ЛИЧНО МНЕНИЕ! „ТЪРСЯТ СЕ!!!“ 100-те хиляди „бугари“ в Македония!

Неочаквано ниският брой на граждани на Македония, самоопределили се като българи на преброяването в западната ни съседка, предизвика порой от очаквано високи емоции у нас. Обвинения за измама, манипулация, натиск върху хората, които се самоопределят като българи, заваляха от страна на политици и социални мрежи. След като в продължение на години родната пропаганда неспирно бълваше, а народонаселението жадно поглъщаше разказите за това как, видите ли, те – македонците, всъщност са си българи и им трябва само малко време да го осъзнаят, изведнъж се оказа, че „осъзналите“ се българи в Република Северна Македония са цели… 3504 души. Което е някъде около 0.16707043611391495 процента. Отново очаквано, вместо да преосмислят предишните си твърдения съобразно с представените факти, нашенските патриоти в един глас заявиха: „Нема начин“. Според тях резултатите са или фалшиви, или силно манипулирани. Това е, разбира се, най-лесният и мързелив начин да се интерпретретират реалности, които не отговарят на нашите фантазии и очаквания – отричане и търсене на конспирация. Проблемът обаче е, че РЕАЛНОСТТА НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ НАШЕТО ОТРИЧАНЕ и продължава да си бъде, ами… реалност. Това е все едно да поканя на среща Дженифър Анистън и когато тя ми откаже (за предпочитане любезно), аз да обясня този отказ с думите „тя е лесбийка“. Това може би ще спаси в собствените ми очи достойнството на моето жалко его, но в никакъв случай няма да превърне Анистън в лесбийка.  Приемането на фактите и реалността такива каквито са е определено по-здравословното отношение към живота. Още повече че полученият тази година резултат е всъщност увеличение на бройката от последното преброяване през 2002, когато едва 1417 души се самоопределят като българи. В нашите медии обаче съобщаването на броя на самоопределилите се като българи в Македония неизменно беше предружавано с дежурното: „издадените български паспорти на граждани на Северна Македония за последните 10 години са над 70 000“.  И за лидера на ИТН Слави Трифонов основно „доказателство“ за грешния резултат от преброяването са издадените паспорти. В пост във Фейсбук той заявява: „При преброяването на населението в Северна Македония за българи са се обявили едва 3504 граждани, т.е. българи почти няма. Само че у нас има издадени над 100 хиляди български паспорти на граждани от Северна Македония… според законите в България, за да може гражданин на Северна Македония да получи български паспорт, той трябва да докаже българските си корени. Значи, над 100 хиляди граждани на Северна Македония доказват българските си корени в България, а в Северна Македония се страхуват да се нарекат „българи”“

И тук аз започвам да се чудя дали политиците и журналистите, които размахват тези 100 хиляди паспорта, наистина не си дават сметка, че желанието на граждани на Македония да придобият БГ паспорт може да има и други причини, различни от „български корени“? Или пък, въпреки че си дават ясна сметка за тези други причини, те все пак избират да продължат да играят своята политическа игра. 

„ИКОНОМИКАТА, ГЛУПАКО“ – това бе мотото на президентската кампания на Бил Клинтън, което според повечето наблюдатели е било основната причина именно той да спечели президентските избори на САЩ през 1992 г.

