Частна фирма натиска благоевградските екоинституции да й разрешат процедура за откриване на минерална вода в неин имот. Искането е на „Лозеница 2018“ ООД и е за хидрогеоложко проучване за разкриване на термална вода чрез изграждане на сондаж до 600 метра в местността Калчовица на санданското с. Лозеница.
В края на септември Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” /БДЗБР/ оцени инвестиционното намерение на фирмата като недопустимо заради поискан диаметър на сондажа, по-висок от максимално допустимите 110 мм. В отказа изрично бе записано, че дори и сондажът да се направи, то веднага след това той трябва да се унищожи в съответствие с изискванията на чл. 110, ал. 1 от Наредба 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води, и в никакъв случай не може да бъде оборудван за експлоатация, което го прави безпредметен за един частен инвеститор. Освен това дирекцията бе посочила, че инвестиционното намерение е в противоречие със Закона за водите относно целите за опазване на околната среда, подобряване и възстановяване на всички подземни водни тела, както и осигуряване на баланс между водовземането и подхранването на подземните води и постигането на доброто им състояние.
Въпреки ясно изразеното становище, че дори и да има минерална вода под парцела, тя няма да може да бъде използвана от частната фирма, защото е изключителна държавна собственост, „Лозеница 2018“ ООД е направила козметична корекция на намерението си, намалявайки диаметъра на сондата до 110 мм, и седмица по-късно е входирала отново предложението в дирекцията. БДЗБР още не се е произнесла по второто предложение. Миналата седмица то обаче стигна и до РИОСВ – Благоевград, която прецени, че дълбаенето на площ от 40 кв.м няма да навреди на околната среда, и разреши проекта.
Според източници на „Струма“ от БДЗБР инвестиционното намерение е крайно необичайно, защото реално инвеститорът няма как да се ползва от него, дори да попадне на термален извор. В същото време процедурата е много скъпа – средните цени за сондаж са по 180 лв./метър, което прави инвестиция от 108 000 лв., освен това е много трудна и тромава, защото всеки сантиметър от сондажа трябва да бъде издълбан под контрола на Министерството на околната среда и водите.
Ако сондажът не попадне на минерален извор, разходът от 108 000 лв. остава за сметка на инвеститора. Ако пък попадне, той трябва да го разруши, да кандидатства за водовземане на минерална вода и да инвестира в ново съоръжение, което после е длъжен да предаде безвъзмездно на държавата. Накрая инвеститорът ще може да ползва водата само докато изтече периодът на разрешителното му, след което трябва да го предаде в БДЗБР.
Заради риска да бият сонда „залудо“ единици са частните фирми в страната, нагърбили се с откриване на минерална вода в имотите им. До 1989 г. държавата бе единственият правоимащ, който търсеше и изследваше природните ресурси. Имаше 6 геологопроучвателни предприятия под шапката на Комитета по геология, които правеха сондажи и ако откриеха минерална вода, я каптираха и проучваха. Впоследствие и комитетът, и предприятията бяха закрити, част от функциите им преминаха към МОСВ, а държавата постепенно абдикира от процеса на проучване и добив на минерална вода. В същото време пътят от решението на МОСВ за предоставяне за управление и ползване на конкретен минерален извор до получаване на дивидент от придобивката е дълъг и минава през етап на оценка на експлоатационните ресурси на находището, проектиране и узаконяване на санитарно-охранителни зони около водоизточника, изследване на актуалните му качества и получаване на балнеологична оценка и/или сертификат на минералната вода. Едва след това се издава разрешителното за водовземане.
Има и други капани – ако находището е в регулация, какъвто е случаят с „Лозеница 2018“ ООД, около него се учредява санитарно-охранителна зона с размери минимум от 100 кв.м и тази земя се превръща по закон в държавна или общинска собственост, поради което няма как с нея да бъдат извършвани по-нататъшни разпоредителни сделки. Твърде вероятно е останалата част от парцела да попадне във втори или трети пояс на охранителната зона, от което следва, че и върху нея ще бъдат въведени ограничения за ползването.
Въпреки всички тези рискове „Лозеница 2018“ ООД в момента очаква второто решение на БДЗБР, явно твърдо решена да намери минерална вода.
Дружеството е с управители Росен Стефан Христов и дъщеря му Маргарита. Регистрирано е на 14 септември 2018 г. в петричкото с. Марикостиново с капитал от 100 лева и веднага придобива скандална слава. В деня на регистрацията му на сайта на Община Сандански е публикувана заповедта за провеждане на търгове под наем на 294 обособени като лозя имоти и този търг се печели от „Лозеница 2018”. Договорът е подписан от тогавашния кмет на общината Кирил Котев и е за даване под наем срещу 35 лв./дка на 1000 дка лозови масиви в землищата на 17 села в община Сандански за срок от 10 години, тоест до 2028 г.
Веднага след това стана ясно, че за голяма част от масивите частници имат нотариални актове за собственост и нямали никаква идея, че общината е дала под наем лозята им. Част от тях го научават по възможно най-неприятния начин – отиват да извършат резитба на лозята и установяват, че те са изкоренени, а имотът им е изоран. Най-много такива случаи имаше в с. Лозеница.
Случаят стигна и до ОбС – Сандански, но до разваляне на договора с „Лозеница 2018” не се стигна и дори наскоро фирмата си извади разрешително за капково напояване на лозовите масиви. Направи си и мандра в с. Кърналово.
Росен Христов е собственик, управител и съдружник в доста дружества, повечето от които са с регистрация в София. Сред тях има строителни, фирми за месодобив, има вилно селище в Пампорово, ресторант и клуб-бар в столицата и др.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
