Любов, започнала по Живково време, превърна кореняка петричанин Владо Петров в един от първите емигранти след 10 ноември 1989 г. Владо заминал за Финландия буквално седем дни след преврата срещу Тодор Живоков, направил го обаче не поради икономически подбуди, а за да последва сърцето си и да заживее с финландската си съпруга, с която са заедно вече над 30 години.
Запознали се, както много българи по онова време, в бар на нашето Черноморие. Владо си спомня, че негови приятели обяснили на нейните, че той иска да танцува с нея, а петричанинът нищо не подозирал. Един вид го сватосали, но любовта между двамата пламнала спонтанно. Малко след запознанството си той влязъл в казармата и заради връзката си с представителка на т.нар. западен свят трябвало да отговаря на куп въпроси на ВКР-то, защото го разпределили да служи като граничар. Едва дочакал уволнението и отпрашил към Финландия, където е и до днес.
„Това беше и първата чужда страна, в която изобщо излизах. Гледах като омагьосан всичко, хареса ми как е устроен техният свят, отношението на хората към мен. Бях завършил Техникум за обществено хранене и в казармата бях готвач. Но във Финландия първата работа, която спешно започнах, за да правя нещо и да си гледам семейството, бе като хигиенист в болница. Впоследствие захващах и други работи, но в крайна сметка се върнах към това, за което съм учил. Ходих на обучение, за да взема сертификат за готвач, а паралелно работих в една голяма кухня – правихме храна в индустриални количества, за да мога да се финансирам и да си завърша обучението. След като взех първата диплома, имах такъв късмет, че започнах да работя директно като майстор-готвач”, споделя шеф Петров.
За няколко години той е ръководил няколко ресторанта със стотици души персонал, поднесъл е хиляди скандинавски специалитети. Все още обаче му липсват шопската салата и мусаката, а мечтата му е да създаде школа за професионални готвачи в България, споделя шеф Владо Петров.
ПЕТКО КОЛЕВ
Със семейството си във Финландия
Вл. Петров и приятелката му преди 30 г.