И за всеки трезво мислещ човек, който не живее в измисления свят на политическите блянове, е ясно, че практическите въпроси, свързани с осигуряване на материално благополучие за него и семейството му, са с предимство. И това не важи само за хората в Македония, нито пък го е открил Бил Клинтън. Това е било положението винаги. И примерите на хора, вземащи решения, основани основно на своя икономически интерес, могат да се намерят навсякъде и по всяко време. Може би ще им дойде като изненада на българските патриоти, които се кълнат в достойните ни предци, че най-големият син и престолонаследник на цар Иван Шишман – Александър, приел исляма под името Искендер. Защо? Ами, за да запази живота си и да бъде назначен на висок пост от новите господари на земите му. Турският адмирал от средата на ХV в. Сюлейман Балтаоглу пък е бил син на български болярин. И това не се отнасяло само за отделни висши фигури. Приемането на исляма от немалка част от българското население е именно следствие от очаквани икономически и социални придобивки. В книгата „Защо сме такива“ (1994) един от авторите – историкът Румен Даскалов, казва: „Много българи, привлечени от някои привилегии на „правоверните“, сами притичват към новата вяра“. А на всички пламенни активисти от ВМРО, които твърдят, че тези хора са родоостъпници и те самите никога не биха предали майка България, искам да разкажа един случай, на който бях личен свидетел. Беше в началото на 90-те. С покойния Страшимир Марчев ни бяха наели да органзираме в Благоевград офис за бъдещо издание, спонсорирано от ВМРО. Един ден се обадиха от София и ни казаха, че трябва да придружим техни хора, които отиват да смъмрят кмета на едно от гоцеделчевските села, задето принуждавал хората да си връщат турските имена. Нашата задача бе да наблюдаваме и после да опишем наказателната операция. Качихме се на пристигналото от София „Жигули“ и тръгнахме за село Вълкосел.  По пътя двамата софийски „войводи“ взаимно се надъхваха как като стигнем щели да сплашат „турчина“. По едно време стана ясно, че в колата има заредена пушка (коментираха дали да не спрат някъде да пострелят в гората). По пътя към нас се присъедни местният координатор на ВМРО и всички заедно се запътихме към кметството. Там ни посрещна кметът – Нюх Вели. Името му се е запечатало в съзнанието ми и не мисля, че някога ще го забравя. А защо, ще разберете след малко. Покани ни той вежливо, а войводите влязоха навъсени и в борбено настроение. Седнахме всички и се започна:

Войводите: „Защо ти, кмeте, насила караш хората да си връщат турските имена?“

Кметът: „Никого не карам насила. Давам им заявленията и който иска – попълва, който не иска – не попълва“.

Войводите: „Ама защо толкова много хора попълват заявления, да не ги плашиш с нещо?“.

Кметът: „Не ги плаша. Те просто искат това, което им позволява законът – да си върнат старите имена“.

Тези фрази в различни варианти се повтаряха около час. Кметът се опитваше спокойно да убеди гостите, че всичко е по закон. Показа им собственоръчно попълнените заявления, но войводите не се предаваха и настояваха да разберат с какво и как заплашва съселяните си. Нямах идея откъде взимаше всичкото това спокойствие да ни търпи, но кметът и за миг не повиши тон. След повече от час безплодни спорове Нюх Вели се обърна към местния координатор на ВМРО и спокойно го попита: „Кажи, бе (неговото име не запомних), и теб ли накарах да си върнеш турското име?“.

Та-дааа. Предполагам няма нужда да ви обрисувам подробно как ни виснаха на всички ченетата. Горкият координатор взе да мрънка нещо и да се обяснява на софиянци, но те въобще не го слушаха, а бързо-бързо напуснахме кабинета и се шмугнахме в жигулито. Един от любимите лафове на тетин ми беше: „Дойдоха кат‘ аслани, а се прибраха кат‘ насрани“. Е, това бяхме ние.

