Наближават поредните (който може да ги брои, аз се отказах) избори и очаквано много хора възлагат същите надежди, които възлагат преди всички избори: „Дано да си изберем добри управници, които най-сетне да успеят да оправят България“. Разбира се, не липсват и циници, които са уверени, че „от тая държава нищо не става и всички политици са маскари“, но сега точно не мисля да се занимавам с последните. Бих искал да ви върна на надеждата „да си изберем добри управници“ и да се вгледам малко по-детайлно в това, което ще се случи на 2 октомври. Тогава в страната ни ще се проведат избори и именно за изборите по принцип бих искал да си поговорим. Аз мисля, че
У НАС ИЗБОРИТЕ СЕ НАТОВАРВАТ С НЕОСНОВАТЕЛНО ВИСОКИ ИЗИСКВАНИЯ, НА КОИТО ТЕ ПО ДЕФИНИЦИЯ И ДИЗАЙН НЕ БИХА МОГЛИ ДА ОТГОВОРЯТ.
Говоря за очакването/ надеждата у много хора изборите да „изберат“ качествени и морални управници. Проблемът обаче е, че основната задача на изборите е не толкова насочена към тях, политиците горе, колкото към нас, избирателите долу. Какво имам предвид? Ами простичко казано, имам предвид, че изборите са само инструмент, с помощта на който трябва да се направи една моментна снимка на обществените настроения в страната. Те са като огледало на обществото. Огледало, в което политиците са просто отражение на нас, избирателите, и качеството на отражението е директен резултат от качествата на нас, избирателите. Да искаме изборите да ни „докарат“ добри управници там горе, преди ние да сме станали добри тук долу, е глупаво и най-важното – невъзможно. То е все едно да навлечеш мръсните си и скъсани дрехи, след това без дори да си си дал труда да се измиеш и избръснеш, да се оглеждаш в огледалото отново и отново, надявайки се там да се появи образа на някой спретнат и елегантен. Е, няма как да стане. Най-важната задача на демократичните избори е максимално точно да уловят различните предпочитания и желания на хората в обществото. И именно това правим ние в деня на изборите – чрез своя глас заявяваме своите предпочитания, виждания и желания за бъдещото политическо развитие на България. В една представителна демокрация, каквато България е, изборите трябва просто да измерят броя на представителите на отделните групи в обществото. Затова основната задача на целия процес на изборите е да определи възможно най-точно процентното съотношение между симпатизантите на отделните партии, участващи в изборите, и впоследствие да превърне тези проценти в конкретни депутатски места в парламента. Това е.
ЦЕЛТА НА ИЗБОРИТЕ НЕ Е ДА ИЗБЕРЕ „ДОБРИ“ И „МОРАЛНИ“ ДЕПУТАТИ, А ДА ИЗБЕРЕ ХАРЕСВАНИТЕ ОТ ИЗБИРАТЕЛИТЕ ДЕПУТАТИ.
„Добър“ и „морален“ са субективни категории, депутат, който е добър за едни, е не добър или направо лош за други. Моралът и добрината са неща, които е невъзможно да бъдат обективно или количествено измерени или преценени. Единственото, което изборите могат да ни кажат с точност, е кои са харесваните/предпочетените от избирателите депутати. И изборите правят именно това – превръщат изразените позиции на гражданите в определен брой мандати (депутати). Затова „добри“ избори не са тези, които избират „добри“ депутати („добър“ е невъзможна за измерване величина), добри избори са тези, в резултат на които съотношението на мандатите между различните политически сили вътре в парламента е максимално близко до количественото съотношение между гражданите със съответните политически нагласи и убеждения вън в обществото. Това вече е математически възможно за пресмятане и може да бъде изразено в конкретни цифри. Може би някои от вас сега си мислят: „Е, снимки-димки, излиза, че това, което изборите вършат, всъщност не е кой знае какво и със сигурност не вършат най-важното – да изберат добри управници“. Първо, както вече посочих, не е задача на изборите да избират „добри“ управници. Що се отнася до снимки-димките – аз мисля, че това улавяне на различните настроения в обществото и максимално точното им превръщане в съответния брой депутати е всъщност изключително важно и задължително условие за мирното развитие на всяко едно общество. Недостатъчното представителство в парламента на голяма група от обществото със сходни политически убеждения, или пък обратното – твърде много депутати, представляващи сравнително малобройна група, могат и обикновено водят до неизбежни бъдещи конфликти в държавата. И ако несъответствието е твърде голямо, не са изключени и по-крайни прояви на вълнения, протести и бунтове. Да не говорим за случаи, при които сериозна група от хора остават непредставени в законодателната власт. Това е сигурна рецепта за бъдещи сериозни проблеми.
