Нова депозитна система ще ни прави „образцови екограждани“
„До месец се очаква да се решат споровете между производителите на напитки, търговците и рециклиращите организации относно въвеждането на националната депозитна система, при която пластмасовите бутилки и металните кенчета ще могат да се връщат навсякъде срещу заплащане“, това обяви екоминистърът Юлиян Попов пред журналисти миналия четвъртък. „Целта на екоминистерството е до две-три години
СЛЕД ВЪВЕЖДАНЕТО Й ДА СЕ ПОСТИГНЕ 90% ВРЪЩАНЕ НА ТАКИВА ОПАКОВКИ И ПРЕДАВАНЕТО ИМ ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ“,
каза още той. Поредната грандиозна държавна инициатива, насочена към спасяването на планетата и добруването на хората. Аз обаче бих искал да игнорираме за момент патоса на министъра и да се вгледаме малко по-внимателно в някои реални факти, свързани с проблема. Признавам, че тези факти изглеждат прозаични и незначителни на фона на мащабните концепции на министерството, но моят опит ме е научил, че дребните, но реални неща, много често са всъщност именно по-важните и по-решаващите. От думите на министъра разбираме, че идеята е
ПРИ ПОКУПКА НА ВСЯКА БУТИЛКА КЛИЕТИТЕ ДА ПЛАЩАТ ДОПЪЛНИТЕЛНА СУМА (ДЕПОЗИТ), КОЯТО ДА ИМ СЕ ДАВА ОБРАТНО, КОГАТО Я ВЪРНАТ ПРАЗНА.
Първо, за тази сума и цената. Всяка напитка има своята цена и в тази цена е калкулиран и разходът за бутилката. Това, което сега държавата иска, е да добави една допълнителна сума. Този депозит ще играе ролята на един вид оценка на социалното ни поведение. Върнал си бутилката, значи си образцов гражданин и имаш право да купиш кока-кола на реалната цена (защото ще ти върнат надценката). Не си си върнал бутилката, значи си лош гражданин и заради това те наказваме да платиш финансова глоба (сумата за депозита). Това привнасяне на „морален“ (да спасим планетата) елемент в една чисто финансова (купувам си бутилка бира) операция е глупаво, няма да постигне заявената цел и само ще изкриви пазара.
ЦЕНАТА НА АРТИКУЛА ВЕЧЕ НЕ СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ПАЗАРА, А Е УВЕЛИЧЕНА С ЕДНА ПРОИЗВОЛНА СУМА,
определена от анонимен чиновник в някоя канцелария. Тук стигаме до следващия наглед дребен проблем. Колко ще е тази сума? 5 стотинки? 20? 60 стотинки? Ще има ли значение колко е голяма бутилката? Ако депозитът е много нисък, най-вероятно много малко хора ще си дадат труда да връщат празните бутилки. Ако е по-значителен, тогава това може да създаде изкривяване на ценовия пазар и съответно опити за манипулиране на системата. Ако например си опаковам сока в картон вместо пластмаса (върху която са шибнали 60 ст. депозит), ще мога да подбия конкуренцията. Или пък да започна да продавам напитки (без депозит) наливно в бутилки на клиента и така да смъкна цената? Лудо – казвате вие. Аз съм чувал и за по-щури неща, причинени от стремеж за максимализиране на печалбата. Освен това,
КАКВО ЩЕ СТАНЕ С ДЕПОЗИТИТЕ ЗА БУТИЛКИТЕ, КОИТО НЕ СА ВЪРНАТИ?
Кой ще прибира тези пари? Фирмата, продала невърнатата бутилка, магазинът, където е продадена невърнатата бутилка или държавата? И в трите случая във фирмата, магазина или бюджета може да се създаде стимул за търсене на начини, чрез които да има по-малко върнати бутилки с цел по-висока печалба. Печалба, която може никак да не е малка. В материал от 2021 „Дойче Веле” пише, че невърнатите бутилки (за които всеки германец плаща депозит от 25 евроцента) генерират годишна печалба от 180 милиона евро за търговските вериги. При такива суми почваш да се питаш дали борбата е за чиста планета или за нещо не толкова възвишено. Пластмаса (и други отпадъци) се изкупуват и сега. Но това се прави на основата на класически бизнес модел „купува-продава”. Фирма предлага финансов стимул (заплащане) за този, който иска да върне използваните вече бутилки. Така проявилият инициатива (гражданско съзнание) е възнаграден със сумата, определна от пазара на суровини. Непроявилият гражданско съзнание не получва награда, но не е и финансово наказан за това. И първият, и вторият си купуват напитките в пластмасови бутилки на еднаква цена.
