Асен и Вени в местността Рупите
Стойчо, Вени и Асен в София
Вени се отдава на заслужен отдих по санданските плажове след усърдния труд в Германия
Вени в Германия
Братът на Вени - Андон
Вени в Германия
Венета вае тяло във фитнес център
Влюбената двойка с родителите на Асен
Вени с майка си и баща си в Германия
Любовта върна 29-годишна гурбетчийка в родния край. Венета Милушева от санданското село Левуново от две години работи в Германия. Баща й Тома Милушев от 8 години живее и работи там, а преди година към тях се присъедини и майка й. Тримата се събраха в курортния град Бадвизе до Мюнхен. Точно тогава животът й се преобръща, среща любовта на живота си Асен Герчев.
Ето и невероятния разказ на Вени пред репортер на вестник „Струма“. Разказ, свързан с много „пеперуди в стомаха”. Разказ, в който младото момиче разкрива интересни преживявания. Разказ за деня, когато след поредна почивка в България тя разбира, че повече няма да се върне в Германия, защото се влюбва от пръв поглед в Асен.
„Имам леля и лелинчо, които живеят от много години в Германия. Лелинчо от 18 години е там. Преди 8 г. баща ми замина при тях. Дотогава работеше във фирма за алуминиева дограма в петричкото село Марикостиново.
Реших да пробвам и аз късмета си зад граница, бях казала на леля ми за намеренията ми и за няколко дни тя ми намери работа. На 29 април 2015 г. заминах. Тук работех като сервитьорка. 6 години бях в заведението на Воден Воденов, на пътя за село Левуново. Не виждах никаква перспектива и заминах. Намеренията ми бяха само през отпуските да си идвам на родна земя.
Започнах работа в хотел като камериерка. Както казах, леля ми Ваня Костадинова, която дълги години работеше в деловодството на прокуратурата в Сандански, ми беше договорила това работно място.
Хотелът, в който започнах работа, беше с 23 стаи. Работата си обожавах, чувствах се пълноценна, работодателите ми бяха страхотни хора. Работех с още една жена, и тя българка. Започвахме в 9 часа сутринта до 15 часа следобед. Без почивен ден. Първоначално вземах 9 евро на час. В събота и неделя работехме 2 часа повече, защото през уикенда има доста пристигащи и заминаващи гости на хотела. Това ни се заплащаше допълнително, тъй като шефът трябва да плаща на общината отделно данък за това, че работим повече от 6 часа. Работех с трудов договор и всичко необходимо за легална работа. Не знаех една дума на немски, беше ми много трудно. Ако някой клиент нещо ме попита, търсех колежката, за да ми преведе. След първата година от само себе си започнах да говоря и аз. Нямаш избор. Шефовете ми бяха германци, но те не идваха при нас. За мен това са най-добрите хора на света. На третия месец ми вдигнаха заплащането на 11 евро на час.
База за сравнение между България и Германия няма. Спокойствие, пари, сигурност. По 1700 евро вземах заплата от хотела на месец. Живеех при баща ми в неговата квартира. Беше общинска, подсигурена от работодателя му. Той също работи в хотел като хаус майстор – всичко, свързано с поддръжката. 130 евро даваше за квартирата, аз като отидох, започна да доплаща още 70 евро. Живеехме в една общинска стая с тераса, като в общежитие там живееха работниците от еди-кой си хотел.
Баща ми взема по-малко пари от мен, защото е с два почивни дни в седмицата, на смени е и с фиксирано работно време, но пак около 1400 евро взима. Майка ми получава най-много заплата, тя също е камериерка.
В Германия, ако имаш висше образование, говориш добре езика и си намериш работа в болница като медицинска сестра, в банка или в здравната каса, ще получаваш 3000 евро заплата.
На втората година, когато майка ми дойде, се преместихме в по-голяма квартира, цял апартамент, мезонет около 200 кв.м, много хубав и за смешни пари – 600 евро. По принцип са много по-скъпи, но просто извадихме голям късмет покрай една колежка на баща ми, македонка. Тя беше камериерка в този апартамент, който бил за гости, чийто престой не трябва да е по-малко от месец. И така тя беше казала, че се освобождава това жилище, и ние се настанихме в него.
Имам и брат Андон Милушев, като Дончо Гърка го знаят. 11 години живя в Англия, сега е в Благоевград. Той също се върна заради жена в България.
