Сграда в центъра на Дупница стана повод за напрежение между треньора на Детски шахматен клуб „Марек“ Сашо Пешев и архиерейския наместник на Дупнишка духовна околия отец Георги Паликарски. Помещението, намиращо се в двора на катедралния храм „Св. Георги Победоносец“, вече 5 месеца е заключено, оплака се пред „Струма“ Пешев. Той е обучавал там 16 деца, но в началото на месец юни е бил отрязан достъпът му. Това се случва, след като е сменен патронът на бравата и майсторът на шаха вече не може да използва своя ключ.
„Вече пети месец децата не тренират. Мястото е на църквата, а сградата е общинска и там от години се помещава шахклубът. С помощта на президента на шахматния клуб – прокурор Ивайло Василев, преди няколко години направихме мащабна реконструкция. Ремонтирахме пода, санирахме, сложихме нов покрив и плочки. Погледнах фактурите и сметнах, че общо са били дадени около 24 700 лева за всички материали и самия ремонт. Отделно от това, ни помогнаха и много наши спонсори, които осигуриха нови шахове и часовници за децата. След като завършихме всичко, мога да кажа, че това стана може би най-добрият шахклуб в Югозападна България. Отец Георги Паликарски беше осведомил Ивайло Василев, че иска в неделя помещението да бъде използвано от църквата като неделно училище. Аз веднага се съгласих и казах, че няма никакъв проблем. Свещеникът беше помолил да му предам един ключ за сградата. Аз го намерих и му оставих ключа. Това се случва на 1 юни. Идвам аз следващия понеделник и установявам, че патронът на бравата е сменен и вече нямам достъп“, разказва Сашо Пешев.
Той търси съдействие от Ивайло Василев и неговия син Васил Василев, който е старши следовател в Благоевград и преди няколко месеца е избран за нов президент на шахматния клуб, заемайки мястото на баща си. Новият президент и председателят на контролно-ревизионната комисия към клуба – адвокат Евтим Малоселски, отиват на среща с отец Георги Паликарски в опит да разрешат проблема. Тогава свещеникът им казва, че клубът ще трябва да плаща наем. Представителите на клуба изтъкват, че не се развива търговска дейност, като дори не се събират и такси от децата и нямат никакви приходи, като всичко закупено е с дарения на спонсори и родители.
„В продължение на 15 години съм плащал тока от собствения си джоб и не съм поискал нито една стотинка. За това време съм дал около 18 000 лева за електричество, пазя всичките фактури. Отделно от това, помещението не се използва изобщо. Виждал съм с очите си как вътре стоят един мъж и една жена, а отец Паликарски казва, че това били негови служители. Ходя по училищата и събирам деца, надявайки се да се запалят по шахмата… Но къде да ги приема, като вече пети месец нямаме помещение?! Преди всичко това да се случи през месец юни, 16 деца идваха редовно на тренировки и ходехме по турнири. Най-трагичното е, че вътре са всичките ни шахматни пособия, маси, шахове, часовници, шахматна литература и доста други неща, които ми се водят по списък. Но ние продължаваме да нямаме достъп до помещението и не знаем какво е останало“, допълва майсторът на шахмата.
Той признава, че все още не е търсил съдействие от кмета Първан Дангов, но най-вероятно скоро ще прибегне и до тази стъпка. Обмисля още да запознае с проблема областния управител инж. Александър Пандурски и дори новия патриарх Даниил.
„Отец Паликарски използва най-подходящия момент, за да каже, че това помещение е негово, и ние бяхме изгонени. След като направихме ремонт и инвестирахме повече от 24 000 лева за подобряване състоянието на сградата и когато вече всичко е в нормален вид, отецът се сети, че това е негово. Може би си мисли, че му е бащиния… Не му прави чест, че ни излъга най-безцеремонно. В продължение на пет месеца няма никакво неделно училище, което да се провежда там. Аз като шахматист и треньор съм бил в много държави и знам, че църквата не пречи, а даже помага на децата да посещават спортните клубове, зали и стадиони. Явно при Паликарски тези традиции не важат. Клубът ни е на 50 години. На това място хиляди шахматисти са преминали обучение и са представяли града и държавата ни в редица национални и международни първенства. Защо веднъж отецът не дойде да ни попита имаме ли нужда от нещо, да подари по една химикалка на децата… Не, не направи нищо такова, а дори иска да унищожи най-хубавия шахматен клуб в Югозападна България. Но ние не искаме от него помощ, а просто да не разруши половинвековна сграда с традиции в областта на шахмата. Категорично заявявам, че ще информирам за случая Светия синод и патриарха на България Даниил“, завърши Сашо Пешев.
