Най-малко четирима полицаи бяха ранени по време на жестоки безредици, които избухнаха по улиците на холандския град Хага миналата събота (17 февруари), след като две враждуващи групи мигранти от Еритрея се сбиха заради политическо несъгласие. Беше нападната и изпочупена сградата на операта, запалени и изгорени бяха няколко полицейски автомобила и превозни средства на градския транспорт. Вандализирани бяха десетки лични автомобили на граждани, магазини, външни щандове и други малки бизнеси.
Ситуацията принуди кмета на Хага да обяви извънредно положение в района. Всичко това се случи в най-западната част от Западна Европа, само на 150 км от столицата на обединена Европа – Брюксел. В същия ден в източната част на континента министър-председателят на Унгария
ВИКТОР ОРБАН В СВОЕТО ОБРЪЩЕНИЕ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИЯТА ЗАЯВИ: „ЕВРОПА ТРЯБВА ДА СИ ВЗЕМЕ ОБРАТНО БРЮКСЕЛ“.
„Никога досега не е имало такова разминаване между политиката на Брюксел и интересите и волята на хората в Европа. Трябва да има промяна в Брюксел”, „Довиждане Брюксел, да живее Европа!“. Ако обаче разчитате само на националните телевизии, тогава не сте разбрали нито за едно от двете. Нямаше много информация и в останалите основни медии. Причината е, че и двете са в противоречие с основната пропаганда на Брюксел за положението в Европа, която повечето медии послушно следват и страхливо отказват да критикуват.
Безредиците в Хага са само поредното доказателство, че политиката на широко отворени врати за масова легална и нелегална миграция вече води до сериозни проблеми. Призивите на Орбан пък с категоричния си тон и революционната си реторика подсказват, че търпението на европейците се изчерпва. Той самият и полският му колега не допуснаха мигрантски гета на своя територия, въпреки заплахите и изнудванията от централата в Брюксел. Заради куража и изключително твърдата си позиция унгарският премиер се очертава като негласния лидер на
ВСЕ ПО-ЯСНО ДОЛОВИМИТЕ НАСТРОЕНИЯ НА НЕСЪГЛАСИЕ И ЯВНО ОТРИЧАНЕ НА ПОЛИТИКИТЕ НА СЕГАШНАТА ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
и бюрократите в Брюксел. Орбан постоянно бива оплюван като „слуга на Путин“, „враг на евроатлантизма“ и „потъпкващ демокрацията тиранин“. Никак не му помага и фактът, че е лидер на източноевропейска, бивша комунистическа държава. 35 години след падането на комунизма лидерите и голяма част от населението на старите западноевропейските демокрации сякаш все още гледат на нас от Изтока със симпатия, но и с известна доза снизхождение, като недостатъчно разбиращи демокрацията, страдащи от наследството на комунизма хора, сякаш все още не съвсем готови да участват пълноценно в управлението на обединена Европа.
Няма спор, че негативите да живееш 45 години в комунизъм са огромни и тежко преодолими, но ми се струва, че в контекста на настояща ситуация този комунистически опит може да се окаже едно уникално и съществено предимство. Затова се замислих за първи път по време на истерията около Ковид пандемията и безумните ограничения и контрол на човешките свободи, които европейски и световни правителства започнаха да налагат.
ЕЛИТИТЕ НА СТАРИТЕ ДЕМОКРАЦИИ В АНГЛИЯ, ГЕРМАНИЯ, АВСТРИЯ, ИТАЛИЯ, ФРАНЦИЯ, КАНАДА, АВСТРАЛИЯ С НЕОБЯСНИМ ЕНТУСИАЗЪМ РЕШИХА ДА ПОСЛЕДВАТ ПРИМЕРА НА КОМУНИСТИЧЕСКИ КИТАЙ
и да налагат драконови мерки – локдауни, изолации, затваряне на бизнеси и забрана на обществени прояви. Движението на хората бе строго следено и силно ограничено, много от тях бяха принудени да се ваксинират въпреки нежеланието си. Тези, които отказаха, бяха уволнени и неспособни да се грижат за семействата си.