Моят ден в чужбина минаваше от сутрин до вечер в работа. Защото във вторник, сряда и петък ходех да чистя по 3 часа допълнително и в частни къщи. Германците искат в 18 ч., като се приберат от работа, да си напуснал къщата им, защото в 19 ч. сядат да вечерят.
С изкараните още първата година пари си купих автомобил „Фолксваген Голф 5”. Месец май бях заминала 2015 г. и ноември, като си дойдох в България в отпуск, си купих колата за 7 хил. лева. И сега съм си постоянно с нея, вече 5 пъти съм пропътувала с нея разстоянието България – Германия и обратно. Проблеми за това, че е с български номера, не съм имала, макар че сега от 2017 г. ми казаха, че трябва да сменя номерата с германски, но никой не ми е направил проблем.
В чужбина е скучно, нямаш много социален живот. Това бездействие като в България там го няма. Там просто можеш да изкарваш пари на всеки кръгъл час, стига да имаш желание, а в България не.
В къщата ми плащаха по 16 евро на час. А такава работа върви между 13-15 евро. Тази жена, при която работех извънредно от хотела, живееше в Швейцария, но съпругът й беше болен и се преместиха в Германия да живеят. Къщата дотогава беше празна, аз бях първият човек, който влезе в нея. Шефката не искаше никой друг да й чисти, докато аз си идвах в България в отпуск. Много беше доволна от работата ми.
Като цяло съм голяма късметлийка, все попадах на точни шефове. Бях си създала ред в работата там, като във вторник чистех горния етаж, а в петък долния. Там работех също с договор на 500 евро базис. Даваше ми заплатата още на първо число, без да съм изработила месеца, а не като в България – работиш на повечето места два месеца, за да ти дадат заплата за предходния месец, и никой не го интересува как ще караш до заплата. Паричките ми ги оставяше на машината за гладене на всяко първо число. Чистенето ми включва прахосмукачка, измиване на пода с препарат, баните да се изчистят, праха да забърша, гладенето също беше мое задължение. Тази жена беше педант до най-малката подробност. Искаше всичко да бъде минато през ютията. Германците по принцип нямат добра лична хигиена, но тази жена и семейството й бяха изключение. А домовете им са чисти и подредени, поне на тези, в които аз съм работила. Дрехите, чаршафите и всичко, което гладех, след това го подреждах в гардеробната. От цялата домакинска работа ми тежеше само гладенето. Сега обаче си казвам – аз на чуждите всичко правих, та на мен ли, и сега съм още по-педантична към себе си. Скапвах се, защото, като се прибирах след 18 ч. в квартирата, и там започвах с чистенето… До 2500 евро стигах чисти пари, защото всяка седмица ми излизаше и някоя допълнителна къща, освен тази с договора. Не готвех, пердетата пък ги носеха на химическо чистене. Не беше такава да ме експлоатира, даже в петък ми казваше да работя по 2 часа, а ми плащаше за три, да мога да си почина. Когато започнах при нея, още не знаех езика и тя, за да не се притеснявам, или излизаше от къщата, или се заключваше в една стая и си работеше на компютъра. Това беше изключително важно за мен, защото щях много да се притеснявам да гледа в ръцете ми или пък да иска да ми каже нещо, а аз да не я разбера. Чувствах се след това супер, изкарвах си пари, научих езика. Нямах никакви намерения да се завръщам в България. Майка и татко вече бяха заедно за първи път след 8 години. Преди това брат ми беше в Англия, тате в Германия, ние с мама в Левуново. Най-после бях щастлива, че бяхме заедно.
Изведнъж обаче всичко пак се преобърна в живота ми. Дойдох си в пореден отпуск през декември 2016 г. за коледно-новогодишните празници. 10 месеца не си бях идвала. Точно тогава срещнах мъжа на живота ми и си казах – аз повече няма да се върнах в Германия. Всичко беше много странно. Имах среща с мои приятели в Склаве. Имаше повод, на едни познати им се беше родило детенце. Първоначално отказах, но след това ме навиха, отидох в Склаве, те ме чакаха на улицата, защото не знаех къде е къщата. Посрещна ме Асен с неговия приятел. Аз с Асен се познавам от 4 г., в общи компании сме били, но нищо повече. Като ме посрещна, той ме прегърна и ме целуна по бузата, а аз изпитах странно чувство към него, което досега никога не съм изпитала. До този момент не вярвах в любов от пръв поглед. Започнаха пеперуди в стомаха ми да летят, както се казва. Тога си казах „аз няма да се върна в Германия“ – сигурна бях.
