Двама мелнишки братя, наследници на 130-годишна традиция, отглеждат традиционния за района сорт „Широка мелнишка лоза“ и правят вино в изба на два века. Митко и брат му Атанас Манолеви, известни в района като Шестаците, отглеждат 50 дка лозя край Мелник. Залагат на типичните местни сортове, защото те са най-устойчиви и благодатни за техния край, и защото те вярват, че традициите трябва да се съхраняват.
Пред Агри.БГ Митко разказва за мелнишките традиции и семейното производство на уникално вино.
Митко Манолев: „Много хора засадиха сортове, които са известни по целия свят, но не са типични за отглеждане в нашия район. Да, те са модерни, амбициозни, получават голямо финансиране, но губят уникалността на нашите вкусове. Има го инертния синдром за печалба у нас.
Често производителите не мислят за съхраняване на сорт, вкус, традиция, а гледат бързата печалба. Не че е лошо да се прави бизнес, но нека погледнем към Европа – там на първо място е уникалното, местното производство. При нас всичко е наобратно. Комбитата са по-евтини от седаните, ръчното производство е по-евтино от машинното. Това са унаследени от комунизма навици, когато домашното беше незаконно, демек сега трябва да е по-евтино”.
Въпреки че не получава европейско финансиране, а само плащане на площ, производството на Митко е известно в Мелнишкия край, а в избата му се стичат посетители от цял свят. Винопроизводителят вярва, че винаги ще има кой да оцени хубавото и правено с любов вино. Семейният бизнес на Манолеви не разчита на държавата и застрахователите, за да опази реколтата си и да произведе качествен, уникален продукт.
Митко Манолев: „В България застраховането на продукция е „мижи, Кьорчо, да те лъжем“. Не вярвам и в „събиране на реколтата на зелено“, защото аз няма да правя оцет, а вино. При неузрялото грозде липсват много вкусови характеристики, нужни за хубавото вино”.
Въпреки че звучи доста критично, Митко е оптимист за своето производство, защото вярва, че спазва правилната формула. Има независимост и устойчиви лозя. Казва, че неговата душа не се плаши ни от криза, ни от суша.
Митко Манолев: „Устойчиви лозя се отглеждат на правилното място. И това не важи само за тях. В Кюстендил, където казват, че стават най-хубавите череши, април месец има големи температурни инверсии и много мъгли. Черешите може и да са хубави, почвата да е добра, но климатът не е подходящ.
Защо в Петрич не се плашат от лоша реколта? Защото климатът е подходящ. Там се плашат от нямане кой да им купи продукцията. Същото е и при лозята.
Нашият край е много благодатен за лозя. Мелнишките сортове са си за Мелнишкия регион. Ако производителите гледат само обем и печалба и не се съобразяват с климатичните особености на районите и почвените характеристики, продукцията им винаги ще е застрашена”.
Резитбата на мелнишките лозя също не е по мода. Традиционно лозарите зарязват насажденията си около винените празници през февруари, но мелнишкият лозар казва, че това не е универсално правило и дори може да е опасно за лозата, ако се зареже твърде рано.
Митко Манолев: „Защо трябва да правиш резитба в замръзнало време?! Резитба се прави, когато времето позволява на лозата да се отпусне. Тогава дървесината става по-мека и по-лесно се реже. Когато е замръзнала, има по-голяма вероятност да се объркат нещата. За нашия регион най-добре е да се реже през март.
Някой лозари правят резитба и през декември, щом опада шумата. Това е, защото имат много лозя и нямат време, не могат да смогнат”.
Митко насмогва, без да ползва чужда работна ръка. В стопанството работят само близки и добре обучени хора. Целият производствен цикъл е затворен в семейните традиции и умения.
Историята на двамата мелнишки братя е пример за устойчиво производство със затворен цикъл и силно местно присъствие. Те не желаят да се развиват в индустриални мащаби и не искат да изневеряват на поколенческите традиции.
Щастливи са с това, което правят и ще продължават, докато могат. Дали децата им ще унаследят изкуството на винопроизводството, Митко не знае, но е твърд в позицията си, че само отдадени на това хора трябва да го правят.
За финал мелнишкият винар разкри тайната на хубавото вино – много любов и труд.