С неразбиращо недоумение, което скоро премина в ужас, а после и в ярост, наблюдавах готовността на огромното болшинство от хората в тези държави да се подчиняват безропотно и безкритично на всички тези безпрецедентни ограничения и забрани. Та нали в нашите очи именно те бяха символът на демокрацията и свободата на индивида. Ожесточението, с което бяха публично обиждани и нападани тези, които се опитваха да оспорят и да се противопоставят на масовата психоза, напомняха на комунистическите чистки, извършвани преди 70 години в Източна Европа. И на фона на това стадно послушание и готовност да се следват и най-идиотските забрани там, на Запад, именно
НИЕ ТУК, ХОРАТА В ИЗТОЧНА ЕВРОПА, ОКАЗАХМЕ НАЙ-СЕРИОЗНА СЪПРОТИВА НА ЦЯЛАТА КОВИД ИСТЕРИЯ.
Бидейки скептик по отношение на въпросните мерки, още от самото им начало аз с нескрито удоволствие и одобрение наблюдавах съпротивата на моите сънародници срещу опитите на властта да им ги наложи. Българите масово не спазвахме мерките, фалшифицирахме Ковид сертификати и зелени паспорти. Това, че България и Румъния бяха страните в Европа с най-ниски нива на поставени т.нар. Ковид ваксини, не само че не ме караше да се срамувам, а дори напротив – изпитвах приятно чувство на задоволство, че моят народ е запазил до голяма степен своя здрав, прагматичен разум и успява да не се поддаде на тоталната правителствена пропаганда. „Не спазвай глупави правила“ – явно това беше мотото на преживелите измамите на комунистическите си лидери хора в Източна Европа. Тогава си помислих, че именно този опит, натрупан през 45-те години комунизъм, ни помага – за добро или лошо комунистите ни бяха направили силно недоверчиви, дори бих казал цинични, към всяка дума или обещание на лидерите. Бяхме придобили условен рефлекс за отрицание и съмнение във всичко, което властта казва и прави. Заради тези си действия (или по-точно бездействия)
НИЕ, ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙЦИТЕ, ТРЯБВАШЕ ДА ПОНЕСЕМ ПОРОИ ОТ СНИЗХОДИТЕЛНИТЕ УПРЕЦИ ЗА ИЗОСТАНАЛОСТ, НЕОБРАЗОВАНОСТ, НЕДИСЦИПЛИНИРАНОСТ И ПРОЧИЕ ОТ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЕЛИТИ
и от жертвалите толкова бързо и лесно свободата си общества на Западна Европа. Разбира се, тук също имаше местни политици и обществени лидери, които не пропускаха случай да оплюят своите сънародници, за да се подмажат на брюкселските шефове. Е, понесохме и вносните и местните ругатни, не ни е за сефте. Дойде обаче Видовден и стана ясно, че „изостаналите“ източноевропейци са били прави, а напредналата Западна Европа е сгрешила, и то много: днес вече със сигурност знаем, че маските не работят, ваксините не предпазват (и дори най-вероятно причиняват сериозни странични ефекти), а локдауните са били напълно излишни, много вредни за здравето на хората, а освен това и съсипаха световната икономика. Но сега вместо да си признаят грешките и да се извинят, глобалистите насочиха усилията си към нова истерия – климатичните промени. Зелените политики, които вдигнаха цените на енергията, докараха икономиките в Европа до ръба. Според централната банка на Германия страната „вероятно ще изпадне в рецесия“. Но въпреки това климатичните фанатици продължават да субсидират скъпата и непостоянна енергия от вятърни турбини и слънчеви батерии за сметка на евтината и надеждна енергия от изкопаеми горива и атомни централи, които биват затваряни.