Репортер на „Струма“ потърси отец Георги Паликарски за коментар. Архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия заяви, че мястото не се ползва по предназначение, а е заприличало на „бардак“.
„Те са на територията на църквата. Няма такова нещо, че сградата е общинска. Едно време там вдигаха тежести. След това властимащите направиха там дори трафопост без никой да ни попита. Те не зачитаха църквата изобщо. Тогава кмет беше Панчо Панайотов, а архиерейски наместник отец Огнян. Този шахклуб уж беше за децата, но според мен си беше квартален клуб. Винаги имаше дим от цигари, все едно влизаш в някакво селско кафене. Аз изкарах от там три камиона боклук… Дори ще го кажа директно – изкарахме оттам фекалии, това място се беше превърнало в тоалетна. Не съм виждал там да влизат деца. Виждал съм Сашо Пешев да влиза и още няколко души, но не и да се обучават деца… Това не беше шахклуб в последните 3-4 години, а клуб на пенсионера. Събираха се хора да играят карти, пиеха кафенце и пушеха цигари. Дори не беше и пенсионерски клуб, а по-скоро бардак. Това, че там тренират деца, е проформа. Аз за децата давам душата си и винаги бих помогнал. Проблемът е, че там не се обучаваха деца“, каза отец Георги Паликарски.
За твърдението на Сашо Пешев, че сградата е ремонтирана за над 24 000 лева, архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия каза: „Ако са били дадени 24 000 лева, значи много пари са били откраднати… Значи е било страшна кражба! Защото със сигурност не е правен ремонт за толкова пари! Колкото до тока, не знам кой го е плащал, но доколкото имам информация, общината е покривала тези разноски“. На въпрос дали се притеснява, че въпросът сигурно ще бъде отнесен до областния управител и Светия синод, свещеникът отговори: „Дори и при арменския поп да отидат да се оплачат, докато не се изясни положението с това да си плащат наем, няма да отстъпя. С тези заплахи ме карат дори на инат да продължавам да държа на своята позиция. Нека започнат да си плащат наема и тогава ще ги пусна отново в сградата. Вече им обясних, че няма нещо, което да не се плаща, защото църквата не е Аврамов дом. Те ме питат защо искам наем от децата. Не, аз не искам наем от децата, а от тези, които играят карти в този клуб. Няма нищо безплатно, само сиренцето в капана на мишката е такова“, заяви архиерейският наместник.
Попитан дали наистина има мъж и жена, които стоят в помещението, отец Георги Паликарски каза: „Позволил съм вътре служители на църквата да стоят там, когато са в почивка. Те работят и почистват района. Когато дойде време за тяхната почивка, си почиват там“.
По думите му сградата е дори с историческо значение за Дупница. „Тази сграда е на повече от 40 години. Близо до сградата е било старото училище. Едно време, когато се обединили всички килийни училища, се събрали там. Били са обединени шивашкото училище, механотехникумът, кожухарите и други занаятчии също са били тук. Това се направило след Освобождението и не са само мои думи, в момента ви цитирам Никола Лазарков, който е описал много неща от историята на Дупница. По-късно пък там се е помещавало и общежитие. Но по времето на Панчо Панайотов и Васил Боцев бе бутнато, било уж опасно. Но остана сградата на шахклуба. Но повтарям, че този шахклуб е проформа. След работа хората от квартала идваха да играят карти, да пийнат. Наблюдавам това нещо от години. През тези около три години и половина виждах само Сашо Пешев. Аз бих застанал зад шахклуба. Но нека бъде такъв, а не да идват и да носят който е сварил ракия. Нека кметството им даде някакво помещение, където да си направят пенсионерски клуб или нещо подобно“, каза още свещеникът и допълни: „Опитваме се да направим така, че този район да не е клоаката на Дупница. Всеки наш съгражданин може да види, че в момента правим арката на единия вход, на който вече са изобразени св. архангел Михаил и св. архангел Гавраил. Имахме много работа и по големия фонтан пред църквата, който не е работил от години. Там се хвърлиха доста пари, но като го пуснем скоро, ще стане още по-хубаво“, завърши отец Георги Паликарски.
ДИМИТЪР ИКОНОМОВ