Позволете ми да си послуша с хипотетичен пример, за да онагледя това, което имам предвид:
Нека си представим, че се организира един голям всенароден пикник и трябва да се избере храната за всички. Отделните ресторанти (партиите) предлагат на нашето внимание своите гозби (политически програми). От цялото това разнообразие ние (избирателите) трябва да решим и заявим чрез гласуване кои точно гозби предпочитаме. При едни добре организирани и проведени избори резултатът би бил, че на масата на пикника ще има най-много именно от тази храна, която най-много хора харесват (забележете – не „добра“ храна, а именно тази храна, която болшинство от хората харесват. Казахме вече, че целта на изборите не е да изберат ‚доброто“, а „желаното“). Но също така ще има достатъчно и от храната, която по-малки групи от хората харесват. В идеалния вариант храната на масата ще отговаря максимално близко на вкусовете и желанията на хората около масата (отново да потретим – не е важно храната да е „добра“, а да отговаря на вкусовете на хората). И при това положение всички (по-голямата част) ще са сити и доволни, а пикникът ще премине във веселби и закачки. Ако обаче по някаква причина разнообразието от храна на масата не отразява пропорционално разнообразието на вкусове и предпочитания на хората около масата, то тогава имаме сериозен проблем. Хората, чиято любима храна липсва, а има в изобилие от ястията, които те не харесват, или (по-лошо) направо мразят, със сигурност ще останат гладни и няма да са никак доволни. И вместо в игри и забавления пикникът много лесно може да се превърне в препирни, крясъци и дори физическа саморазправа между участниците. По същата логика политически избори, след които пропорционалното разпределение на партиите в парламента съответства на разпределението в обществото, което гарантира, че представителство имат всички по-значителни групови интереси и никоя група не е прекалено много или прекалено малко представена, такива именно избори са добри избори. В смисъл, че са свършили добре своята задача, която е да осигурят пропорционално представителство на всички по-значими групи от хора с различни политически убеждения вътре в парламента. И именно това е най-важната задача на изборите, а не изборът на „добри“ депутати.
Основната отговорност да преценят кои кандидат-депутати са „добри“ и кои не е на партиите, които преценяват кого да включат в своите листи. Избирателите се произнасят най-вече по въпроса коя политическа партия/програма е най-близка до техните собствени виждания и личните им интереси. Всеки избирател гласува за това, което смята, че ще бъде добре/изгодно за него и семейството му. Циникът би могъл да каже, че
ИЗБОРИТЕ СА ВЕЗНА, НА КОЯТО ВСЕКИ СЛАГА СВОЯ ЕГОИЗЪМ И ЕГОИЗМЪТ НА МНОЗИНСТВОТО ПЕЧЕЛИ.
Но принципът мнозинството печели е заложен в самата основа на демокрацията. Думата идва от гръцката dēmokratia (демос – народ + кратос – власт = власт на народа). В древногръцкия език едно от значенията на δῆμος (демос) е – „обикновените хора“, тези, които не са аристократи или от царските фамилии, и нерядко е била използвана като снизходително и пренебрежително обръщение към обикновените хора. Така че
ОЩЕ ОТ САМОТО СИ НАЧАЛО ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ СЕ Е СМЯТАЛА ЗА НЕЩО СВЪРЗАНО С ВИСОКО КАЧЕСТВО. Атинският мъдрец Платон например, когато прави класация на системите за обществено управление, поставя демокрацията на предпоследното 4-то място. След нея е само тиранията. И дори днес в никоя област, където се търсят върхови постижения и изключителни умения, няма демокрация. Никой диригент на симфоничен оркестър няма да решава как да дирижира след допитване до оркестрантите. Никой треньор няма да организира допитване до състезателите си за това как да ги тренира и каква тактика да ползва по време на мача. Никой ръководител на успешна фирма не прави референдум сред работниците си, за да определи фирмената си стратегия. Качеството и демокрацията често са непримирими врагове. „Настъпва демократизация, качеството пада“, възкликва руският философ Николай Бердяев. Как ще управляват избраните народни избраници е най-вече тяхна (на управляващите) отговорност, но така също и на нас, управляваните (въпросът за това как е разпределена тежестта и къде точно лежи най-голямата отговорност за доброто управление на страната е цяла отделна тема). Самите избори обаче са само един еднократен/еднодневен акт. И ако бъдат проведени добре и резултатът е парламент, в който балансът на влияние на отделните партии отговаря на съотношението на различните групи в обществото, тогава те са изпълнили задачата си и вече може да започне най-важното: сложните взаимоотношения между управляващите горе и управляваните долу. И именно този взаимен и непрестанен процес (а не еднократният акт на изборите) е най-важната предпоставка за това дали една страна се развива добре, или зле. Затова нека си пожелаем изборите на 2 октомври да направят максимално точна „снимка“ на политическите настроения в обществото ни, а след това през всичките останали дни от годината всеки един от нас да поеме своята лична отговорност и заедно да се постараем да направим България по-добро място за живеене.
ИВО СТАНОЕВ
Аман от фолклорни емигранти!!!