След този ден започнахме да излизаме всеки ден по заведения и дискотеки двамата, като, забележете, аз бях инициаторката. Той беше малко объркан първоначално, защото знаеше, че аз живея в чужбина, и го беше страх да се впуска в сериозна връзка.
На 2 януари трябваше да си тръгна за Германия и няколко дни преди да замина му споделих, че може и да не замина. Беше нужна само една негова дума. Той обаче се страхуваше да вземе каквото и да е решение и аз си заминах. За 15 дни там отслабнах с 15 кг. Мама и тате се уплашиха, защото плачех всеки ден, не знаех къде се намирам. Не можех да работя пълноценно, всички ме усетиха, че нещо се е случило в България. Десетина дни той дори не ми се обади. И когато ми звънна, му казах, че за рождения ми ден през февруари има вариант пак да си дойда. Оттогава започна да ме търси всеки божи ден по телефон, скайп и т.н. Гледахме се в онлайн връзка, той започна да ме моли да си дойда, че бил размислил. Тогава бях на седмото небе. С майка и татко не можех да се видя, затварях се в стаята и с него часове наред си говорехме. Нямах желание за работа вече, исках да съм до него. Това беше просто съдба. На 2 февруари запалих колата и право в България. Шефовете ми не ги предупредих, защото не знаех той колко ще е искрен. Дойдох си и всичко беше приказно до 18 февруари. За Деня на влюбените отидохме да празнуваме в Хаджидимово, на 16-и ме запозна с родителите си в дома му. На 18-и обаче ми се обади да отида в Склаве да се разберем, че бил преценил, че няма да сме заедно. А аз на родителите ми бях казала всичко и че няма да се връщам вече в Германия. Ред сълзи, ред сополи и си тръгнах за село. По това време имахме проблеми с баба ми, на майка ми майка, която беше болна и аз ходех да я гледам, докато си бях тук, защото други роднините нямаше. Всяка вечер въпреки всичко аз му звънях да го чуя как е, защото го исках много. Удължих си отпуската, защото баба не беше добре, а на 3 март трябваше да се връщам. Баба почина, дойдоха и мама и тате.
Дойде Асен в Сандански на лекар няколко дни след това и му казаха, че трябва да го оперират от херния. На 9 март го оперираха, а аз бях неотлъчно до него. Той като видя вниманието ми, на 11-и в болницата ме попита какво мисля занапред да правя. Аз му казах, че не зная. Той ме хвана за ръката тогава и искрено ми заяви, че не иска никога повече да се разделяме. Така моите грижи към него и любовта го накараха да размисли и да вземе правилното според мен решение.
Когато го изписаха, аз отидох да живея при него. Разбира се, той ме покани. Родителите му Марияна и Николай Герчеви, които са невероятни хора, ме приеха като тяхна дъщеря. Уникално добри и прекрасни, кротки хора, и много работливи. Имат фурна за хляб. Асен има и по-малък брат – Стойчо, който учи икономика в София.
На мама й беше много тежко, като се върнах, защото тъкмо се събрахме, аз си бях уредила живота там и накрая пак съдбата ме върна в България. Но аз в Германия се скапвах от работа и нея я беше жал. От тази гледна точка след това ми каза – дано така да ти е по-спокойно и да си щастлива. Разкарваме сега сутрин с Асен хляба, помагам му да не вдига тежко заради операцията.
Просто никой не знае какво ще му поднесе животът, затова, както се казва, „никога не казвай никога“. Обмисляме, живи и здрави, сватба. Ще ходим на почивка след една седмица двамата в Германия при родителите ми. Имам пари от данъци там. В края на годината ти дават документ, който юни месец се попълва и се изпраща в институцията, и до 2 седмици ти възстановяват част от тези вноски. Това са сладки пари, готови и спестени, това е закон при тях, както и в други европейски страни.
Чувствам се спокойна и щастлива вече, защото изпитвам истинска любов към него. Навсякъде сме заедно, дано винаги да сме така, това е желанието ми оттук нататък. Разбирателство и поне 3 деца.
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА
