ЛИЧНО МНЕНИЕ: За евтините дърва, добрите намерения и реалните резултати

„Държавата влиза в ролята си – ограничаваме посредниците и падат цените на дървата за огрев“, заяви наскоро вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова.

Учудващо и малко тъжно е как само в едно изречение министър на икономиката може да изрече толкова неверни от икономическа гледна точка неща. Първо: в една свободна и демократична пазарна икономика НЕ е ролята на държавата да се меси пряко и, както ще се опитам да докажа след малко, непочтенно в икономиката. Второ: без посредници няма икономика. Без тях рибата ще си остане в морето, картофите в полето, а месото в кочината. Трето: грубата държавна намеса и опитите за изкуствен контрол на цените не само че не води до понижаване на въпросните цени, а напротив – причинява дефицити, корупция, понижено качество на стоките и услугите, и води до появата на черен пазар. Това важи за демократична България сега, важеше за комунистическа България преди 50 години, важало е също така и за самата Римската империя преди 2000 години.

 ЗАКОНИТЕ НА РЕАЛНАТА ИКОНОМИКА ПРОСТО НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ УТОПИИ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ. 

С последната си инициатива министър Нинова продължава заявената вече линия за повече социализъм и държавен контрол в икономиката на България. И това се прави под дежурния претекст за загриженост за хората. Този път лозунгът е „Грижа за бедните и пенсионерите, които нямат пари за дърва“. За целта държавата щяла да отвори в горските стопанства 56 склада за директна продажба на дърва. „Там дървесината за огрев ще се продава на цената на добиване, без никакви надценки и такси за гражданите“, уверява загрижената министърка.

Югозападното държавно предприятие пък обяви максимална цена от 90 лв. на дървата за огрев за населението за тази година. „Надценка“ разбира се е тази любима на социалистите думичка, която елегантно внушава, че печалбата, която бизнесът калкулира за дадена стока, е „над“ реалната (според марксистките икономисти) цена за добив на въпросната стока. Видите ли, има истинска цена за производството, а това „над“ нея е сложено от алчните търговци. На вниманието на Нинова и хората, мислещи като нея, бих искал да предложа думите на Томас Соуел (Thomas Sowell) – американски икономист, философ, политически коментатор, социален критик и автор. Старши член на Института Хувър към Станфордския университет. Долният цитат е от книгата му „Основи на икономиката“ (Basic Economics).

„За тези хора печалбите са просто ненужни такси, добавени към реалните разходи за производство на стоки и услуги, които повишават цената за потребителите. Една от големите примамки на социализма, особено когато той беше просто идеалистична теория без никакви конкретни примери в реалния свят, беше, че се опитваше да премахне тези уж ненужни такси, правейки стоките като цяло по-достъпни, особено за хора с по-ниски доходи. Едва след като социализмът се опита да се превърне от теория в действителна, действаща икономическа система в различни страни по света, стана болезнено очевиден фактът, че за хората в социалистическите страни беше по-трудно да си позволят неща, които повечето хора в капиталистическите страни можеха да си позволят с лекота и приемаха за даденост“.

Колко са верни горните думи, ние тук, в България, можахме да се убедим от личен опит в годините преди 89-а. Печалбата е нещо, без което свободната икономика не може да функционира. Всеки опит да се елиминира печалбата неизбежно води до изкривявания, потенциал за злоупотреби и в крайна сметка до дефицит и лошо качество.

АКО ДЪРЖАВАТА НАИСТИНА ИСКА ДА ПОМОГНЕ НА ХОРАТА В ТЕЖКО ПОЛОЖЕНИЕ, ТЯ МОЖЕ ДА ГО НАПРАВИ С ЦЕЛЕВО НАСОЧЕНИ ИНИЦИАТИВИ ЗА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА НА ТЕЗИ ХОРА

 Именно това е истинската роля на държавата, а не намеса в икономическите отношения.

„Нашата цел е не да изкривяваме пазара, напротив, да дадем възможност на хората с ниски доходи да получат отопление“, казва министърът на земеделието Иван Иванов. „Министърът беше категоричен, че това няма да е конкурент на частния бизнес, защото добивът на дървесина и продажбата й на местното население е част от дейността на държавните горски предприятия“.

