В сряда парламентът на България избра да не избира. Депутатите не се решиха да направят ясен и категоричен избор от името на страната ни за това към кой точно цивилизационен модел искаме да принадлежим. Защото голямото и важно решение пред тях онзи ден не беше това дали да се даде оръжие на Украйна, или не, или пък как да дадем, ама да изглежда, че не даваме. Не беше и решението дали да се запази коалицията на всяка цена, или не, дали да ходим пак на избори, или не. Това са дребните сметки, които при нормални обстоятелства са водеща част от политическата игра както в България, така и във всички останали страни.
В сряда обаче депутатите бяха изправени пред избор, значително надхвърлящ обичайните политически игри. Избор, който трябваше да надскочи моментните тактически съображения и да очертае дългосрочна стратегическа позиция на България. За съжаление мнозинството отказа да поеме отговорността за големия стратегически избор и вместо това реши да заложи на дребнотемието.
„Оръжията убиват“, „Това ще ни вкара във война с Русия“, „Нека сме неутрални“ – това са само част от лозунгите, които трябваше да скрият нежеланието на политическата класа да вземе ясно и категорично решение. В интерес на истината трябва да признаем, че за това колебание на политиците до голяма степен сме отговорни всички ние, тъй като цялото ни общество в момента е разделено и силно поляризирано по тази тема.
ОСНОВИЯТ ПРИНЦИП НА „ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ“ ОБАЧЕ Е НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ДА СЕ ВОДЯТ ОТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ПРИНЦИПИ И РАЗБИРАНИЯ, А НЕ ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАСТРОЕНИЯ.
В тежки и съдбоносни моменти да има куража да взима трудно решение, дори когато то противоречи на настроенията на масите – това е един от признаците на качествения политик. Внесеното от „Демократична България” предложение за изпращане на оръжие в Украйна принуди партиите да свалят най-сетне маските и без обяснения и увъртания да натиснат копчето „за“ или „против“.
Резултатът: ГЕРБ, ДПС и ДБ заявиха ясна подкрепа за категорична и безусловна евроатлантическата позиция и в защита на западноевропейските ценности. Другарите на Нинова, сценаристите на Слави и партия „Възраждане”, от своя страна, явно не са убедени, че България трябва окончателно и категорично да избере западната либерална демокрация. Христо Иванов, който рискува да остане в българската политическа история като „десния политик, вкарал комунистите във властта през задната врата“, се опита да поправи донякъде този свой гаф с едно много силно и точно изказване, в което очерта ясно значимостта на гласуването. „Подкрепете ясен мандат, широк“, призова той колегите си. И продължи: „Не става дума за Украйна… става дума за опита на режима на Путин за преразглеждане на международния ред. Ред, който е добър за България, от който ние се възползваме. Не е въпросът да дадем на украинците това, което са си поискали в някаква точка, а да отговорим какво е готова България да даде в защитата на този ред”. Малко напомня на думите на Джон Ф. Кенеди: „Не питай какво държавата ще направи за теб, а какво ти можеш да направиш за нея“.
За съжаление болшинството от депутатите отказаха да видят стратегическата страна на въпроса. Верни на принципа си да нямат ясни политически принципи, депутатите от партия „Продължаваме промяната“ отказаха да гласуват „за” или „против”. Вместо това хората на завършилия в една от най-престижните институции, символ на успеха на западната демокрация, министър-председател торпилираха предложението с гласуване „въздържал се“, за да може лидерът им да е все още „задържал се“. Самият министър-председател се въздържа дори да присъства на това толкова важно заседание на НС. Впоследствие, следвайки дребните си партийно-коалиционни сметки, депутатите от управляващата коалиция гласуваха разводнена декларация.
„БСП предотврати изпращане на оръжия за Украйна” – отчете поредния си успех Нинова. Което е малка утеха, тъй като „успехите“ на партията столетница неизбежно са свързани с катастрофални последици за нас, българите.