Разбира се, тези глобалистки елити обвиват неразумните си убийствени политики и мераците си за по-строг контрол над повече и повече области от живота на обикновените хора – дигитални валути, какво и колко можеш да ядеш, какво и как можеш да произвеждаш във фермата си, кога и къде може да караш собствения си автомобил, каква кола можеш и не можеш да си купиш – с много красиви думи. Всичко се прави в името на нас, хората, за нашата безопасност и нашето добро. Само че ние тук по време на комунизма
НА СОБСТВЕН ГРЪБ РАЗБРАХМЕ ИСТИНСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ЛОЗУНГА „ВСИЧКО В ИМЕТО НА ЧОВЕКА, ВСИЧКО ЗА БЛАГОТО НА ЧОВЕКА“.
И човека го знаехме, и „нашите хора“ също. Не бяхме ние обикновените човеци.
Друга много мощна атака срещу основите на западната цивилизация са продължаващите опити за омаловажаване ролята на традиционното семейство и дори отричането на половете. Отново тази ултралиберална идеология се разпространи най-напред и в най-силна форма именно в развитите западни страни. Вместо „майка“ и „татко“ някои институции там предлагат използването на термините „родител 1“ и „родител 2“. Американската медицинска асоциация предложи през 2021 г. да се премахне графата „пол“ от акта за раждане. Apple създаде за своите iPhone телефони специален емотикон на „бременен мъж“. На мъже, идентифициращи се като жени, се позволява да участват в женски спортове, което отнема възможностите за успех на биологични жени и убива женския спорт. Канадското правителство задължи всички обществени сгради да поставят апарати за тампони и дамски превръзки в мъжките тоалетни. Джендър активисти настояват да се ползва терминът „менструиращи хора“ вместо „жени“. Ярък пример на това докъде е достигнала джендър лудостта в западните общества даде изслушване в Сената на кандидат за Върховния съд на САЩ. Въпреки че тя самата е жена, съдия Кетанджи Джаксън упорито отказа да отговори на простичкия въпрос: Какво е жена? Вместо отговор тя каза „не съм биолог“. В една нормална държава на такъв един съдия, който отдава явно предпочитание на политически коректното за сметка на биологично установеното, не биха позволили да свири и футболен мач, но г-жа Джаксън в момента е член на Върховния съд на САЩ. Е, не знам какви проблеми има българската съдебна система (сигурно има немалко, коя система няма?), но съм убеден, че не във Висшия, а и в най-нисшия съд у нас да отидете, няма да намерите съдия, който да го е страх да отговори на въпроса: Какво е жена? И не, не сме тъмни балкански субекти само защото не искаме мъже да се състезават с жени, не щем апарат за тампони в мъжките тоалетни и брадясали джендъри с изненада под полите в тоалетните на дъщерите ни. Просто сме нормални хора, които гледат какво става на запад и ни се иска да извикаме:
„КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, ПРАВИТЕ? ОСЪЗНАЙТЕ СЕ!“.
И си мисля, че ако всички ние в Източна Европа извикаме достатъчно силно, може би ще успеем да събудим от догматичната им дрямка нашите приятели от Западна Европа и тогава всички заедно да си вземем обратно Брюксел от ръцете на глобалистките, неомарксистки лидери, мечтаещи за световно правителство и тотален контрол над всички нас.
И накрая, за да не излезе, че ние, източноевропейците, сами си се хвалим, ще завърша с думите на канадския професор по психология, философ и интелектуалец Джордан Питърсън от негово скорошно интервю: „Мисля, че
ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРАНИ ИМАТ НАИСТИНА ВАЖНА РОЛЯ, ЗАЩОТО ТЕ БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ МЯСТОТО, КЪДЕТО ЗАПАДНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ МОЖЕ ДА ДАДЕ ИСТИНСКИ ОТПОР.
И мисля, че това се случва до известна степен. Заради което те имат моите адмирации. Вие имахте марксизъм в продължение на седем десетилетия и не сте го забравили. Докато ние на Запад сме твърде глупави, за да имаме представа какво означава това“. Според него „Източна Европа има ключова роля за обръщането на тази тенденция към морален марксизъм и културните войни, които бушуват в момента“.
Ами да благодарим на г-н Питърсън за милите думи и да направим всичко възможно, за да заслужим неговите адмирации и да помогнем на западната цивилизация да даде по-силен отпор.
ИВО СТАНОЕВ
