Лудогорското гонче Роко с обелена кожа, след опасната схватка с дивите прасета
Ловците от благоевградското село Логодаж се похвалиха с първия си улов от началото на ловния сезон, късметът ги споходи и успяха да отстрелят два глигана в един ден, а едно от кучетата било ранено при схватка с прасето.
Преди зазоряване 18-те опитни ловци с отговорник Методи Шурдев изпили на крак сутрешното си кафе, събрали 10 от палетата, които отглеждат, и се запътили към местността Клисурско усое, над граничния пункт по пътя за Македония. Когато пристигнали в тяхната ловна зона, се разпръснали из цялата гора и пуснали кучетата да търсят дивечови следи. В този ден били наред да стрелят двамата най-млади ловци от дружинката – Николай Савев и Александър Петков, който е син на полицая от 1-во РУП Момчил Петков. Те застанали на пусия в двата края на гората и в очакване пред тях да притича дивеч.
Както често се случва по време на лов, палетата първи надушили глигана и го подгонили с всички сили към Александър Петков. Още щом се показала главата на животното зад храстите, той стрелял с гладкоцевния си автомат „Байкал МП 153“, 12-и калибър, и го повалил. Щом попреминала радостната суетня от слуката, авджиите отново се скрили между дърветата. Този път късметът се усмихнал на Николай Савев, който работи в един от благоевградските винпроми. Той се намръзнал добре, докато лежал в храстите часове наред, но имало за какво. След дълго очакване другарите му викачи сигнализирали, че към него приближава глиган, и след няколко секунди пред очите му притичало 130-килограмово прасе, обградено от ловните кучета. То бягало толкова бързо, че Николай имал малко време за реакция, прицелил се и стрелял мигновено. Когато огледали улова, установили, че острите върхове на глигите са пропити с кръв, и тогава видели едно от кучетата – лудогорското гонче Роко, да лежи острани, ранено от схватката с дивото животно.
След успешния лов дружинката от Логодаж се отдала на заслужено похапване и разбор на излета, а Роко бил възнаграден за смелостта с няколко парчета сланинка.
ВЕРОНИКА ТЕМЕЛКОВА