Завеса, край и вяли аплодисменти. За да бъде шоуто пълно, депутатите от „Възраждане” обявиха гражданско неподчинение.
Нека обаче се опитаме да излезем за момент от тесните рамки на парламента, партийните сметки и моментната ситуация с войната в Украйна. За да осъзнаем важността на избора, пред който бяха изправени депутатите, а и ние, всички граждани на България, мисля, че трябва да се опитаме да осмислим войната в Украйна от една по обща, по-широка историческа гледна точка. Защото това, което в момента се случва в Украйна, е, струва ми се, много по-голямо от конкретния сблъсък Путин – Украйна. Това е цивилизационен сблъсък, но сблъсък много по-дълбок от това, което се опитват да представят повечето коментатори.
ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА В УКРАЙНА В МОМЕНТА, Е СБЛЪСЪК МЕЖДУ ЗАПАДНАТА ЛИБЕРАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ – ОТ ЕДНА СТРАНА, И РУСКИЯ МОДЕЛ „АЛА ПУТИН“ – ОТ ДРУГА. Модел, при който лидерът е лидер доживот, политическите му противници загиват от мистериозни натравяния, „самоубиват се“ или биват хвърлени в затвора, а икономиката разчита основно на износ на природни суровини и на държавни гиганти монополисти, директно подчинени на лидера и обслужващи личните му интереси. При този модел народът постоянно се нуждае от силна фигура, която да го „води“. И всякакви приказки за руската душа, за Достоевски, Пушкин и Чайковски са абсолютно неуместни. Конфликтът е политически, а не културен. Не става въпрос да избираме между Достоевски и Стайнбек, или Чайковски и Моцарт.
ИЗБОРЪТ Е МЕЖДУ АВТОРИТАРЕН РЕЖИМ, ОСНОВАН НА ОГРОМНАТА БЕЗКОНТРОЛНА ВЛАСТ НА ЕДИН ЧОВЕК, И ДЕМОКРАТИЧНА СИСТЕМА СЪС СМЕНЯЕМИ УПРАВНИЦИ И С ГАРАНТИРАНИ ЛИЧНИ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ.
И в момента хората в Украйна се опитват да заявят своето предпочитание към единия модел (западния), но това им навлече гнева и военна инвазия от страна на другия (руския). Също така неоснователни и безпочвени са твърденията от рода на „постоянното разширяване на НАТО на изток е заплаха за Русия и е причината за войната“. Влизането в НАТО става с молба за членство от страни, които искат да се присъединят, а не с покана към страни, които НАТО иска да привлече. Всички страни, присъединили се към пакта, са го направили по свое собствено желание, тъй като са преценили, че е в техен интерес. А интересът е, че виждат в лицето на НАТО най-сигурния гарант за своя териториален суверенитет и потенциал за икономически просперитет. Искането „НАТО да спре да се разширява“ е по същество опит от страна на една страна (Русия) да забрани на други суверенни държави да провеждат независима политика в преследване на цели, които смятат за изгодни за собственото си население. А всички, които си мислят, че заплахата от Русия е измислица, могат да проверят скоростта, с която след инвазията на Путин в Украйна Финландия и Швеция задействаха молбите си за присъединяване към НАТО. Освен това „неутралната“ Швеция вече заяви, че ще изпрати 5000 противотанкови установки. Дания ще добави още 2700, а Норвегия 2000. Германия, Франция, Белгия, Англия, Холандия, Португалия, Чехия, Румъния – всички тези страни осигуряват военна помощ на Украйна. Разбира се, САЩ и Канада също се включиха. Това за сведение на тези, които призовават за „неутралитет“ във войната. Броят на страните, ангажирани с пряка доставка на въоръжение в Украйна, и това кои точно са те, мисля, е потвърждение на нещото, което споменах по-горе, а именно – пред очите ни се разгръща много сериозен цивилизационен конфликт.