Всъщност това е точно нелоялна конкуренция, която държавата би трябвало да санкционира, а не да провежда и рекламира.

БИЗНЕСЪТ И ТЪРГОВИЯТА ТРЯБВА ДА СЕ РЪКОВОДЯТ ОТ СВОБОДНИ  И ВИДИМИ ЦЕНИ, ПЕЧАЛБИ И ЗАГУБИ.

Министър Иванов казва, че очаква „с предприетите действия да се постигне изсветляване на сектора“. Щяло да се работи по „… списък от кметовете. Разработваме механизъм и граждани да могат да купуват до определен лимит“. Гледам и не вярвам на ушите си, ами че то думите „списъци“ и „лимити“ са просто кодови названия на „корупция“ и „злоупотреби“. Сивият сектор не само че няма да изсветлее, а съвсем ще потъмнее с неизбежната поява на „черния пазар“. Готов съм да заложа солидна сума, че не много дълго след въвеждането на списъците, лимитите и фиксираната цена ще се появят публикации за разкрити злоупотреби и корупция, свързани именно с тези списъци, лимити и фиксирани цени. И, разбира се, тези разкрития ще са само върхът на айсберга от разхищения.

Най-комичното е, че от всички тези революционни мерки на министрите реалният получен резултат по места ще е почти и много близо до нулев. Повишаването на цените на дървата през зимните месеци не е нещо, което се случва само сега. Това е ежегоден и напълно разбираем от икономическа гледна точка феномен. Както е разбираемо и покачването на цените на климатици и вентилатори в разгара на лятото или на зеленчуците през зимата. Тази година, разбира се, положението е по-лошо заради повишената обща инфлация. Според хора от бранша в началото на сезона много частни собственици на гори са спрели продажбата в очакване на по-високи цени. Това е довело до намалени количества, което от своя страна допълнително е увеличило сезонното нарастване на цените. Отделно, голяма част от дървесината се изнася за чужбина, където цената е по-висока. И изкуственото понижаване на цената в България само ще засили тази тенденция. Но дори въпреки този допълнителен натиск положението не е чак толкова различно от по-ранни години. Бърза телефонна

СПРАВКА ПО ОБЯВИТЕ В ИНТЕРНЕТ ПОКАЗВА, ЧЕ ЦЕНАТА ОТ 160 ЛВ. ЗА КУБИК, С КОЯТО НИНОВА ОПРАВДАВА ОБЯВЕНАТА ДЪРЖАВНА НАМЕСА, ИЗГЛЕЖДА НЕ Е СЪВСЕМ КОРЕКТНА.

В момента се предлагат дърва на цени от 65 лв./куб. (Якоруда), 80 лв./куб. (Петрич) и 120 лв./куб. (Благоевград).  Частникът, който продава на 120 лв., ги обещава за след ден-два.

Министерството смятало да започне наемане на хора и купуване на техника, за да добива дървата самостоятелно. А докато тези хора бъдат назначени, техниката купена и дървата набрани, ще дойде пролетта и лятото и цените на дървата ще паднат, така както падат всяка година. Но допълнително назначените горски служители и закупената техника най-вероятно ще останат. Ще останат и допълнителните разходи за заплатите на новите служители и за поддръжка на новата техника – които както вече стана ясно, няма да работят, за да носят печалба. Което за пореден път ще потвърди правилото, че всеки път, когато държавата се опитва да се намеси в икономиката с ограничения, фиксирани цени и лимити, положението неизбежно става по-лошо. И красивите намерения „Да помогнем на бедните“ в крайна сметка водят до нетолкова красивите последствия като корупция, дефицити и лошо качество на стоките и услугите. И говорейки за разминаването между заявени намерения и реални резултати, се сетих за нещо, с което искам да завърша. Това са думите на видния американски икономист и носител на Нобеловата награда за икономика през 1976 година Милтън Фридман. В интервю за PBS през 1975 година Фридман казва: „Една от големите грешки е да се преценяват политиките и политическите програми по техните заявени намерения, а не по постигнатите резултати. Всички знаем онзи известен път, който е постлан с добри намерения. Има хора, които обикалят и говорят за своето „меко сърце“, аз им се възхищавам за мекотата на сърцето, но за съжаление много често тази мекота се разпростира и към главите и мозъка им“.

ИВО СТАНОЕВ