С НОВАТА ДЕПОЗИТНА ПРОГРАМА ОБАЧЕ ДЪРЖАВАТА ИСКА ДА ВКАРА НОВ МОМЕНТ В БИЗНЕС ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ КЛИЕНТ И ПРОДАВАЧ.
Клиентът трябва предварително да плати една сума, която ще му бъде възстановена, ако върне бутилката. Така клиентът е предварително наказан за евентуално бъдещо недействие (невръщане на бутилката). Това недействие е абсолютно негово право и то не нарушава никакъв закон. Въпреки това държавата налага наказание в аванс (взима ви депозита) с обещание за оневиняване впоследствие (връщане на депозита), но само при условие, че изпълните изисканото от държавата действие. Между другото, това вземане на депозита ви като заложник и гарант, че ще извършите едни бъдещи действия, няма никаква законова основа. Ако използваме съдебната терминология
В СЛУЧАЯ СЕ ПОЛУЧАВА ПАРАДОКС „ВИНОВЕН ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО“.
Да не говорим, че експериментът с предварителен депозит може да доведе след себе си и някои непредвидими последици. Защо да спираме с пластмасовите бутилки? Какво пречи да има депозит на картонените опаковки (заради производството на хартия се режат дървета)? Депозит за батерийките за дистанционното (те са изключително опасен отпадък), депозит при покупка на автомобилни гуми, депозит при всяка покупка на битови електроуреди. Захвърлените дрехи също замърсяват – хайде депозит при покупка и за тях. Възможностите за чиновниците да определят и налагат депозити са безкрайни. Разбира се, както обикновено, цялата работа по организацията, реализирането и финансирането на поредната гениална идея на поредния министър, отново ще се стовари само и единствено върху бизнеса.
Е И ВЪРХУ ВСИЧКИ НАС, КОИТО ЩЕ КУПУВАМЕ ИЗКУСТВЕНО ОСКЪПЕНИТЕ НАПИТКИ В ПЛАСТМАСОВИ БУТИЛКИ.
Веригите и магазините ще трябва да инвестират в апарати за приемане на бутилките, да отделят място и персонал за обслужване на новата инициатива. Особено голям проблем това може да се окаже за малките магазини. Те ще трябва да складират върнатите бутилки, да отделят работна сила и време за приемането им. Да не говорим за голямата вероятност предприемчиви наши съграждани да се юрнат да събират бутилки и да ги носят, когато им скимне. Магазините ще се превърнат в пунктове са събиране на отпадъци. Разбира се, това надали тревожи много съня на министъра, понеже от думите му става ясно, че „държавата няма да участва в управлението на депозитната система, а само ще я контролира. Развитието и ръководенето на всички дейности – разполагане на машини, извозване на събраната суровина и предаването й за рециклиране, се предвижда да бъде поето от стопанските оператори и асоциациите на различните обхванати бизнеси“. Разбира се, обхванатите бизнеси ще трябва и да платят за горните „всички дейности“.
А ДЪРЖАВАТА? ТЯ ОТНОВО ЩЕ ПРАВИ ЛЮБИМОТО СИ – ЩЕ КОНТРОЛИРА.
За целта може би дори ще се наложи да бъдат назначени допълнително чиновници, които да обикалят обектите и да съставят актове за неправилно поставени указателни табели или грешно сортирани празни бутилки. Разбира се, не трябва да хвърляме вината изцяло върху министъра. Опазването на околната среда е лозунгът на нашето време и бойният вик на еврочиновниците. Екоминистърът просто изпълнява европейска директива и трепери понеже Европейската комисия била започнала наказателна прицедура срещу България за „несправяне с ангажиментите за намаляване на отпадъците“. Най ме е яд обаче, че цялата тази високопарна реторика за „спасяването на света“ е в името на нещо, което в огромната си част е всъщност измамна илюзия. Да, илюзия. И не съм само аз този, който го твърди:
„РЕЦИКЛИРАНЕТО НА ПЛАСТМАСА Е ЗАДЪНЕНА УЛИЦА – година след година рециклирането на пластмаса намалява, дори когато пластмасовите отпадъци се увеличават“, това е заглавие на доклад на Грийнпийс от октомври 2022. Може би щеше да има някакъв смисъл, ако беше на принципа за връщане на стъклените бутилки от едно време – връщаш стъклен амбалаж срещу дребно заплащане, а след това фирмите просто измиват бутилките и ги пълнят отново. Същите бутилки. Повторната многократна употреба на една и съща стъклена бутилка е едно, рециклиране на пластмасовите бутилки е нещо съвсем друго. В първия случай имаш 100 процента избягване на нуждата да използваш средства, време и материали, за да произвеждаш нови бутилки. По този начин фирмите реализират значими икономии за бизнеса си и в същото време има осезаем ефект по отношение на опазването на околната среда. Това е нещо, което си струва усилието. С пластмасата обаче, както вече казахме, нещата съвсем не стоят така. Ако си мислите, че употребената вече бутилка, която най-съвестно сте пуснали в контейнера за рециклиране след време отново ще се появи „преродена“ на рафта на магазина ви, намалявайки по този начин нуждата от производство на нова пластмаса, много сериозно се заблуждавате. Според анализатора от глобалната изследователска фирма IBISWorld, Нейт Гелман, „около 6 милиарда паунда пластмасови бутилки (РЕТ) се изхвърлят всяка година и само около 30% от тях се рециклират. От тези 30% само една пета се преработва за създаване на нови пластмасови бутилки за употреба с храни и напитки“. Което означава, че според този доклад
ЕДВА 6 ПРОЦЕНТА ОТ ИЗХВЪРЛЕНИТЕ БУТИЛКИ В КРАЙНА СМЕТКА БИВАТ РЕЦИКЛИРАНИ В НОВИ ПЛАСТМАСОВИ БУТИЛКИ.
Основна част от пластмасите се изгарят или заряват в специални сметища. Но дори и тези жалки 6% не се прераждат отново и отново в бутилки, годни за ползване. В най-честите случаи говорим за еднократен или двукратен цикъл на рециклиране. Според доклада на Zero Waste Europe от 2022 г. новите бутилки на щандовете в магазините в Европа съдържат средно само по 17 процента рециклирана пластмаса РЕТ(rPET). Което означава, че дори „рециклираните“ бутилки съдържат 83% чисто нов материал, добит от петрол. И това е само при първия цикъл. Според същия доклад
ПРИ ВТОРОТО РЕЦИКЛИРАНЕ НИВОТО НА РЕЦИКЛИРАНИЯ РЕТ Е ВЕЧЕ САМО 2.9%, А ПРИ ТРЕТОТО Е… НУЛА.
Дори Европа да успее да постигне целта си от 30% рециклирана пластмаса РЕТ в бутилките, то това ниво ще бъде 10% при второто, 4% при третото и 1-2% при четвъртото рециклиране. Проблемът е, че в процеса на производство и рециклиране качеството на пластмасата деградира и тя вече не е годна за изработване на бутилки за напитки и храна. Тогава материалът от рециклирането се използва за други продукти – подноси, килими, дрехи, текстил и пр. Те от своя страна не подлежат на рециклиране и след изхвърлянето им отиват директно на сметищата. Но дори и в текстила има проблем с лошото качество на полиестера, произведен от рециклирани материали: „Влакната, направени от стари бутилки, обикновено са с ниско качество, те трябва да бъдат смесени с първични влакна за здравина. Като цяло делът на текстила, изработен от рециклирани материали, е нищожен. По-голямата част от него все още идва от първични материали – т.е. повече петрол“, казва Гейл Бауг, която преподава текстил и моден мърчандайзинг в държавния университет в Сан Франциско.
И затова, като си помисля за всичките потенциални проблеми от една силово и административно наложена национална депозитна система, която на всичкото отгоре най-вероятно ще изпълни много малко от амбициозната си задача – да намали значително производството на нова пастмаса, та докато си мисля, това се чудя, дали пък да не поизчакаме малко с тази идея. Дали не си струва да се стегнем малко в кръста и да кажем на толкова загрижените за нас лелки и чичковци в Европейската комисия:
„НЕ, БЛАГОДАРЯ“.
Понякога много ми се иска от време на време някои от нашите министри да намираха повечко кураж и воля да се поопънат (поне малко), вместо толкова да се престарават да зарадват „шефовете“ в Брюксел. „Ама така го правят в Европа“ – беше аргумент в началото на нашата демокрация. Мисля си, че е време да покажем, че сме пораснали като общество достатъчно, за да можем самостоятелно да решаваме своите политики. Трябва да призная обаче, че не храня големи надежди за проява на характер от политиците в „евроатлантическата некоалиция“ и министрите на абсурдната и уж скърцаща, но сякаш все по-устойчива сглобка. Затова вече си направих едно кенче касичка, в която ще пускам по 40 стотинки всеки ден, за да съм готов за бъдещия „бирен депозит“. Наздраве, докато пивото все още не е обложено с такса „образцов екогражданин“.
Иво Станоев