И тук не искам да обвинявам по никакъв начин ВМРО координатора за това, че беше върнал турското си име. Повечето хора, предполагам, биха постъпили като него. Аз самият в края на 90-те, когато обмислях варианти за емигриране в САЩ, бях уговорил да получа документ за членство в забранената тогава у нас ОМО „Илинден”. Трябваше само да заплатя едногодишен членски внос. Не, не се смятах за македонец, нито за предател на майка България. Просто бях чул, че такъв документ би повишил шансовете ми за легално оставане в Америка като „репресиран по политически причини“. Вярвам, че ако ситуацията бе обратна: Македония е в ЕС, а ние не сме, много от нас щяха да направят същото – да се редим на опашки за македонски паспорти. Да, да, да… знам, че вие твърдите, че „никога, ама никога“ няма да предадете българщината. Но не ви вярвам. Вярвам обаче, че огромна част от македонските граждани, взели български паспорти, са го направили основно, или дори единствено от икономически съображения. Ако човек се поразрови из интернет, може дори да намери разкази на хора, които обясняват как им било много трудно да предадат „Македония“, как се борели с истинската си същност, чувствали се ужасно и бла-бла, и бла-бла. И на тях не вярвам.

Според данни на Евростат в периода 205-2015 година 100 000, основно млади и образовани македонци, са се сдобили с европейски паспорти, надявайки се да си намерят работа и по-добър живот в чужбина. Предпочитан начин за постигането на тази цел е да се вземе български паспорт, но пак според данните на Евростат половината от тях (48 589) са получили паспорти от други страни в ЕС, основно Швейцария, Италия, Германия и Австрия.

Мисля, че само за слепец не би било ясно защо точно в този момент гражданите на една бедна държава, които нямат право да работят в богатата Европа, ще се втурнат масово да си уреждат паспорти да им осигурят именно това право. И като добавим безкрайните възможности за корупция и неизчерпаемото въображение за заобикаляне на закона, с което сме известни ние на Балканите, то тогава твърдението, че сто хиляди македонци с БГ паспорти е равно на сто хиляди македонци с българско самосъзнание, става толкова абсурдно, че е чак обидно да се споменава.

Затова предлагам просто да признаем, че „гражданите на всяка суверенна държава имат неотменимо право на самоопределение!“, и да оставим македонците сами да решават какви корени имат и какви нямат. В допълнение да им признаем и правото да търсят всички възможни начини за намиране на по-доходна работа и постигане на по-добър живот. „Икономиката, глупако“…

ИВО СТАНОЕВ

Получаването на български паспорт стана повод за забавен скеч на северномакедонската телевизия през 2020 г. Канал 5 тогава направи опит да разчупи напрежението между двете държави, което ескалира след ветото на България за приемане на западните ни съседи в ЕС.
В скеч на тв шоуто „Зевзекмания“ северномакедонски международен шофьор отива в тамошното МВР и заявява, че иска да върне българския си паспорт, с който пътува из Европа от 10 години и изкарва добри пари. „Откакто се появи проблемът със София, искам да се откажа от българския си паспорт и никога повече да не видя българин! Искам да си остана македонец и само македонец!“, казва на служителката главният герой в скеча.
„Браво, браво!“, намесва се и представил се за заместника на заместника на министъра Оливер Спасовски. Екранният МРВ началник заповяда на служителката си да „изгори до пепел“ българския паспорт на международния шофьор. „От днес няма да има нито един македонски българин, а само македонски македонци“, отсича той.
В скеча се включва и репортер, отразяващ събитието, който с апломб обявява: „Каква приказна вест, уважаеми зрители! Македонците се отказват от българските паспорти и ги палят. Гоце (Делчев – бел.ред.) да беше жив, щеше да умре от инфаркт и щастие!“.
В този момент става ясно, че се снима реклама за патриотизма. „Свършиха ли снимките?!“, пита международният шофьор и иска да му върнат българския паспорт. МВР началникът обаче му казва, че колежката му е буквалистка и наистина е изгорила документа му. „Вие не сте нормални бе, хора!“, продължава комикът тираджия, хващайки се за сърцето. След което разбира, че останалите си правят шега с него, и си прибира българския паспорт, целувайки го. „Ох, мой бългаски паспорте, никога няма да се откажа от теб!“. „Дай и аз да го целуна!“, казва заместникът на заместника на министъра в симпатичното тв намигване към двустранните българо-македонски отношения.