ДОШЛО Е ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО И ВСЕКИ ОТ НАС – ПОЛИТИЦИТЕ И НИЕ, ГРАЖДАНИТЕ, ТРЯБВА ДА ЗАЯВИМ ЯСНО ПРЕДПОЧИТАНИЯТА СИ ЗА ТОВА В КОЙ ОТБОР ИСКАМЕ ДА ИГРАЕМ.
И ако е прав гениалният Данте Алигиери, че наистина „най-мрачните места в Ада са запазени за тези, които остават неутрални във времена на морални кризи“, то тогава, опасявам се, „въздържал се“ не е опция в нашия случай. Нито пък е опция вариантът „да се поснижиме“ (за по-младите читатели – това е култова фраза на Тодор Живков. Може да я потърсите в Гугъл). В тежки времена на сериозни кризи маските и преструвките падат и проличават истинската ни същност и ценностите, които смятаме за най-важни. А, и да не забравя да напомня – никой не обича кръшкачите и симулантите.
И тъй като днешният министър-председател отказа дори да присъства в Народното събрание и да участва лично в този толкова съдбоносен за страната ни дебат, тук сега ви предлагам думите на един друг министър-председател от стенограмата на друго едно съдбоносно заседание на Народното събрание, провело се на същата дата – 4 май, в далечната 1999 година. Въпросът отново е да се подкрепи или не НАТО (като се даде въздушен коридор за войната в Югославия) и западната ни ориентация. Тогава страната ни дори все още не е член на НАТО, но това не пречи на министър-председателя и партията му да заемат ясна и категорична позиция и да откажат да хитруват, търсейки си извинения за „неутралитет“.
4 май, 1999 г. Извънредно заседание на НС за ратифициране на споразумение за даване на достъп на самолети на НАТО до въздушното пространство на България.
Министър-председател Иван Костов:
„…това е един дебат върху голяма тема. Ние сигурно не сме и съзнавали колко съдбоносен е изборът на европейската и евроатлантическата солидарност. Мнозина си мислеха, включително и в това Народно събрание, че изборът за Европа е нещо като да се качиш на виенско колело, да влезеш в лунапарк, без билет при това. А всъщност става въпрос за солидарно поемане на отговорности пред съвременния свят“…
„И сега, когато Народното събрание прави своя избор, то наистина си дава сметка, че има чувства у хората, които не съвпадат с този рационален и разумен избор. Има емоции, има страх. Някои се боят, други не разбират, трети търсят враг и т.н. Всичко може да се получи в едно общество, когато е изправено пред такова предизвикателство. Да. Има такива, които казват: „Ние не сме и с тия, не сме и с ония!”. Ами това са наивни жертви на всеки конфликт в света от хилядолетия насам. Тези, които казват: „Ние нито сме срещу несправедливата сила, нито сме срещу справедливата сила. Ние сме просто така, не ни задавайте въпроси!”. Ето това беше отговорът, който всъщност прозвуча тук“…
„Не може по друг начин да се представи един „неутралитет” освен като политическо решение изцяло в полза на Милошевич. Няма значение кой как го вижда. Проявил ли си солидарност със страните, които искат от теб солидарност? Не си! Помогнал ли си? Не си! На кого си помогнал тогава? Ами това е конфликт, това са военни действия. Не може да си и с едните, и с другите, или против едните, и против другите! Никой не дава такива безплатни билети в историята!“…
„Ето защо това решение е и морално, и политически оправдано, и единствено вярното за България в този момент. Това решение е насочено към съхраняване на българския национален интегритет!“…
„Идва моментът на истината, идва моментът на избора. Ето, това беше моментът на избора на българския парламент. И аз поздравявам всички, които имаха мъжеството да се държат по този наистина достоен начин“.
Наистина е забележително колко актуално звучат днес и колко верни продължават да бъдат тези казани преди 23 години думи. Е, с изключение на последното изречение – уви, този път ние не можахме да се поздравим за мъжеството на депутатите ни.
ИВО СТАНОЕВ
