерският съвет, в момента е тотално доминирана само от едната партия (и то по-малката). И никой все още няма яснота като как точно ще се случва договорената за всеки 6 месеца правителствена ротация между партньорите.
Според мен обаче
НАЙ-ГОЛЯМАТА ОПАСНОСТ ЗА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ ИДВА ОТ НАМАЛЯВАНЕТО НА ПЛУРАЛИЗМА И ОТСЛАБВАНЕТО НА ОПОЗИЦИЯТА.
Притиснати жестоко от 168-те гласа на тази Голяма-плюс коалиция, останалите депутати имат минимална възможност да участват в законодателната работа на парламента. От своя страна, разполагащите със смазващо превъзходство съвсем очаквано започнаха да демонстрират арогантност и незачитане на „малките“. През 2014 година, коментирайки голямото коалиционно правителство на Ангела Меркел в Германия (което тогава има 80% от местата в Бундестага), американският журналист и писател Джордж Пакър казва: „Нови закони се леят от парламента, докато смисленият дебат почти изчезна“. Не знам как са се изливали законите там тогава, но тук сега направо е порой: сутринта – първо четене, обедна почивка, после още същия следобед – второто четене. Бам, бам, бам – и законът е приет. В един-единствен ден. Следващият закон, моля!
Разбира се, увеличаването на скоростта на законотворчеството неизменно води до намаляване на качеството на приетите закони и поправки. Вече на няколко пъти се наложи да се правят поправки на току-що приети поправки. Фразата „поправка на поправките“ стана част от лексикона на парламента. Поправка на поправките в Наказателния кодекс, поправка на поправките в правилата за избор на главен прокурор, поправка на поправките в Закона за движение по пътищата.
ПАРЛАМЕНТАРНИЯ ДЕБАТ ПЪК, ДОКОЛКОТО ВСЕ ОЩЕ ГО ИМА, Е МОЖЕ БИ ПО-ДОБРЕ ВЪОБЩЕ ДА ГО НЯМА.
Отчаяни от невъзможността мнението им да бъде чуто, представителите на опозицията разбираемо прибягват към цветист език с груби еротични намеци, само и само да привлекат внимание. Управляващите, естествено, не им остават длъжни и като се започнаха едни „късопишковци“, едни „интимни отношения“, едни „меки китки“. Всичко друго, но не и дебат по същество. Защото, да си признаем, кой от нас би се готвил сериозно за дебат, ако предварително знае, че каквото и да стане, накрая пак той ще спечели. И именно тук се губи голяма част от смисъла на парламента. По замисъл това трябва да е основната арена за сблъсък на различни, понякога противоположни мнения, където в идеалния вариант победилото предложение би трябвало да бъде определено на базата на по-добрите аргументи, а не от това дали се харесва на голямата коалиция, или не.
Размишлявайки над изложените по-горе аргументи (и доста други, за които няма място тук), аз стигам до убеждението, че не искам голяма коалиция. И не я искам не защото е между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Просто
НЕ ИСКАМ КОАЛИЦИЯ МЕЖДУ ПЪРВИЯ И ВТОРИЯ, НЕЗАВИСИМО КОИ СА ТЕ.
Основните ми възражения са срещу сформиране на голяма коалиция по принцип. Конкретните участници са само подробност. Вярно е, че тези конкретни участници в нашия конкретен случай внасят допълнителни негативи, които още повече ме карат да не искам голяма коалиция, но все пак главното ми несъгласие е с принципа за коалирането на първия и втория. Ако политиките им са толкова близки и евроатлантическите им приоритетите толкова припокриващи се, да съставят голяма предизборна коалиция и да се явят на изборите заедно. Но парламентът трябва да си остане място за борба на идеи. Безкомпромисен сблъсък на позиции и аргументи между първите, които управляват, и вторите, които са опозиция.
НА БЪЛГАРИЯ Е ЖИЗНЕНОНЕОБХОДИМА СИЛНА ОПОЗИЦИЯ, ОТ КОЯТО ДА ЗАВИСЯТ РЕШЕНИЯТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Нужно е думите и делата на управляващи постоянно да бъдат атакувани, оспорвани и проверявани. Защото този модел е по-добрият за парламентаризма, за демокрацията и за България. Настоящият политически брак по сметка е вреден за страната ни и трябва да бъде час по-скоро разтрогнат. И ако не могат да съставят кабинет без голяма коалиция в този парламент, тогава нови избори. И нови, и нови, и… нови. Колкото и да са нежелателни предсрочните избори, пак са по-добрият вариант от парламент, в които, задушила опозицията със своите 70% от гласовете, безконтролно вилнее Голяма-плюс коалиция.
ИВО СТАНОЕВ
